Игна̀жден (Идина̀жден, Идина̀к, Млада година, Млад ден, Нов ден в

Игна̀жден (Идина̀жден, Идина̀к, Млада година, Млад ден, Нов ден в Източна България, Игнат и Игнатовден в Западна и Южна България) е ден, в който по източноправославния календар се уважава свети Игнатий Богоносец, празнуван на 20 декември (когато датата се падне в неделя, празникът се измества ден по-рано). Посрещането на Игнажден в българската просвета е обвързвано с разнообразни обичаи, най-важната от които е полазването - посрещането на полазник - заради което празникът е прочут и като Поляз и Полазовден и се счита за началото на новата година, съгласно националния календар.

На Игнажден се правят разнообразни гадания за бъдещето. Например се гадае по първия посетител, по времето и по разнообразни знаци.

Обикновено с Игнажден стартират коледните празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е напълно постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се счита за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с наслада и признателност. На животното се дава самун за подарък и неговият полез се счита за добър знак.

На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, наложително когато се върне би трябвало да внесе пръчки, които поставя зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От забърканото тесто откъсват малко и на някоя греда вършат от него кръст - да бяга всяко зло. Правят толкоз колаци, колкото са членовете на фамилията.

Имен ден честват Игнат и Игната, както и техни производни като: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Ина, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Светослав, Светла, Светлана.