Едвин Сугарев: Превантивно арестуваните българи в Босилеград и достойнството на България
Двама етнически българи бяха задържани в Босилеград преди визитата на сръбския президент Александър Вучич в града: Димитър Треперски и Даниела Михайлович. Не са нито първите, нито последните; куриозното в тази ситуация е, че бяха задържани не тъй като са престъпили закона, а просто превантивно, с цел да не нарушат единния хор на добре нагласените аплодисменти, с който кметът Владимир Захариев посрещна президента.
Подобни превантивни арести имаше в миналото и в България – по време на ръководството на Вълко Червенков, Антон Югов и Тодор Живков. Когато наближеше така нареченият народен празник на 9-ти септември, денят на българската окупация от алената войска, милицията измиташе столицата от всички субекти, от които можеше да се чака да проявят нещо друго от поклонение към партията-държава, по-отявлените от тях за по-сигурно заминаваха за Белене. Тези арести обаче се случват не в 20-ти, а в 21 век, в Европа и в страна, която най-малко на думи желае да стане част от Европейски Съюз.
В особено написан за БГНЕС разбор някогашният общоприет консул в Ниш Едвин Сугарев приканва президента Румен Радев да отбрани българите в Западните околности
Куриозното обаче е освен в това, че се случват. Куриозното е в това, че България, към този момент част от огромното европейско семейство, на процедура не направи нищо, с цел да отбрани задържаните. Още по-куриозното е, че България от десетилетия не прави нищо, с цел да отбрани българите от Западните околности, които повече от столетие подложени на асимилация от сръбска страна и на процедура обречени на изгубване. И може би най-куриозното от всичко е, че българският президент (1), олицетворяващ единството на нацията и отбраната на правата на всички българи, където и да се намират те, във връзка с този случай просто си мълчи – като под шапката на неговото безмълвие мълчи и назначеното от него държавно управление, мълчат партиите, заети с предизборната си битка, мълчат гражданските организации, мълчи целокупния български народ – и цялото това безмълвие следва една подличка и позорна сметка: дай да сме добре със сърбите, слушаме тяхната чалга и ядем техните плескавици, българите там кучета ги яли.
Както се споделя, това е ситуацията. Единственото проговаряне по този мотив се оказа едно закъсняло телефонно позвъняване от страна на Външно министерство до сръбския дипломат с искане за повече информация. Въпросният дипломат даже не е извикан за пояснения – нищо, че примерно Димитър Треперски е и български жител. Подобно неглижиране на арест, голословен с никакво нарушаване на законите, е казус: в случай че нещо сходно се беше случило с жители на друга европейска страна, реакциите биха били доста по-категорични.
Причините за този арест? Димитър Треперски, един от най-изявените бранители на българската етническа еднаквост в Босилеград, е имал желание да пристигна на митинга с протестни плакати, свързани с трагично влошеното съществуване на българите там. Бил предизвестен от полицията да не го прави – безпределно забавно на какво съображение, само че след това за по-сигурно напряко са го арестували, преди Вучич да дохвъри с хеликоптера си, и са го освободили, откакто президентът си е отпътувал. Даниела Михайлович пък, учителка и майка на седем месечно бебе, е желала да връчи на президента протестно писмо от името на цивилен комитет в Босилеград, обвързвано с данни за редица обществени аномалии и злоупотреби на кмета Владимир Захариев, лишили са и писмото, а след това за по-сигурно тикнали и нея в кауша. Свобода на словото, право на кротичък митинг ли? Не, наподобява в Босилеград не са и чували за това.
Вучич следи изкъсо благодарение на тайните служби какво се случва в обитаемоте с българи Западни околности
Чували са обаче за други неща: да вземем за пример по какъв начин да се наблюдават, притискат и преследват българите в Западните околности. Само преди месец Вучич беше в България – и на въпрос на БГНЕС по отношение на фрапантния демографски срив на българското национално малцинство в Сърбия, отговори със следните думи: „ Всичко разбрах. Всичко знам. Знам и кой ви сподели да ме попитате това. Добре проследявам кой от Ниш, кой от Босилеград и кой е от Културно-информационния център там. “.
