Списание Economist: Алжир е прогнил режим, спасен от газа, засега
Две думи в локалния речник показват казуса на Алжир – хогра и харага. Първата обгръща поредност от мрачни сантименти, които засягат алжирците: възприятие за оскърбление и подтисничество, отвод от достолепие. Това води до втората все по-разпространена дума, която безусловно значи „ тези, които изгарят “. Обозначава възходящия брой алжирци, които желаят да емигрират незаконно, с цел да имат по-добър живот в чужбина, и включва изгаряне на документите за идентичност. Досега тази година към 13 000 са достигнали Испания в разнебитени лодки.
Неотдавнашна публикация във френския в. „ Монд “, озаглавена „ Куфар или затвор “, изяснява за какво водещи правозащитници се усещат подтикнати да емигрират. „ Трябваше да избягам, с цел да остана жив “, споделя юристът Асса Рахмуне. Алжирците с задоволително пари или връзки, с цел да изоставен законно, се насочат най-често към Европа, Америка или страните от Персийския залив. От тези, които получават визи за образование в чужбина, „ 90% не се връщат вкъщи “, споделя прекарал много време в страната западен предприемач. (Както всички чужденци и локални алжирци, интервюирани за тази публикация, той пожела анонимност, което е красноречиво за режима.)
-->
За момента три фактора потушават недоволството. Единият е високата цена на газа и петрола, които съставляват 90% от приходите на страната в задгранична валута. Европа жадува изключително за изобилния газ в Алжир. Вторият е общественият контракт, съгласно който жизненоважни неща - съществени храни, електричество, готварско олио, бензин и жилищни разноски - се субсидират всеобщо. Това слага Алжир мъничко по-напред от неговите съратници от Северна Африка в показателя на човешкото развиване на Организация на обединените нации. „ Никой не гладува “, признава критик на режима. Третият фактор е споменът за ужасните прояви на принуждение в страната, в това число така наречен десетилетие на мрака. То стартира през 1992 година, когато военният режим анулира втория тур на изборите. Ислямистите бяха на крачка от това да ги завоюват, което провокира революция, в която алжирци убиха 150 000-200 000 свои сънародници.
Въпреки че доста хора ненавиждат стагнацията при сегашната уредба на страната, като недоволстват и се опасяват от военния уред за сигурност, изравен зад нея, множеството жители я избират пред хаоса и кръвопролитията, които считат, че могат да настъпят, в случай че репресиите бъдат отстранени. Като изключим газа и петрола, стопанската система е в извънредно положение. Най-голямата компания е „ Сонатрах “ (Sonatrach - Société Nationale pour la Recherche, la Production, le Transport, la Transformation, et la Commercialisation des Hydrocarbures) – неприятно ръководен търговски колос, който господства в енергийния бранш. Икономическият напредък постоянно изостава от възходящото население, което в този момент е към 45 милиона. А растящото вътрешно ползване на газ лимитира опцията за експорт на повече от суровината. Безработицата е близо 15%, като измежду младите е доста по-висока. Закон, признат през 2019 година, трябваше да отвори страната за вложения от чужденци, премахвайки предходното условие алжирските компании, нормално държавни, да имат повече от половината от всяка компания. Но западните банки и МВФ, гледани с съмнение в формалните кръгове на Алжир, остават внимателни от това да се намесват.
Бюрократичните спънки, грубата непросветеност и враждебното отношение към непознатия капитал, изключително френския и американския, към момента възпират чужденците, макар че американският петролен колос „ Оксидентъл “, френската „ Тотал “ и италианската „ Ени “ подписаха съглашение за споделено производството със „ Сонатарх “ през юли. Повечето задгранични представители на бизнеса остават комплицирани от новите закони и техния „ дребен шрифт “. Все още не е ясно по какъв начин и дали облагите могат да бъдат репатрирани. Други непрекъснати недоволства са видимо случайното налагане на мита върху вноса („ Налагат ги, когато си изискат “, споделя западен инвеститор); нежеланието да се допусне импорт на стока, който се създава също и в Алжир, без значение от неприятното качество на локалния продукт; неконвертируемостта на алжирския динар, който е по-евтин с една трета на необятно потребления черен пазар; както и рутинната нужда да се даде рушвет на държавни чиновници, с цел да се подписа договорка. Бизнесмени, които попадат на управляващите или на противници с положителни връзки, постоянно биват упреквани в корупция или отбягване на налози – и се оказват в пандиза.
