Дуриан
Дуриан /Durio/ са жанр тропически дървета, които са публикувани главно в югоизточните елементи на Азия. Плодовете дуриан са огромни, бодливи и богати на доста витамини в минерални субстанции. Зрелият плод може да доближи тегло до 4 кг. От долната си страна листата на дърветата са сребърни или златно жълти. Мнозина назовават дуриана краля на плодовете, тъй като е необичаен и доста безценен деликатес. Названието " дуриан " идва от малайската дума " duri " - " бодил ".
Големият плод има кремаво златен цвят на месото, а извън е остър. В Тайланд и редица азиатски страни дурианът се смята за най-възхитителния плод, който има великолепен усет. Съществуват повече от 200 разновидности на дуриан, само че най-известните в Тайланд са Gahn-yao с дълго стъбълце, Mon-tong с продълговата форма и Cha-nee, който има неправилна форма.
Цветовете на дуриан са ярко жълти и се разтварят за по-малко от 24 часа. Единственият минус на този другоземен плод е извънредно острата и неприятна миризма. Пътешественикът Ричард Стърлинг дефинира миризмата на плода като примес сред терпентин, лук и свински изпражнения.
Заради своята остра миризма дурианът е неразрешен за превозване в рейсове, самолети и градския превоз в някои азиатски страни. Дурианът пораства на парещ и мокър климат. Плодовете зреят постепенно – за към 4-5 месеца. Когато към този момент настъпи беритбената зрялост, сходно на нашите круши, дурианът пада на земята.
Състав на дуриан
Дурианът е извънредно богат на захар, витамин С, калий, въглехидрати, триптофан, протеини и мазнини. 100 г дуриан съдържат 1 г белтъчини, 27 г въглехидрати, 147 ккал и 5 г мазнини.
Избор и предпазване на дуриан
Дуриан е другоземен плод, който се предлага в Европа /включително и България/ в месеците от април до юли. Може да го откриете в по-големите хранителни вериги. Имайте поради, че плодът може да доближи дължина до 30 см, диаметър 15 см и тегло до 4 кг.
Самият плод е затрупан с дебела кожа с бодли. Взависимост от типа цветът на обвивката се трансформира от зелено до кафяво, а на сърцевината – от ярко жълто до алено.
Дуриан в кулинарията
Вкусът на дуриан е малко чудноват за европееца – оприличава се като примес от чесън, лук и сирене. Това обаче не тормози локалните поданици на Тайланд, нито животните /особено слоновете, които сладко си хапват от опадалите по земята плодове/.
Дурианът се употребява като фалшификация на доста тайландски ястия, включващи ориз, кокосово мляко или като заряд на всякакви тестени произведения. В западната кухня плодът се прибавя за овкусяване на мусове, сладоледи, сладкиши и пирожки. Семената на дуриана също се употребяват, тъй като са доста богати на минерали и белтъчини.
Те обаче би трябвало да преминат през топлинна обработка. До ден сегашен в Тайланд употребяват кожата на плодовете за декорация на разнообразни тъкани.
Може да консумирате дуриан необработен, фалшифициран със сол и черен пипер. Той се прибавя и към сладка и бонбони.
Ползи от дуриан
Дурианът е плод с висока хранителна стойност. Много постоянно е препоръчван като ефикасен източник на сурови мазнини, само че в това време не трябва да се прекалява с потреблението му заради огромното количество мастни киселини, които съдържа.
Някои проучвания демонстрират, че дурианът оказва благотворно въздействие върху детоксикацията на организма. Според някои учени той е и доста добър афродизиак. Дурианът е богат на естрогени и може да усили женската плодовитост.
В Малайзия са употребили запарка от корените и листата на растението като средство за намаление на високата температура – сокът от тях се е втривал в главата на болния.
В страните, в които се отглежда, хората смятат, че дурианът затопля организма и в случай че хапнете от него преди сън, одеяло няма да ви би трябвало.
Дурианът пречисва белите дробове и дихателните пътища. Въпреки редица си потребни качества, дурианът не трябва да се употребява от бременни дами и хора с високо кръвно налягане.
