Става много опасно! След САЩ и Северна Корея, сега Индия и Китай ще се хванат за гушите
Две огромни нуклеарни сили са ръба на боен спор. Днес още веднъж имаше остра замяна на обвинявания и закани сред Индия и Китай, страните в които живее повече от една четвърт от популацията на света. „ Дори в случай че има единствено един индийски боец, даже и за един ден, това към момента е нарушаване на нашия суверенитет и териториална целокупност ”, съобщи Ван Уенли, върховен чиновник в китайското министерство на външните работи, написа Вести бг.
„ Индия има доста места, в които граничи с няколко страни, какво в случай че използваме същото опрощение и влезем в района Калапани сред Китай, Индия и Непал или даже в Кашмир сред Индия и Пакистан?”, попита Ван и добави, че „ Индия сама ще си е виновна”.
Индийският министър на защитата Арун Джаитли отвърна, че въоръжените сили на страната са задоволително мощни, с цел да посрещнат всяко предизвикателство пред сигурността и даже акцентира, че от войната с Китай през 1962 година са извлечени поучения.
Преди това, в края на юли, на парада в чест на 90-ата годишнина от основаването на китайската Народна освободителна войска президентът и партиен водач Си Цзинпин разгласи, че няма да разреши на никого да „ откъсне “ даже и един сектор от територията на страната.
Напрежението сред двете страни пораства от началото на юни. Тогава Пекин изиска от индийската страна да бъдат отстранени няколко военни уреди по границата на щата Сиким, на платото Доклам (Донг Ланг), за които Китай упорства, че са издигнати на негова територия.
На 6 юни китайски булдозери отстраниха оборудванията. А на 8 юни се стигна до конфликт сред китайски и индийски военни, който докара до ранени и от двете страни.
След случая индийската войска блокира строителството на път в противоречивия регион, който се изграждаше от китайски инженерни войски.
В отговор външното министерство на Китай направи серия от изказвания, в които упрекна Индия, че е нахлула на китайска територия. Пекин изиска от Делхи неотложно да изтегли своята войска, с цел да се възобнови двустранния разговор.
Индия отхвърли, като съобщи, че прехвърлянето на 300 военни, почнало на 18 юни, има за цел да отбрани нейния непосредствен съдружник Бутан от китайския опит за смяна на статуквото в оспорваната част от Хималаите.
Официалната позиция на Делхи е, че строителните работи в региона нарушават салдото на силите и интернационалното право. Според Индия новият път на платото Доклам би разрешил на китайската войска елементарно да откъсне североизточните индийски щати от останалата част на страната.
Позицията на Китай обаче е, че платото Доклам е негова територия и Делхи би трябвало да изтегли военните си елементи.
От прилежащите страни, Непал към този момент разгласи, че няма да вземе страна в спора, а Бутан помоли за връщане на статуквото.
Това не е първият спор сред Индия и Китай, при който се стига до въоръжен конфликт. Но напрежението по дългата 3488 км граница сред двете страни рядко е било толкоз огромно.
През 1962 година те стигат до открита война, в която надвива Китай. Загиват няколко хиляди души. Въпреки успеха Пекин до ден-днешен претендира за 3500 кв. км територии от индийския граничен щат Арунчал-Прадеш.
Индия на пък счита, че вследствие на войната Китай „ нелегално е окупирал “ над 43 000 кв. км от индийския щат Джаму и Кашмир.
След това Делхи поддържа сепаратистките придвижвания на китайска територия, като това в Тибет. Китай пък оказва помощ на Пакистан при войната с Индия през 1965 година.
Вероятно единствената причина Пекин и Делхи да заобикалят огромен въоръжен спор сега са нуклеарните им оръжия.
Индия има 4 атомни подводници и евентуално над 100 нуклеарни бойни глави, част от които качени на междуконтинентални ракети „ Агни-V”.
Китай разполага с повече от 260 нуклеарни бойни глави, от които към 70 са сложени на междуконтинентални ракети - на наземни установки и в подводници.
Източник: RT, NDTV, Reuters
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
„ Индия има доста места, в които граничи с няколко страни, какво в случай че използваме същото опрощение и влезем в района Калапани сред Китай, Индия и Непал или даже в Кашмир сред Индия и Пакистан?”, попита Ван и добави, че „ Индия сама ще си е виновна”.
Индийският министър на защитата Арун Джаитли отвърна, че въоръжените сили на страната са задоволително мощни, с цел да посрещнат всяко предизвикателство пред сигурността и даже акцентира, че от войната с Китай през 1962 година са извлечени поучения.
Преди това, в края на юли, на парада в чест на 90-ата годишнина от основаването на китайската Народна освободителна войска президентът и партиен водач Си Цзинпин разгласи, че няма да разреши на никого да „ откъсне “ даже и един сектор от територията на страната.
Напрежението сред двете страни пораства от началото на юни. Тогава Пекин изиска от индийската страна да бъдат отстранени няколко военни уреди по границата на щата Сиким, на платото Доклам (Донг Ланг), за които Китай упорства, че са издигнати на негова територия.
На 6 юни китайски булдозери отстраниха оборудванията. А на 8 юни се стигна до конфликт сред китайски и индийски военни, който докара до ранени и от двете страни.
След случая индийската войска блокира строителството на път в противоречивия регион, който се изграждаше от китайски инженерни войски.
В отговор външното министерство на Китай направи серия от изказвания, в които упрекна Индия, че е нахлула на китайска територия. Пекин изиска от Делхи неотложно да изтегли своята войска, с цел да се възобнови двустранния разговор.
Индия отхвърли, като съобщи, че прехвърлянето на 300 военни, почнало на 18 юни, има за цел да отбрани нейния непосредствен съдружник Бутан от китайския опит за смяна на статуквото в оспорваната част от Хималаите.
Официалната позиция на Делхи е, че строителните работи в региона нарушават салдото на силите и интернационалното право. Според Индия новият път на платото Доклам би разрешил на китайската войска елементарно да откъсне североизточните индийски щати от останалата част на страната.
Позицията на Китай обаче е, че платото Доклам е негова територия и Делхи би трябвало да изтегли военните си елементи.
От прилежащите страни, Непал към този момент разгласи, че няма да вземе страна в спора, а Бутан помоли за връщане на статуквото.
Това не е първият спор сред Индия и Китай, при който се стига до въоръжен конфликт. Но напрежението по дългата 3488 км граница сред двете страни рядко е било толкоз огромно.
През 1962 година те стигат до открита война, в която надвива Китай. Загиват няколко хиляди души. Въпреки успеха Пекин до ден-днешен претендира за 3500 кв. км територии от индийския граничен щат Арунчал-Прадеш.
Индия на пък счита, че вследствие на войната Китай „ нелегално е окупирал “ над 43 000 кв. км от индийския щат Джаму и Кашмир.
След това Делхи поддържа сепаратистките придвижвания на китайска територия, като това в Тибет. Китай пък оказва помощ на Пакистан при войната с Индия през 1965 година.
Вероятно единствената причина Пекин и Делхи да заобикалят огромен въоръжен спор сега са нуклеарните им оръжия.
Индия има 4 атомни подводници и евентуално над 100 нуклеарни бойни глави, част от които качени на междуконтинентални ракети „ Агни-V”.
Китай разполага с повече от 260 нуклеарни бойни глави, от които към 70 са сложени на междуконтинентални ракети - на наземни установки и в подводници.
Източник: RT, NDTV, Reuters ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