Да, явно сръбският президент в действителност всичко знае, с помощта на нереформираните си секрети служби – и тези арести потвърждават това. Знае кой се кани да стачкува с плакати, кой написа открити писма, кой какво мисли и кой какво споделя. Очевидно знае и кой е най-надеждния еничарин измежду българите в Сърбия, откакто пророкува в своята тирада, че Владимир Захариев щял да ръководи Босилеград до края на живота си. И с съображение: същият с 22-годишното си полуфеодално ръководство до момента е съумял да прогони към една трета от българите в тази най-бедна измежду сръбските общини – а обезбългаряването на Западните околности е остаряла фантазия и цел на сръбската власт още от времето на Ньойския контракт (или Ньойския диктат, както го назовават българите там).
Големият въпрос обаче е не какво знае Вучич, а какво знае (или се прави, че не знае) Румен Радев, който при тяхната среща в Цариброд през 2021 година съобщи, че сръбския президент е извършил обещанията си към българското национално малцинство, дадени на предходна среща, отново в Цариброд, през 2018 година
Румен Радев на два пъти беше в Цариброд, който сърбите не престават настойчиво да назовават Димитровград в символ на пренебрежение. Тези визити не облекчиха с нищо ситуацията на българите там.
Наистина ли, господин президент? Аз бях на тази среща и знам какво беше обещавано там. Ето ви един образец: по Ваше искане Вучич даде обещание да бъдат върнати двете задържани паметни плочи за починалите българи в погрома и опожаряването на Босилеград и близките села от четата на поручик Коста Пекянац, един от двамата герои на така нареченото Топлишко въстание. Не различен, а точно Димитър Треперски беше основател за слагането им във връзка стогодишнината от опожаряването на Босилеград през май 1917 г.; прочее във връзка на тази годишнина в Босилеград беше Вашият заместител Илиана Йотова, която би трябвало да показа с Вас по какъв начин е протекло това събитие, по какъв начин същият кмет Захариев даже не пожела да се появи при нейното посрещане в същия КИЦ, за който Вучич всичко знаел. После тази плоча беше „ задържана “ от полицията по искане отново на Захариев, а Треперски и неговите съидейници поръчаха друга за 101-та годишнина, която пък беше арестувана на границата с България – и след това и тя „ задържана “, с което на българското национално малцинство беше отказано едно от най-важните малцинствени права: правото на историческа памет. И да –Вучич в действителност се разпореди плочите да бъдат върнати, което полицията изпълни; аз присъствах на тяхното връщане. Само че въпросът е за какво – паметните плочи бяха върнати, само че с цел да събират прахуляк в залите на КИЦ, никой не позволи те да бъдат сложени – и знам доста добре, че това няма да бъде позволено в никакъв случай – макар дадената пред вас дума.
Не знаехте ли това, господин президент? Тогава, през 2018 година, сръбският президент даде пред българите в Цариброд и следното заричане: „ Вие, българи, които живеете в Сърбия, пазете българския език, пазете българската просвета, пазете българското име и презиме, борете се за своя народ и обичайте своя български народ, и обичайте българската страна. Не единствено, че нямаме нищо срещу, приканвам ви да вършиме това. Аз единствено ви апелирам да обичате и почитате и страната Сърбия – това е всичко, за което ви апелирам и мисля, че това не е доста, за което Ви апелирам! “
Кметът Владимир Захариев, който ръководи Босилеград като феодално притежание към този момент 22 години, посреща Вучич
Хубави думи, само че почиташе ли в действителност страната Сърбия правата на същите тези българи? Изборите за техния Национален съвет през същата тази 2018 година бяха жестоко опорочени, листата с техните кандидатури беше оттеглена в последния миг под напън от висши функционери на партията на същия този Александър Вучич, на изборите гласоподаваха голям брой хора, които въобще не принадлежаха към българското национално малцинство, беше направено всичко допустимо те да бъдат извоювани от листата на същия този Владимир Захариев, от който България беше отдръпнала своето доверие още през 2018 година На срещата си с Вучич преди месец Вие заявихте, че Сърбия е другарска страна, на предходната си среща с него през 2021 година пък заявихте следното: „ „ С президента Вучич от години имаме положително взаимоотношение, другарство, неприкритост, искреност при разискването на всички въпроси и ясна визия по какъв начин да задълбочаваме нашето съдействие, и по какъв начин дружно да чертаем нашия общ европейски път ”.