Изискването министрите или висшите държавни чиновници да парафират на практика всяка договорка, плюс бездействието и некомпетентността на чиновничеството, вършат бизнеса извънредно сложен. Чуждестранен бизнесмен споделя, че 40% от молбите до държавните органи в никакъв случай не получават отговор. Хората със междинен сан „ са вкаменени от боязън да не прекрачат някоя линия “, споделя различен западняк. „ Трябва да стигнете до върха, в противоположен случай нещата просто ще изчезнат вечно. Законите могат да се трансформират, само че нещата просто в никакъв случай не се случват. ”
Тази неповторимо неприятна бизнес среда отразява природата на политиката в Алжир. В началото на 2019 година избухнаха мирни улични митинги, откакто болният Абделазиз Бутефлика, който беше президент от 20 години, разгласи, че ще се кандидатира за пети мандат. Известни като Хирак (Движението), митингите, които от време на време привличаха милионни тълпи по улиците, принудиха Бутефлика да се отдръпна, дружно с неговия вътрешен кръг от мошеници и хора от службите за сигурност. Десетки големци, в това число братът на Бутефлика, някогашни шефове на службите, двама експремиери и редица министри и генерали, бяха вкарани в пандиза. Повечето към момента са там. Но скоро стана ясно, че новият режим на Абделмаджид Теббун, тъмен някогашен дълготраен министър при Бутефлика, е съвсем същият като своя предходник. Той беше избавен единствено от началото на Ковид-19 през 2020 година, което накара Хирак да спре, и от стремглаво покачващите се цени на газа и петрола, откакто Русия нахлу в Украйна.
Може ли от „ Le Pouvoir “ („ Силата “), както е прочут тъмният кръг от фигури, които към момента дърпат конците, да се появи същински реформираща, либерализираща фигура но Горбачов? Еманюел Макрон, президентът на Франция, обиди Тебун преди година, като го разказа подходящо като блокиран „ в капан “ във „ военизираната политическа система “.
Добре осведомени хора считат, че той не е просто фигурант. Поразен от коронавирус, през 2020 година той изчезна от полезрението за повече от месец в Германия. Дипломати и предприемачи постоянно въздишат, че „ никой не знае кой ръководи “. Репресиите още веднъж се усилиха. „ Хюмън райтс уоч “ преброи повече от 280 политически пандизчии, а локална група дефинира цифрата на 320. Водеща правозащитна организация, наречена Обединение за младежко деяние, беше разпусната преди година. Чуждите Неправителствени организации са на практика неразрешени. Независими политически фигури и публицисти са унизени и хвърляни в пандиза, постоянно подправено упреквани в съучастничество с една от двете враждебни на властта групи: Рачад и Движението за автономност на Кабилия (основният берберски регион). Първата се свързва с ислямския екстремизъм, втората със сепаратизма, а и двете плашат доста алжирци.
Официалните медии са искрено подлизурски. Западната преса, изключително френската, се счита за враждебна. Нито един огромен френски вестник няма локален сътрудник, бюрото на Агенция Франс прес трябваше да бъде закрито. Професор по история твърди непосредствено, че опозиционните медии и Хирак са били инфилтрирани от Мосад, израелската разследваща работа, и постоянно са били подкупвани от Мароко.
Официалните изказвания нормално са изпълнени със комбинация от фукане и параноя. Откровените оценки, изключително във френската преса, се отхвърлят гневно като расистки или водени от изпълнено с ненавист предпочитание да се дестабилизира страната – най-голямата по територия в Африка. Официалните медии също са злонамерени към прилежащо Мароко, изключително откакто дипломатическите старания прилив може да се извърнат против Алжир в акцията му за извоюване на самостоятелност на Западна Сахара от окупацията на Мароко. Истината е, че стопанската система и политиката на Алжир са склерозирали, държавното управление е репресивно, само че едва, ролята на страната в Африка и арабския свят е на самоуважение, само че е неоценена. Алжир към момента се показва за отличник на световното придвижване на необвързаните страни. Много от хората, изключително младите, са нещастни, разочаровани и се опасяват от властта. Хогра преобладава; харагите търсят излаз. Масите, които подкрепяха Хирак, не са изчезнали. Ако цените на газа и петрола паднат внезапно, мъчно е да се види по какъв начин този непрогледен, само че в същото време развален режим би могъл да оцелее.
