Прозопагнозия - нещастието да не разпознаваш лица
Два % от популацията в света страдат от една или друга форма на цялостна липса наизуст по отношение на лица на хора. Американката Джо Ливингстън не разпознава личната си щерка, до момента в който тя не я заприказва.
За страдание няма лек против това отклоняване, което е известно като прозопагнозия. Джо да вземем за пример може да разграничава щерка си и сина си единствено в рамките на дома им, тъй като в близост няма други хора.
Излязат ли обаче на открито, става ужасно. Прозопагнозията е прекомерно едва изучена в този миг. Тя има доста вариации. Някои хора просто имат неприятна памет за лица, само че въпреки всичко при напрягане разпознават хора, с които неотдавна са се срещнали.
Най-острата форма на прозопагнозия е да не можеш да различиш себе си на фотография. Страдащите от прозопагнозия, които в детството си обаче са били с добра памет във връзка с различаване на лица, са стижгнали до това състояние поради увреждане на мозъка.
То може да възникне от контузия на главата, инсулт или дегенеративно заболяване. Такива хора въпреки всичко могат да разпознават ненапълно лицата на другите.
Но тези, които са имали нещастието да развият прозопагнозията още от деца, в никакъв случай не създават механизъм за различаване на лицата. Страдащите от прозопагнозия са доста нещастни.
Те се усещат зле, защото даже на работното си място имат проблем да не могат да разпознаят кой кой е от сътрудниците им и се ориентират най-вече по гласовете им.
Някои дами не могат да разпознаят личния си брачен партньор, в случай че той да вземем за пример си пусне брада или мустаци. Тогава мозъкът им го възприема като изцяло чужд.
Съществува и диаметралност на прозопагнозията – изкуството да запомняш лица, които си мернал за секунди, и да ги помниш години наред. Причините за прозопагнозията са изцяло неразбираеми за учените.
В човешкия мозък има област, която дава отговор за разпознаването на лица, и се допуска, че при хората, страдащи от прозопагнозия, тази област е доста по-малка.
Много постоянно се случва децата с прозопагнозия да бъдат неправилно диагностицирани като аутисти. Хората, страдащи от неналичието на различаване на лица, са свити в себе си и се държат необичайно.
Особено в случай че са деца и не могат да обяснят ужаса, който претърпяват всякога, когато срещат непозната в стаята, а това в действителност е личната им майка.