Какъв европейски път, за Бога, г-не президент? Със страна, която не почита правата на нашите сънародници, която неглижира даже записаните в личната си Конституция малцинствени права – като правото на обучение на майчин език или правото на религиозна свобода; която жестоко фалшифицира историята на двустранните връзки, обвинявайки България във всички смъртни грехове – прочее не от през днешния ден, а още от края на Първата международна война, като отнемането на Западните околности от България се дължи значително на такава фалшификация; която е подложила българите на всички мислими форми на асимилация – като се почне от разстрелите без съд и присъда на границата при „ опит за бягство “, като се мине през концлагера „ Голи оток “ и се стигне до ликвидирането на образованието на български език в учебните заведения. Каква „ другарска страна “, която още през 1885 година ни атакува вероломно – по искане и съгласно Русия? Каква другарска страна, която ни отхвърля правото да зачетем българските жертви при опожаряването на Босилеград, бил тогава не на сръбска, а на българска територия – тъй като, както тогава се изрази обичаният на Вучич кмет на същия град Владимир Захариев, слагането на такава паметна плоча щяло да покаже сръбските воини като „ злочинци “?
Васалът Захариев прегръща своя стопанин сюзерен Вучич
Не знаехте ли всичко това, господин президент? Не, знаехте го доста добре – самият аз съм го описвал в грами нееднократно, в това число с адрес до президентството. Истината е, че не желаете да го знаете. Искате българите в Западните околности да бъдат мост сред двата ни другарски народа. Те не желаят да бъдат подобен мост, тъй като тъпчат по гърбовете им и в двете направления. Искат да бъдат българи, да почитат етническата им еднаквост и да живеят като почтени хора. Вместо това обаче срещат умишлено, целеустремено изпитание да бъдат прогонени и асимилирани. И то сред прочее дава резултат: от 120 000 при Ньойския контракт през днешния ден са останали най-много към 15000, които се разпознават като българи. Само в последното десетилетие в Цариброд и Босилеград българите са се стопили с близо 4000 индивида. Скоро ще изчезнат като малцинство – и никой няма да пречи на братската ви дружба със Сърбия и нейния заповедник, прочее като Вас прочут с проруските си желания. Това ли желаете, господин президент? /БГНЕС
------------
Едвин Сугарев, политик и държавник. Генерален консул на България в Ниш в интервала 2016-2020 година Анализът на Едвин Сугарев е написан особено за Агенция БГНЕС.
---------------------------------
(1) Да, зная, че е признато думата „ президент “ да се написа с основна писмен знак. Но г-ни Радев не я заслужава.
Подобни превантивни арести имаше в миналото и в България – по време на ръководството на Вълко Червенков, Антон Югов и Тодор Живков. Когато наближеше така нареченият народен празник на 9-ти септември, денят на българската окупация от алената войска, милицията измиташе столицата от всички субекти, от които можеше да се чака да проявят нещо друго от поклонение към партията-държава, по-отявлените от тях за по-сигурно заминаваха за Белене. Тези арести обаче се случват не в 20-ти, а в 21 век, в Европа и в страна, която най-малко на думи желае да стане част от Европейски Съюз.
В особено написан за БГНЕС разбор някогашният общоприет консул в Ниш Едвин Сугарев приканва президента Румен Радев да отбрани българите в Западните околности
Куриозното обаче е освен в това, че се случват. Куриозното е в това, че България, към този момент част от огромното европейско семейство, на процедура не направи нищо, с цел да отбрани задържаните. Още по-куриозното е, че България от десетилетия не прави нищо, с цел да отбрани българите от Западните околности, които повече от столетие подложени на асимилация от сръбска страна и на процедура обречени на изгубване. И може би най-куриозното от всичко е, че българският президент (1), олицетворяващ единството на нацията и отбраната на правата на всички българи, където и да се намират те, във връзка с този случай просто си мълчи – като под шапката на неговото безмълвие мълчи и назначеното от него държавно управление, мълчат партиите, заети с предизборната си битка, мълчат гражданските организации, мълчи целокупния български народ – и цялото това безмълвие следва една подличка и позорна сметка: дай да сме добре със сърбите, слушаме тяхната чалга и ядем техните плескавици, българите там кучета ги яли.
Както се споделя, това е ситуацията. Единственото проговаряне по този мотив се оказа едно закъсняло телефонно позвъняване от страна на Външно министерство до сръбския дипломат с искане за повече информация. Въпросният дипломат даже не е извикан за пояснения – нищо, че примерно Димитър Треперски е и български жител. Подобно неглижиране на арест, голословен с никакво нарушаване на законите, е казус: в случай че нещо сходно се беше случило с жители на друга европейска страна, реакциите биха били доста по-категорични.
