Какви спортове практикували древните гърци?
Древните гърци, които провеждат първите публични олимпийски игри през 776 година преди новата епоха, дават на света концепцията за всеобщите проведени спортни събития.
Те са и първата цивилизация, в която хората боготворят обичаните си спортисти до равнище, което даже и най-фанатичните почитатели през днешния ден биха сметнали за рисково.
„ Гърците са вярвали, че спортистите имат специфични сили. Те поръчвали песни и стихове за тях и разказвали истории за скулптури на спортисти, които можели да лекуват хората “, споделя историкът Дейвид Лънт от университета в Юта.
Той цитира образеца на Теаген от Тасос - първенец по бокс, бегач и играч в Панкратион, който бил античният еквивалент на смесените бойни изкуства. Теаген бил боготворен поради атлетичните си качества, а през 30-те години на предишния век археолозите откриват олтар, на който той е бил уважаван епохи след гибелта си.
Древните гърци може би са обичали спорта, тъй като мъжете са израснали, участвайки в него. Всеки гръцки град имал така наречен гимназия, където локалните мъже взели участие в разнообразни спортове.
Гърците ценели високо физическата мощност, защото тя била симптом и за морална мощ, което означавало самодисциплина, упорита работа и отдаденост на успеха. Спортистите били обсъждани като въплъщение на добродетелта и съвършенството.
Но в това време античните гърци обичали и просто да гледат спортните съревнования. В допълнение към олимпийските игри, които се организирали на всеки четири години, те провеждали и други спортни мероприятия — Питийските игри за Аполон в Делфи, Истмийските игри за Посейдон и Немейските игри, които почитали Зевс.
Състезанията включвали няколко дисциплини - от надпревари с колесници до лекоатлетически събития и бойни спортове.
Спортистите най-често били заможни гърци, които можели да си разрешат да упражняват, вместо да им се постанова да работят за прехраната си. По това време не е имало отборни спортове, а единствено самостоятелни надпревари и също така на дамите не е било разрешено нито да вземат участие в тях, нито да участват в публиката.
Има и едно именито изключение - Калипатейра от Родос, която се маскира като мъж треньор, с цел да може да гледа боксовия мач на сина си. Когато е хваната от уредниците, в своя отбрана тя споделя, че би трябвало да ѝ бъде разрешено да участва, защото има татко, трима братя, наследник и племенник, които общо са спечелили осем пъти.
В последна сметка, животът ѝ беше пощаден, само че по-късно треньорите е трябвало да участват на игрите голи, както и спортистите.
Ето кои били спортовете, практикувани от античните гърци:
Състезания с колесници
Надбягванията с колесници са един от най-старите спортовe на древността. Художествените доказателства от античната керамика допускат, че събитието датира от микенския интервал от 1600 до 1100 година прочие н. е., а поетът Омир разказва съревнование с колесници, извършено на погребението на Патрокъл в Илиада.
Дисциплината е включена за първи път в Олимпийските игри през 680 година прочие н. е., а участниците се състезават както с четири, по този начин и с два коня с колесници.
Конни надбягвания
Състезанията с коне са добавени към Олимпийските игри през 648 година прочие н. е. Те били с дължина към 1.2 километра. Жокеите, които били млади момчета, а някои от тях - плебеи, яздели без седло и без стремена, а единствено с юзди и бич, с цел да направляват конете.
Бягане
Гърците обичали надпреварите по тичане, изключително така наречен "стадион ", който представлявал нещо като еквивалент на актуалния 200-метров спринт. От 776 до 726 година прочие н. е. това е единственото събитие на Олимпийските игри. По-късно гърците прибавят и съревнование на 400 метра, както и съревнование на дълго разстояние - сред 7.5 и 9 километра.
Древните гърци обаче провеждат и надпревари, което нямат актуален аналог – да вземем за пример хоплитодромос, в което спортистите подражавали на гръцката пехота и бягали в цялостно бойно снаряжение с шлемове, бронзови предпазители на пищяла и щитове.
