Красотата в древна Гърция
Древните гърци се прекланяли пред съвършеното тяло, те го издигали в фетиш и математически пресметнали идеалните му пропорции. За първи път това направил през пети век преди новата епоха древногръцкият ваятел Поликлет.
Според неговите критерии едно тяло можело да се счита за идеално, в случай че главата съставлява една седма от общия растеж, китката на ръката – една десета, а стъпалото – една шеста.
Според него центърът на тялото трябвало да е на равнището на пъпа. Според актуалните антрополози разделянето на тялото от точката на пъпа е определящ индикатор за сходство на правилото на златното сечение – цялото се съотнася към по-голямата си част, както по-голямата част към по-малката.
По това време всички скулптури, отдадени на богинята на хубостта и любовта Афродита съответствали на тези критерии на съвършеното и красиво тяло.
Хората се възхищават от възвишената строга хубост на фамозната Венера Милоска, както и на Афродита на Праксител, а също по този начин и на Венера, сътворена от Калипиг.
Те обаче въобще не подхождат на актуалните модели за хубост и не би имало водещ моделиер, който да ги качи на подиума, с цел да показват моделите му.
Днес би се сметнало, че древногръцката хубавица има прекомерно едри кости, а формите й са много заоблени и освен това меки. Талията на Венера е много необятна, а гърдите й са дребни.
Дупето й е плоско, а краката й не са изключително дълги. Параметрите на Венера, сътворена от Праксител, въобще не са като на модел – при растеж 164 сантиметра, ограниченията й са 86 – 69 – 93.
Древните се покланяли пред свои идеали за хубост. Праксител, прочут като първият ваятел, който работел с гол модел, избрал за статуята на Афродита хетерата Фрина.
Скулпторът бил упрекнат в осквернение. По време на правосъдния развой той призовал Фрина като очевидец и свалил облеклата й пред съдиите.
Когато видели хубавицата гола, съдиите решили, че в такова напълно тяло не може да се крие недостатък и оправдали и двамата.
