И все пак какво е Плутон – планета или не?
Дванадесет години откакто Международният астрономически съюз (IAU ) гласоподава формулировка за това, какво е планета, която дефинира, че Плутон не е планета, разискването продължава с нова мощ.
Ново оповестено проучване употребява историческия запис, с цел да се насочи към най-спорната уговорка за формулировка на планета: концепцията, че планетата в слънчевата система би трябвало да „ почисти региона на своята орбита “, тъй че никой различен обект да не е на сходно орбитално разстояние от Слънцето.
Това условие бе употребявано през 2006 година, с цел да се изключи Плутон от планетите, тъй като орбитата му от време на време се пресича с орбитата на Нептун. Още повече, в същия район на Слънчевата система, посещаван от Плутон, са открити и други, по-малки обекти.
Усложняването на дебата е разследване от обстоятелството, че непрекъснато възходящ брой ледени небесни обекти се откриват в пояса на Кайпер – необятен пръстен от обекти разпростиращи се след Нептун.
Един обект открит през 2005 година, прочут като Ерис, е избран като по-масивен от Плутон. Именно това изобретение е причина да се одобри определението за „ изчистване на орбитата “.
Тази клаузата оставя Плутон и Ерис, само че също по този начин и Церера, в главния пояс на метеорити и други светове, които не са планети. Част от тези светове, които към момента са задоволително солидни, с цел да се образуват в кръгла форма, бяха избрани като „ планети джуджета “.
В новото изследване, оповестено в списанието Icarus, четирима планетарни учени настояват, че клаузата за орбита няма доста исторически прецеденти и не се употребява постоянно в актуалните проучвания.
„ Прилагането на дефиницията на IAU би означавало, че главният обект на планетарната просвета, планетата, би трябвало да бъде избран въз основа на идея, която никой не употребява в своето проучване “, споделя създателят Филип Мецгер, планетарен академик в университета във Флорида.
„ Сега имаме лист с над 100 неотдавнашни образци на планетарни учени, употребяващи думата „ планета “ по метод, който нарушава определението на IAU, само че те го вършат, тъй като това е функционално и потребно за проучванията “.
Мецгер и неговите сътрудници оферират формулировка за планета, учредена на геофизически стандарт: Дали небесният обект е задоволително огромен, че гравитацията му да разрешава да има сферична форма? Този аршин е употребен исторически за разграничение на метеорити от по-големи небесни обекти. И това към този момент е част от дефиницията, избрана от IAU за планетите, както и нейната обособена категория – планети джуджета.
„ Това не е просто случайна формулировка “, сподели Мецгер. „ Оказва се, че това е значим крайъгълен камък в еволюцията на планетарното тяло, тъй като явно, когато се случи, то инициира дейна геология в тялото “.
Като образец, Мецгер уточни наблюденията, направени от сондата „ Нови Хоризонти “ на НАСА, до момента в който минава около Плутон през 2015 година Тези наблюдения служат като доказателство, че Плутон има извисяващи се планини от воден лед, под земята океан, доказателство за антични езера и многопластова атмосфера облаци.
„ Това, което открихме на Плутон, е по-динамично и живо от Марс “, споделя Мецгер. „ Единствената планета, която има по-сложна геология, е Земята “.
Космическият уред на НАСА Dawn, който е покрай края на научната си задача на Церес, сподели сходно доказателство за подземните води, което оказва помощ за задвижването на дейна геология на тази планета джудже.
Мецгер и другите създатели на проучването от дълго време подлагат на критика определението на IAU и са част от научния екип на New Horizons.
Астрономът Майк Браун дружно с сътрудника си от Технологичния институт в Калифорния Константин Батигин са водачи в търсенето на евентуално голямата планета надалеч оттатък Плутон и Нептун, която те назовават „ Планета 9 “. Те подозират, че планетата съществува въз основа на гравитационни разстройства, засягащи други обекти, които са следени „ на ръба “ на Слънчевата система. Директни наблюдения на претендент за „ Планета девет “ обаче към момента не са докладвани.
Батигин смята, че от научна позиция слагането на етикети, като „ планета “ и „ планета джудже “ не е вярно и не си заслужава да занимава научната мисъл.
„ Прекласирането на Плутон още веднъж като планета, може да се съпостави с това, че назоваваме даден остров континент “, написа той. „ Но в последна сметка дано помним, че астрофизичните тела се характеризират с маса, радиус, орбита и така нататък Именно тези характерности са значими, а не това, по какъв начин ние ги назоваваме “, декларира ученият.
Заедно с Мецгер, създатели на проучването „ Рекласификацията на метеорити от планети до не планети “ са и Марк Сийкс, Алън Стърн и Кърби Фюън. Стърн е основният откривател на задачата Нови Хоризонти (New Horizons).