Неотдавнашна публикация във френския в. „ Монд “, озаглавена „ Куфар или затвор “, изяснява за какво водещи правозащитници се усещат подтикнати да емигрират. „ Трябваше да избягам, с цел да остана жив “, споделя юристът Асса Рахмуне. Алжирците с задоволително пари или връзки, с цел да изоставен законно, се насочат най-често към Европа, Америка или страните от Персийския залив. От тези, които получават визи за образование в чужбина, „ 90% не се връщат вкъщи “, споделя прекарал много време в страната западен предприемач. (Както всички чужденци и локални алжирци, интервюирани за тази публикация, той пожела анонимност, което е красноречиво за режима.)
-->
За момента три фактора потушават недоволството. Единият е високата цена на газа и петрола, които съставляват 90% от приходите на страната в задгранична валута. Европа жадува изключително за изобилния газ в Алжир. Вторият е общественият контракт, съгласно който жизненоважни неща - съществени храни, електричество, готварско олио, бензин и жилищни разноски - се субсидират всеобщо. Това слага Алжир мъничко по-напред от неговите съратници от Северна Африка в показателя на човешкото развиване на Организация на обединените нации. „ Никой не гладува “, признава критик на режима. Третият фактор е споменът за ужасните прояви на принуждение в страната, в това число така наречен десетилетие на мрака. То стартира през 1992 година, когато военният режим анулира втория тур на изборите. Ислямистите бяха на крачка от това да ги завоюват, което провокира революция, в която алжирци убиха 150 000-200 000 свои сънародници.
Въпреки че доста хора ненавиждат стагнацията при сегашната уредба на страната, като недоволстват и се опасяват от военния уред за сигурност, изравен зад нея, множеството жители я избират пред хаоса и кръвопролитията, които считат, че могат да настъпят, в случай че репресиите бъдат отстранени. Като изключим газа и петрола, стопанската система е в извънредно положение. Най-голямата компания е „ Сонатрах “ (Sonatrach - Société Nationale pour la Recherche, la Production, le Transport, la Transformation, et la Commercialisation des Hydrocarbures) – неприятно ръководен търговски колос, който господства в енергийния бранш. Икономическият напредък постоянно изостава от възходящото население, което в този момент е към 45 милиона. А растящото вътрешно ползване на газ лимитира опцията за експорт на повече от суровината. Безработицата е близо 15%, като измежду младите е доста по-висока. Закон, признат през 2019 година, трябваше да отвори страната за вложения от чужденци, премахвайки предходното условие алжирските компании, нормално държавни, да имат повече от половината от всяка компания. Но западните банки и МВФ, гледани с съмнение в формалните кръгове на Алжир, остават внимателни от това да се намесват.
Бюрократичните спънки, грубата непросветеност и враждебното отношение към непознатия капитал, изключително френския и американския, към момента възпират чужденците, макар че американският петролен колос „ Оксидентъл “, френската „ Тотал “ и италианската „ Ени “ подписаха съглашение за споделено производството със „ Сонатарх “ през юли. Повечето задгранични представители на бизнеса остават комплицирани от новите закони и техния „ дребен шрифт “. Все още не е ясно по какъв начин и дали облагите могат да бъдат репатрирани. Други непрекъснати недоволства са видимо случайното налагане на мита върху вноса („ Налагат ги, когато си изискат “, споделя западен инвеститор); нежеланието да се допусне импорт на стока, който се създава също и в Алжир, без значение от неприятното качество на локалния продукт; неконвертируемостта на алжирския динар, който е по-евтин с една трета на необятно потребления черен пазар; както и рутинната нужда да се даде рушвет на държавни чиновници, с цел да се подписа договорка. Бизнесмени, които попадат на управляващите или на противници с положителни връзки, постоянно биват упреквани в корупция или отбягване на налози – и се оказват в пандиза.