Борба
В древногръцкия жанр на битката спортистите били в изправено състояние, като задачата била да хвърлят съперника на земята. Концепцията за приковаване на раменете на съперника към земята към момента не съществувала. Вместо това борците печелели мача, като хвърляли съперника си три пъти на земята.
Друга неповторима специфичност на античното събитие е, че не е имало обособени класове според от тежестта. Най-страшният герой от античните времена бил Милос от Кротон, който, съгласно легендата, развил голямата си мощ, като вдигал и пренасял новородено теле, чак до момента в който то пораснало и се трансформирало в огромен вол.
Петобой
Хвърлянето на диск и копие, които са част и от модерните олимпиади, датират от времената на Древна Гърция, само че тогава те не били обособени събития, а част от така наречен петобой - композиция от пет събития, която включвала още дълъг скок, тичане и битка. Гърците употребили оловни или каменни тежести, наречени halteres.
Бокс
За разлика от актуалния бокс, древногръцката версия нямала рундове или времево ограничаване. Вместо това боксьорите просто се биели, до момента в който единият от тях не бил в положение да продължи или до момента в който не признаел загубата си. Подобно на битката, гръцките боксьори се състезавали в една дивизия, без разделяне по класове, и носели тънки кожени каишки към кокалчетата и китките си.
Панкратион
Този спорт, чието име значи „ цялостна победа “, бил нещо като неразрешена версия на актуалните смесени бойни изкуства. Състезателите са употребявали някои от техниките, присъщи за днешните MMA надпревари, в това число удари с юмруци, лакти, колена, ниски ритници, ориентирани към краката на съперника, арестувания и хватки от битката.
Освен това имали позволението да удрят или ритат съперника си в слабините - нещо, което не е позволено в ММА. За разлика от актуалните бойци, те не носели ръкавици, което им разрешавало да употребяват и саблени удари в жанр карате. Само хапането и ударите в очите били неразрешени.
Според историческите извори, боецът Состратос от Сикион спечелил голям брой мачове, като огъвал пръстите на съперниците си обратно съвсем до строшаване.
Те са и първата цивилизация, в която хората боготворят обичаните си спортисти до равнище, което даже и най-фанатичните почитатели през днешния ден биха сметнали за рисково.
„ Гърците са вярвали, че спортистите имат специфични сили. Те поръчвали песни и стихове за тях и разказвали истории за скулптури на спортисти, които можели да лекуват хората “, споделя историкът Дейвид Лънт от университета в Юта.
Той цитира образеца на Теаген от Тасос - първенец по бокс, бегач и играч в Панкратион, който бил античният еквивалент на смесените бойни изкуства. Теаген бил боготворен поради атлетичните си качества, а през 30-те години на предишния век археолозите откриват олтар, на който той е бил уважаван епохи след гибелта си.
Древните гърци може би са обичали спорта, тъй като мъжете са израснали, участвайки в него. Всеки гръцки град имал така наречен гимназия, където локалните мъже взели участие в разнообразни спортове.
Гърците ценели високо физическата мощност, защото тя била симптом и за морална мощ, което означавало самодисциплина, упорита работа и отдаденост на успеха. Спортистите били обсъждани като въплъщение на добродетелта и съвършенството.
Но в това време античните гърци обичали и просто да гледат спортните съревнования. В допълнение към олимпийските игри, които се организирали на всеки четири години, те провеждали и други спортни мероприятия — Питийските игри за Аполон в Делфи, Истмийските игри за Посейдон и Немейските игри, които почитали Зевс.
Състезанията включвали няколко дисциплини - от надпревари с колесници до лекоатлетически събития и бойни спортове.
Спортистите най-често били заможни гърци, които можели да си разрешат да упражняват, вместо да им се постанова да работят за прехраната си. По това време не е имало отборни спортове, а единствено самостоятелни надпревари и също така на дамите не е било разрешено нито да вземат участие в тях, нито да участват в публиката.
