Две думи шокираха българите преди 20 г. - Валутен Борд.

Две думи шокираха българите преди 20 година - Валутен Борд. Обичан и недолюбван, той избави България от банкрут, донесе благоденствие на едни и срадание за други.

Валутният ръб има доста рождени дати, само че формалната се счита 5 юли 1997 година, когато влиза в действие.

На 15 февруари 1997 година, едвам три дни откакто е назначено от президента на Република България, служебното държавно управление на Стефан Софиянски взима решение за въвеждането на валутен ръб. Реалното му въвеждане става на 10 юни 1997 година, когато 38-то Обикновено национално заседание гласоподава Закон за Българската национална банка. Законът е импортиран от държавното управление на Иван Костов.

Идеята за въвеждането на валутен ръб в България датира от 1990 година Тя е издигната от някои икономисти като Ричард Ран, Стив Ханке и Курт Шулер. По това време обаче предлагането не среща поддръжници в средите на българския политически хайлайф, както и от страна на Международния валутен ръб. Според политическия хайлайф въвеждането на валутен ръб не е положително решение, защото това би лимитирало опциите за осъществяване на национална икономическа политика.

Основна причина за въвеждането на валутен ръб е икономическата рецесия, която обгръща страната през 1996 година и в края на годината към този момент доближава сериозни размери. Кризата се показва в спада повече от два пъти на валутния запас и обезценяването на валутния курс. Инвестициите понижават, вижда се и отлив на спестяванията от банковата система. В страната банкрутират общо 14 банки, чиито активи съставляват към една четвърт от активите на цялата банкова система.

На 1 юли 1997 година се анулира остарелият и се приема нов Закон за Българската национална банка (ЗБНБ). Чрез измененията се променя вътрешната конструкция на централната банка, с цел да може тя да работи като паричен съвет.

За задачата бе основано ръководство „ Емисионно “, което в действителност е паричният съвет у нас. В Българска народна банка бяха обособени още две ръководства – „ Банково “, което дава отговор за платежните услуги и системи, и „ Банков контрол “, чиято роля е да реализира контрол и надзор над кредитните институции.

Тежки договаряния

След близо четири седмици договаряния служебното държавно управление на Софиянски съумява да контракти с представителите на Международния валутен фонд стратегия за стабилизация на страната. Основен договарящ от страна на МВФ е Ан Макгърк.

Отличителните черти на програмата са: бюджет без финансиране от централната банка, промени във финансовия и банковия бранш за възобновяване на доверието, структурни промени, поземлена промяна, либерализация на цените и търговията, написа Dir.bg.

Като резултат от договарянията още преди изборите се очакваше да получим към 180 млн. $ - 150 млн. $ за импорт на зърно и останалите за платежния баланс. Преди това обаче трябваше да осъществим редица условия. Останалите към 470 млн. $ от програмата бяха разпределени на равни елементи в тримесечията до края на март 1998 година

Принципи на валутния ръб

Валутният ръб има три съществени правилото, които са свързани между тях.

Първият е, че фиксира курса на националната валута към огромна международна (резервна) валута или кошница от валути. В случая с българския лев – през 1997 година той бива завързан към немската марка при равнище от 1 000 лева за 1 марка. След деноминацията на лв. от 5 юли 1999 година, осъществена поради високата инфлация в страната, обменният курс се фиксира на равнище от 1 лева за 1 немска марка, а с въвеждането на еврото през 1999 година аварийна валута, към която е прикачен левът, става еврото. Курсът и до през днешния ден е закрепен при 1,95583 лева за едно евро.

Вторият принцип на валутния ръб е цялостната конвертируемост на паричната база, формирана от наличните пари в обращение (банкнотите и монетите) и запасите на банките при централната банка.

Третият принцип е, че режимът обезпечава 100% покритие на паричната база с аварийна валута. Това, видяно въпреки това, значи, че валутният ръб може да основава (емитира) национални пари (левове), единствено когато купува аварийна валута (евро).

Смята се, че това е една от аргументите валутният ръб да лишава паричния суверенитет на страната, т.е. централната банка да не може да организира парична политика по своя преценка, да вземем за пример, посредством установяване на главния лихвен % и смяна на валутния курс. Това е по този начин, защото в изискванията на ръб паричното предложение зависи към този момент само от измененията във валутните запаси. Освен това централната банка в лицето на Българска народна банка не може да кредитира страната. Допуска се кредитирането на търговски банки при лимитирани условия, избрани с Наредба № 6 на Българска народна банка за кредитиране на банки в левове против поръчителство, при заплаха от остра ликвидна рецесия в системата.

Ето и какви са последствията за макроикономическите индикатори на България от въвеждането на валутния ръб:

Инфлацията става от средногодишно равнище от 210% през интервала 1990 – 1997 година на 5,7% през 1998 – 2002 година.

Ръстът на Брутният вътрешен продукт за същите интервали е -4,6% до + 4,1%

Ръстът на вложенията е -8,8% до 20%

Бюджетният недостиг е -6,3% до -0,1%

Съотношението сред държавен дълг и Брутният вътрешен продукт става от 168% на 75%.