Изискването министрите или висшите държавни чиновници да парафират на практика всяка договорка, плюс бездействието и некомпетентността на чиновничеството, вършат бизнеса извънредно сложен. Чуждестранен бизнесмен споделя, че 40% от молбите до държавните органи в никакъв случай не получават отговор. Хората със междинен сан „ са вкаменени от боязън да не прекрачат някоя линия “, споделя различен западняк. „ Трябва да стигнете до върха, в противоположен случай нещата просто ще изчезнат вечно. Законите могат да се трансформират, само че нещата просто в никакъв случай не се случват. ”
Тази неповторимо неприятна бизнес среда отразява природата на политиката в Алжир. В началото на 2019 година избухнаха мирни улични митинги, откакто болният Абделазиз Бутефлика, който беше президент от 20 години, разгласи, че ще се кандидатира за пети мандат. Известни като Хирак (Движението), митингите, които от време на време привличаха милионни тълпи по улиците, принудиха Бутефлика да се отдръпна, дружно с неговия вътрешен кръг от мошеници и хора от службите за сигурност. Десетки големци, в това число братът на Бутефлика, някогашни шефове на службите, двама експремиери и редица министри и генерали, бяха вкарани в пандиза. Повечето към момента са там. Но скоро стана ясно, че новият режим на Абделмаджид Теббун, тъмен някогашен дълготраен министър при Бутефлика, е съвсем същият като своя предходник. Той беше избавен единствено от началото на Ковид-19 през 2020 година, което накара Хирак да спре, и от стремглаво покачващите се цени на газа и петрола, откакто Русия нахлу в Украйна.
Може ли от „ Le Pouvoir “ („ Силата “), както е прочут тъмният кръг от фигури, които към момента дърпат конците, да се появи същински реформираща, либерализираща фигура но Горбачов? Еманюел Макрон, президентът на Франция, обиди Тебун преди година, като го разказа подходящо като блокиран „ в капан “ във „ военизираната политическа система “.
Добре осведомени хора считат, че той не е просто фигурант. Поразен от коронавирус, през 2020 година той изчезна от полезрението за повече от месец в Германия. Дипломати и предприемачи постоянно въздишат, че „ никой не знае кой ръководи “. Репресиите още веднъж се усилиха. „ Хюмън райтс уоч “ преброи повече от 280 политически пандизчии, а локална група дефинира цифрата на 320. Водеща правозащитна организация, наречена Обединение за младежко деяние, беше разпусната преди година. Чуждите Неправителствени организации са на практика неразрешени. Независими политически фигури и публицисти са унизени и хвърляни в пандиза, постоянно подправено упреквани в съучастничество с една от двете враждебни на властта групи: Рачад и Движението за автономност на Кабилия (основният берберски регион). Първата се свързва с ислямския екстремизъм, втората със сепаратизма, а и двете плашат доста алжирци.
Официалните медии са искрено подлизурски. Западната преса, изключително френската, се счита за враждебна. Нито един огромен френски вестник няма локален сътрудник, бюрото на Агенция Франс прес трябваше да бъде закрито. Професор по история твърди непосредствено, че опозиционните медии и Хирак са били инфилтрирани от Мосад, израелската разследваща работа, и постоянно са били подкупвани от Мароко.
Официалните изказвания нормално са изпълнени със комбинация от фукане и параноя. Откровените оценки, изключително във френската преса, се отхвърлят гневно като расистки или водени от изпълнено с ненавист предпочитание да се дестабилизира страната – най-голямата по територия в Африка. Официалните медии също са злонамерени към прилежащо Мароко, изключително откакто дипломатическите старания прилив може да се извърнат против Алжир в акцията му за извоюване на самостоятелност на Западна Сахара от окупацията на Мароко. Истината е, че стопанската система и политиката на Алжир са склерозирали, държавното управление е репресивно, само че едва, ролята на страната в Африка и арабския свят е на самоуважение, само че е неоценена. Алжир към момента се показва за отличник на световното придвижване на необвързаните страни. Много от хората, изключително младите, са нещастни, разочаровани и се опасяват от властта. Хогра преобладава; харагите търсят излаз. Масите, които подкрепяха Хирак, не са изчезнали. Ако цените на газа и петрола паднат внезапно, мъчно е да се види по какъв начин този непрогледен, само че в същото време развален режим би могъл да оцелее.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