Има и едно именито изключение - Калипатейра от Родос, която се маскира като мъж треньор, с цел да може да гледа боксовия мач на сина си. Когато е хваната от уредниците, в своя отбрана тя споделя, че би трябвало да ѝ бъде разрешено да участва, защото има татко, трима братя, наследник и племенник, които общо са спечелили осем пъти.
В последна сметка, животът ѝ беше пощаден, само че по-късно треньорите е трябвало да участват на игрите голи, както и спортистите.
Ето кои били спортовете, практикувани от античните гърци:
Състезания с колесници
Надбягванията с колесници са един от най-старите спортовe на древността. Художествените доказателства от античната керамика допускат, че събитието датира от микенския интервал от 1600 до 1100 година прочие н. е., а поетът Омир разказва съревнование с колесници, извършено на погребението на Патрокъл в Илиада.
Дисциплината е включена за първи път в Олимпийските игри през 680 година прочие н. е., а участниците се състезават както с четири, по този начин и с два коня с колесници.
Конни надбягвания
Състезанията с коне са добавени към Олимпийските игри през 648 година прочие н. е. Те били с дължина към 1.2 километра. Жокеите, които били млади момчета, а някои от тях - плебеи, яздели без седло и без стремена, а единствено с юзди и бич, с цел да направляват конете.
Бягане
Гърците обичали надпреварите по тичане, изключително така наречен "стадион ", който представлявал нещо като еквивалент на актуалния 200-метров спринт. От 776 до 726 година прочие н. е. това е единственото събитие на Олимпийските игри. По-късно гърците прибавят и съревнование на 400 метра, както и съревнование на дълго разстояние - сред 7.5 и 9 километра.
Древните гърци обаче провеждат и надпревари, което нямат актуален аналог – да вземем за пример хоплитодромос, в което спортистите подражавали на гръцката пехота и бягали в цялостно бойно снаряжение с шлемове, бронзови предпазители на пищяла и щитове.
Борба
В древногръцкия жанр на битката спортистите били в изправено състояние, като задачата била да хвърлят съперника на земята. Концепцията за приковаване на раменете на съперника към земята към момента не съществувала. Вместо това борците печелели мача, като хвърляли съперника си три пъти на земята.
Друга неповторима специфичност на античното събитие е, че не е имало обособени класове според от тежестта. Най-страшният герой от античните времена бил Милос от Кротон, който, съгласно легендата, развил голямата си мощ, като вдигал и пренасял новородено теле, чак до момента в който то пораснало и се трансформирало в огромен вол.
Петобой
Хвърлянето на диск и копие, които са част и от модерните олимпиади, датират от времената на Древна Гърция, само че тогава те не били обособени събития, а част от така наречен петобой - композиция от пет събития, която включвала още дълъг скок, тичане и битка. Гърците употребили оловни или каменни тежести, наречени halteres.
Бокс
За разлика от актуалния бокс, древногръцката версия нямала рундове или времево ограничаване. Вместо това боксьорите просто се биели, до момента в който единият от тях не бил в положение да продължи или до момента в който не признаел загубата си. Подобно на битката, гръцките боксьори се състезавали в една дивизия, без разделяне по класове, и носели тънки кожени каишки към кокалчетата и китките си.
Панкратион
Този спорт, чието име значи „ цялостна победа “, бил нещо като неразрешена версия на актуалните смесени бойни изкуства. Състезателите са употребявали някои от техниките, присъщи за днешните MMA надпревари, в това число удари с юмруци, лакти, колена, ниски ритници, ориентирани към краката на съперника, арестувания и хватки от битката.
Освен това имали позволението да удрят или ритат съперника си в слабините - нещо, което не е позволено в ММА. За разлика от актуалните бойци, те не носели ръкавици, което им разрешавало да употребяват и саблени удари в жанр карате. Само хапането и ударите в очите били неразрешени.
Според историческите извори, боецът Состратос от Сикион спечелил голям брой мачове, като огъвал пръстите на съперниците си обратно съвсем до строшаване.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