Непознатата история на робството във Великобритания
два ли има човек, който да не счита, че робството няма място в нашето модерно общество. От дълги години то е неразрешено от интернационалното право, само че все пак тематиката не губи своята новост и продължава да разпалва публични диспути и всеобщи митинги. Очевидно доказателство за това са Съединени американски щати, само че тази страна надалеч не е единствената, оставила своята диря в дългата и мрачна история на робството. В продължение на към два века,
Британската империя имала значима роля в търговията с плебеи. Първоначално тя не можела да се мери с водачите в този нечовечен бизнес Испания и Португалия, само че това се трансформирало през 18 век. Тогава британците се трансформирали в най-големите търговци на плебеи в международен мащаб. По разнообразни оценки, империята транспортирала към 3 млн. африканци до своите колонии. Пътуването, обаче, било извънредно тежко и доста от тях умирали на борда на английските кораби.
За историята на робството във Англия се знае релативно малко. Причината е, че едни от най-влиятелните семейства през 17 и 18 век натрупали внушителни благосъстояния, търгувайки с плебеи. Те, обаче, не желали това да става обществено притежание и полагали огромни старания, с цел да може бизнесът им да остане в загадка. По думите на великия публицист Джордж Оруел, Англия е като заможно семейство с гузна съвест, което не желае да приказва за произхода на благосъстоянието си. Самият Оруел, чието същинско име е Ерик Блеър, знаел това от първа ръка. Неговият татко – Ричард Блеър, бил държавен чиновник, който отговарял за производството на опиат в плантации, намиращи се покрай границата сред Непал и Индия. Но благосъстоянието на семейство Блеър (голяма част от което било прахосано още преди раждането на Ерик) идвало от вложения в други плантации, намиращи се в Карибския район.
The debt that Britain still owes for slavery | Letters
— The Guardian (@guardian)
През 1833 година притежаването и търговията с плебеи били изцяло неразрешени в Британската империя, в това число в английската част на Западните Индии (Карибският регион), макар че от епохи в основата на локалната стопанска система стоял робския труд. На пръв взор това решение наподобява доста самоуверено и почтено за удивление, само че истината е малко по-различна.
Действително, вследствие на този ход на английските управляващи към 800 000 африканци получили своята независимост. Но не напълно. Освободените плебеи освен не получили никакви обезщетения, само че през идващите няколко години били принудени да работят гратис за своите някогашни господари по 45 часа седмично (по този метод управляващите желали да понижат икономическите разтърсвания, провокирани от възбраната на робския труд). Освен това, на към този момент някогашните робовладелци били изплатени компенсации в размер на почти 20 млн. лири. Тази сума представлявала към 40% от разноските на английското държавно управление за 1834 година
The British Museum in London confronts its colonial history as it "redisplays " a bust of the museum's founder, Sir Hans Sloane, who profited from Jamaican sugar plantations, to better reflect his ties with Britain's empire and the slave economy.
— NBC News (@NBCNews)
Очаквано, най-солидните компенсации получили най-големите робовладелци. Кой е индивидът, получил най-вече пари? Отговорът може да ви изненада – Джон Гладстон, бащата на известния политик Уилям Гладстон, избиран за министър председател на Англия цели четири пъти. Джон Гладстон получил близо 110 000 лири (съвременният еквивалент на тази сума е към 80 млн. лири) за своите 2508 плебеи, работили на девет плантации. По тази причина не е неочакван фактът, че Уилям Гладстон, прочут у нас с огромната си поддръжка за българската идея след потушаването на Априлското въстание, бил последовател на робството. Той даже държал тирада в Народното събрание, в която се оповестил срещу неговото унищожаване. Именно затова по-рано тази година университетът в Ливърпул се съгласи да преименува постройка, носеща името на някогашния министър-председател. Това стана след дългогодишни митинги на студенти, недоволни от обстоятелството, че образователното заведение уважава хора с сходно отношение към робството.
Dozens of statues associated with colonialism and slavery have been toppled in Britain, Belgium, New Zealand and the United States. Now officials must decide what to do with them.
— The New York Times (@nytimes)
Значително обезщетение получил и различен изтъкнат политик - Уилям Бекфорд, който на два пъти бил кмет на Лондон. Той е наследник на Питър Бекфорд, който имал големи захарни плантации в Ямайка. Смята се, че за семейство Бекфорд работели към 2000 плебеи. Архивите разкриват още, че Чарлз Блеър, прадядото на Джордж Оруел, имал 218 плебеи. За тях той получил относително скромната сума от 4442 лири – по днешните стандарти, това се равнява на към 3 млн. лири.
Любопитна детайлност е, че притежаването на плебеи в Британската империя било доста по-разпространено, в сравнение с множеството хора считат. В този бизнес били забъркани огромен брой представители на междинната класа, които имали дребен брой плебеи и постоянно ги отдавали чартърен на богати земевладелци. Много от тези дребни робовладелци били вдовици, получили робите като завещание от починалите си съпрузи. Една от известните заблуди, свързани с робството на английска територия, е, че то било публикувано главно в градове като Бристъл, Ливърпул, Лондон и Глазгоу. Всъщност, робовладелци имало на всички места, а изключително огромен бил броят им в Шотландия.