Причините за този арест? Димитър Треперски, един от най-изявените бранители на българската етническа еднаквост в Босилеград, е имал желание да пристигна на митинга с протестни плакати, свързани с трагично влошеното съществуване на българите там. Бил предизвестен от полицията да не го прави – безпределно забавно на какво съображение, само че след това за по-сигурно напряко са го арестували, преди Вучич да дохвъри с хеликоптера си, и са го освободили, откакто президентът си е отпътувал. Даниела Михайлович пък, учителка и майка на седем месечно бебе, е желала да връчи на президента протестно писмо от името на цивилен комитет в Босилеград, обвързвано с данни за редица обществени аномалии и злоупотреби на кмета Владимир Захариев, лишили са и писмото, а след това за по-сигурно тикнали и нея в кауша. Свобода на словото, право на кротичък митинг ли? Не, наподобява в Босилеград не са и чували за това.
Вучич следи изкъсо благодарение на тайните служби какво се случва в обитаемоте с българи Западни околности
Чували са обаче за други неща: да вземем за пример по какъв начин да се наблюдават, притискат и преследват българите в Западните околности. Само преди месец Вучич беше в България – и на въпрос на БГНЕС по отношение на фрапантния демографски срив на българското национално малцинство в Сърбия, отговори със следните думи: „ Всичко разбрах. Всичко знам. Знам и кой ви сподели да ме попитате това. Добре проследявам кой от Ниш, кой от Босилеград и кой е от Културно-информационния център там. “.
Да, явно сръбският президент в действителност всичко знае, с помощта на нереформираните си секрети служби – и тези арести потвърждават това. Знае кой се кани да стачкува с плакати, кой написа открити писма, кой какво мисли и кой какво споделя. Очевидно знае и кой е най-надеждния еничарин измежду българите в Сърбия, откакто пророкува в своята тирада, че Владимир Захариев щял да ръководи Босилеград до края на живота си. И с съображение: същият с 22-годишното си полуфеодално ръководство до момента е съумял да прогони към една трета от българите в тази най-бедна измежду сръбските общини – а обезбългаряването на Западните околности е остаряла фантазия и цел на сръбската власт още от времето на Ньойския контракт (или Ньойския диктат, както го назовават българите там).
Големият въпрос обаче е не какво знае Вучич, а какво знае (или се прави, че не знае) Румен Радев, който при тяхната среща в Цариброд през 2021 година съобщи, че сръбския президент е извършил обещанията си към българското национално малцинство, дадени на предходна среща, отново в Цариброд, през 2018 година
Румен Радев на два пъти беше в Цариброд, който сърбите не престават настойчиво да назовават Димитровград в символ на пренебрежение. Тези визити не облекчиха с нищо ситуацията на българите там.
Наистина ли, господин президент? Аз бях на тази среща и знам какво беше обещавано там. Ето ви един образец: по Ваше искане Вучич даде обещание да бъдат върнати двете задържани паметни плочи за починалите българи в погрома и опожаряването на Босилеград и близките села от четата на поручик Коста Пекянац, един от двамата герои на така нареченото Топлишко въстание. Не различен, а точно Димитър Треперски беше основател за слагането им във връзка стогодишнината от опожаряването на Босилеград през май 1917 г.; прочее във връзка на тази годишнина в Босилеград беше Вашият заместител Илиана Йотова, която би трябвало да показа с Вас по какъв начин е протекло това събитие, по какъв начин същият кмет Захариев даже не пожела да се появи при нейното посрещане в същия КИЦ, за който Вучич всичко знаел. После тази плоча беше „ задържана “ от полицията по искане отново на Захариев, а Треперски и неговите съидейници поръчаха друга за 101-та годишнина, която пък беше арестувана на границата с България – и след това и тя „ задържана “, с което на българското национално малцинство беше отказано едно от най-важните малцинствени права: правото на историческа памет. И да –Вучич в действителност се разпореди плочите да бъдат върнати, което полицията изпълни; аз присъствах на тяхното връщане. Само че въпросът е за какво – паметните плочи бяха върнати, само че с цел да събират прахуляк в залите на КИЦ, никой не позволи те да бъдат сложени – и знам доста добре, че това няма да бъде позволено в никакъв случай – макар дадената пред вас дума.
