Древноегипетските йероглифи са една изключителна част от историята на древен

Древноегипетските писмени знаци са една изключителна част от историята на античен Египет.

Древноегипетският език, отговарящ на семитските езици, е към този момент мъртъв език. Днес египтяните приказват арабски. Древноегипетският език е бил говорен обаче в продължение на повече от 3000 години и е имал прочут брой писмени форми.

Системата на писане, употребена в античен Египет, е позната като писмени знаци. Терминът писмен знак първо се загатва от гърците през 500 прочие Хр. Той произлиза от “hieros ”, което значи отдаден и от “glypho ”, означаващо издълбан. Гърците употребявали тази дума, защото употребявали сходен метод на изписване в свещените си книги.

Древноегипетските писмени знаци се състояли от чертежи и рисунки, които покривали стените на храмовете и паметниците, и били изобразявани на папируси. Създавали се от художници, майстори и скулптори, които правели техни модели и ги измазвали в релефите. Картините на йероглифните писмености били основани, с цел да символизират древноегипетските букви.

Казано по различен метод, рисунката, съставяща йероглифните знаци, е представяла звука на буквата. Освен това са се употребявали и по-малки картини, които да показват цели събития, хрумвания или думи.

Единствените хора, на които било разрешено да четат или да пишат, са били така наречен писари, за които се е считало, че са експерти и са били доста уважавани хора. Древните египтяни вярвали, че способността на писарите им е подарена от бога Тот, който те боготворяли като господ на йероглифите.

Въпреки че древноегипетската книжовност е комплицирана, тя е и много ясна. Наборът от знаци се е разделял на три съществени групи: логограми- знаците, изобразяващи морфемите; фонограми- изобразяващи един или повече звука и определителни- изобразяващи не тон или морфема, а служещи като помощно средство за схващане на предходните знаци.

Както и другите писмености от този интервал, древноегипетската книжовност се е състояла единствено от съгласни. Не е ясно какво гласни тъкмо е имало сред съгласните на всеки йероглифен знак. Тъй като на археолозите им е било мъчно да произнасят набор от съгласни по време на своите лекции, те са съставили протокол по отношение на четенето и по неестествен метод са интерпретирали думите. Тази система се е възприела от всички и през днешния ден доста хора си мислят, че античните египтяни в действителност са имали гласни. Така да вземем за пример кралят от 19 династия, прочут през днешния ден като Рамзес или Размус, в действителност би трябвало да се произнася Риамесеса. За това свидетелстват дипломатически документи, разменени сред Египет и Месопотамия.

Древноегипетската система на писане се състояла от към 700 знака. Йероглифите главно са се употребявали както за религиозни, по този начин и за тържествени цели. Те не престават да бъдат употребявани в Египет до към 400 сл. Хр., след което са сменени от Коптик, друга форма на писмен език. 24-те букви, от които се е състоял, са взаимствани от гръцката система, само че са добавени и още 6 други, представляващи съответни египетски звуци. По-късно античната просвета за писане и четене на знаци се не помни и сега в Египет се приказва и написа на арабски.

Учени и откриватели са се опитвали да интерпретират древноегипетските писмени знаци, само че прогрес се усеща едвам след намирането на Розетния камък през 1799. Там се виждат три езика, като главната част е с пресечен текст и с египетски писмени знаци, централната е с националния скрипт, а най-долната част е на коински гръцки, форма на съществувал гръцки език.

И националният египетски скрипт, и гръцкият език, били добре познати на египтолозите от 19 в., които работели по разшифроването на камъка. Тъй като текстът на националния език и този на гръцки съвпадали, станало ясно и смисъла на египетските писмени знаци.

Смята се, че Жан Франсоа Шамполион е този, който пръв разрушава шифъра на египетските писмени знаци. Той е съумял да ги възпроизведе вярно при визитата си в Египет през 1828, където е видял рисунките в храма. Въпреки че през 1832 той умира, остават непокътнати неговите рисунки, преводи и бележки.

А що се отнася до Розетния камък, въпреки искания за него да има френски офицер, британците, които по време на откриването на камъка, са били спечелили, го прибират в родината си. От тогава камъкът е неразделна част от изложбите на Британския музей.