Британската империя имала значима роля в търговията с плебеи. Първоначално тя не можела да се мери с водачите в този нечовечен бизнес Испания и Португалия, само че това се трансформирало през 18 век. Тогава британците се трансформирали в най-големите търговци на плебеи в международен мащаб. По разнообразни оценки, империята транспортирала към 3 млн. африканци до своите колонии. Пътуването, обаче, било извънредно тежко и доста от тях умирали на борда на английските кораби.
За историята на робството във Англия се знае релативно малко. Причината е, че едни от най-влиятелните семейства през 17 и 18 век натрупали внушителни благосъстояния, търгувайки с плебеи. Те, обаче, не желали това да става обществено притежание и полагали огромни старания, с цел да може бизнесът им да остане в загадка. По думите на великия публицист Джордж Оруел, Англия е като заможно семейство с гузна съвест, което не желае да приказва за произхода на благосъстоянието си. Самият Оруел, чието същинско име е Ерик Блеър, знаел това от първа ръка. Неговият татко – Ричард Блеър, бил държавен чиновник, който отговарял за производството на опиат в плантации, намиращи се покрай границата сред Непал и Индия. Но благосъстоянието на семейство Блеър (голяма част от което било прахосано още преди раждането на Ерик) идвало от вложения в други плантации, намиращи се в Карибския район.
The debt that Britain still owes for slavery | Letters
— The Guardian (@guardian)
През 1833 година притежаването и търговията с плебеи били изцяло неразрешени в Британската империя, в това число в английската част на Западните Индии (Карибският регион), макар че от епохи в основата на локалната стопанска система стоял робския труд. На пръв взор това решение наподобява доста самоуверено и почтено за удивление, само че истината е малко по-различна.
Действително, вследствие на този ход на английските управляващи към 800 000 африканци получили своята независимост. Но не напълно. Освободените плебеи освен не получили никакви обезщетения, само че през идващите няколко години били принудени да работят гратис за своите някогашни господари по 45 часа седмично (по този метод управляващите желали да понижат икономическите разтърсвания, провокирани от възбраната на робския труд). Освен това, на към този момент някогашните робовладелци били изплатени компенсации в размер на почти 20 млн. лири. Тази сума представлявала към 40% от разноските на английското държавно управление за 1834 година
The British Museum in London confronts its colonial history as it "redisplays " a bust of the museum's founder, Sir Hans Sloane, who profited from Jamaican sugar plantations, to better reflect his ties with Britain's empire and the slave economy.
— NBC News (@NBCNews)
Очаквано, най-солидните компенсации получили най-големите робовладелци. Кой е индивидът, получил най-вече пари? Отговорът може да ви изненада – Джон Гладстон, бащата на известния политик Уилям Гладстон, избиран за министър председател на Англия цели четири пъти. Джон Гладстон получил близо 110 000 лири (съвременният еквивалент на тази сума е към 80 млн. лири) за своите 2508 плебеи, работили на девет плантации. По тази причина не е неочакван фактът, че Уилям Гладстон, прочут у нас с огромната си поддръжка за българската идея след потушаването на Априлското въстание, бил последовател на робството. Той даже държал тирада в Народното събрание, в която се оповестил срещу неговото унищожаване. Именно затова по-рано тази година университетът в Ливърпул се съгласи да преименува постройка, носеща името на някогашния министър-председател. Това стана след дългогодишни митинги на студенти, недоволни от обстоятелството, че образователното заведение уважава хора с сходно отношение към робството.
Dozens of statues associated with colonialism and slavery have been toppled in Britain, Belgium, New Zealand and the United States. Now officials must decide what to do with them.
— The New York Times (@nytimes)
Значително обезщетение получил и различен изтъкнат политик - Уилям Бекфорд, който на два пъти бил кмет на Лондон. Той е наследник на Питър Бекфорд, който имал големи захарни плантации в Ямайка. Смята се, че за семейство Бекфорд работели към 2000 плебеи. Архивите разкриват още, че Чарлз Блеър, прадядото на Джордж Оруел, имал 218 плебеи. За тях той получил относително скромната сума от 4442 лири – по днешните стандарти, това се равнява на към 3 млн. лири.
Любопитна детайлност е, че притежаването на плебеи в Британската империя било доста по-разпространено, в сравнение с множеството хора считат. В този бизнес били забъркани огромен брой представители на междинната класа, които имали дребен брой плебеи и постоянно ги отдавали чартърен на богати земевладелци. Много от тези дребни робовладелци били вдовици, получили робите като завещание от починалите си съпрузи. Една от известните заблуди, свързани с робството на английска територия, е, че то било публикувано главно в градове като Бристъл, Ливърпул, Лондон и Глазгоу. Всъщност, робовладелци имало на всички места, а изключително огромен бил броят им в Шотландия.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