Не знаехте ли това, господин президент? Тогава, през 2018 година, сръбският президент даде пред българите в Цариброд и следното заричане: „ Вие, българи, които живеете в Сърбия, пазете българския език, пазете българската просвета, пазете българското име и презиме, борете се за своя народ и обичайте своя български народ, и обичайте българската страна. Не единствено, че нямаме нищо срещу, приканвам ви да вършиме това. Аз единствено ви апелирам да обичате и почитате и страната Сърбия – това е всичко, за което ви апелирам и мисля, че това не е доста, за което Ви апелирам! “
Кметът Владимир Захариев, който ръководи Босилеград като феодално притежание към този момент 22 години, посреща Вучич
Хубави думи, само че почиташе ли в действителност страната Сърбия правата на същите тези българи? Изборите за техния Национален съвет през същата тази 2018 година бяха жестоко опорочени, листата с техните кандидатури беше оттеглена в последния миг под напън от висши функционери на партията на същия този Александър Вучич, на изборите гласоподаваха голям брой хора, които въобще не принадлежаха към българското национално малцинство, беше направено всичко допустимо те да бъдат извоювани от листата на същия този Владимир Захариев, от който България беше отдръпнала своето доверие още през 2018 година На срещата си с Вучич преди месец Вие заявихте, че Сърбия е другарска страна, на предходната си среща с него през 2021 година пък заявихте следното: „ „ С президента Вучич от години имаме положително взаимоотношение, другарство, неприкритост, искреност при разискването на всички въпроси и ясна визия по какъв начин да задълбочаваме нашето съдействие, и по какъв начин дружно да чертаем нашия общ европейски път ”.
Какъв европейски път, за Бога, г-не президент? Със страна, която не почита правата на нашите сънародници, която неглижира даже записаните в личната си Конституция малцинствени права – като правото на обучение на майчин език или правото на религиозна свобода; която жестоко фалшифицира историята на двустранните връзки, обвинявайки България във всички смъртни грехове – прочее не от през днешния ден, а още от края на Първата международна война, като отнемането на Западните околности от България се дължи значително на такава фалшификация; която е подложила българите на всички мислими форми на асимилация – като се почне от разстрелите без съд и присъда на границата при „ опит за бягство “, като се мине през концлагера „ Голи оток “ и се стигне до ликвидирането на образованието на български език в учебните заведения. Каква „ другарска страна “, която още през 1885 година ни атакува вероломно – по искане и съгласно Русия? Каква другарска страна, която ни отхвърля правото да зачетем българските жертви при опожаряването на Босилеград, бил тогава не на сръбска, а на българска територия – тъй като, както тогава се изрази обичаният на Вучич кмет на същия град Владимир Захариев, слагането на такава паметна плоча щяло да покаже сръбските воини като „ злочинци “?
Васалът Захариев прегръща своя стопанин сюзерен Вучич
Не знаехте ли всичко това, господин президент? Не, знаехте го доста добре – самият аз съм го описвал в грами нееднократно, в това число с адрес до президентството. Истината е, че не желаете да го знаете. Искате българите в Западните околности да бъдат мост сред двата ни другарски народа. Те не желаят да бъдат подобен мост, тъй като тъпчат по гърбовете им и в двете направления. Искат да бъдат българи, да почитат етническата им еднаквост и да живеят като почтени хора. Вместо това обаче срещат умишлено, целеустремено изпитание да бъдат прогонени и асимилирани. И то сред прочее дава резултат: от 120 000 при Ньойския контракт през днешния ден са останали най-много към 15000, които се разпознават като българи. Само в последното десетилетие в Цариброд и Босилеград българите са се стопили с близо 4000 индивида. Скоро ще изчезнат като малцинство – и никой няма да пречи на братската ви дружба със Сърбия и нейния заповедник, прочее като Вас прочут с проруските си желания. Това ли желаете, господин президент? /БГНЕС
------------
Едвин Сугарев, политик и държавник. Генерален консул на България в Ниш в интервала 2016-2020 година Анализът на Едвин Сугарев е написан особено за Агенция БГНЕС.
---------------------------------
(1) Да, зная, че е признато думата „ президент “ да се написа с основна писмен знак. Но г-ни Радев не я заслужава.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