Египетските символи и тяхното значение
Древните египетски знаци имат специфични смисли, те са били свещени за египтяните от древността.
На първо място е Анкх – египетският кръст. Най елементарното пояснение на този знак е, че Анкх е знак на Египет. Овалът символизира делтата на Нил, а останалата част – самата река, дала опция за живот в пустинята.
Друго пояснение на кръста е като знак на изгряващото слънце и раждането на новия ден. Тъй като в „ Египетската книга на мъртвите ” са непокътнати изображения на Джед – ствола на дървото, подържащо Озирис, от двете страни на което са Изида и Нефтида. От Джед израства анкх с човешки ръце, които държат слънчевия диск.
Египетският кръст е композиция на мъжките и женските знаци на Озирис и Изида, като съюз на Небето и Земята и отсам – знак на новото раждане.
Знакът сплотява в себе си кръста като знак на живот, и кръга като знак на вечността. Заедно те значат величие. Като вид овалът може да значи безкрайност, а кръстовидното уголемение в надлъжната и напречната повърхност – прехода от безкрайността в пространството.
Така анкх е знак на живота, при което живот на всички равнища. Египтяните са изобразявали анкх върху амулети, с цел да удължат живота си на земята. С амулетите са били погребвани, с цел да ги чака живот в другия свят. Този знак е бил заимстван от коптските християни и употребен като обичаен кръст.
Скарабеят преработва безформения мек тор, като го прекатурва, до момента в който не се трансформира в съвършена сфера. Отлагайки яйцата си в гниещата топка, скарабеят я търкаля от изток на запад и откакто изрови дупка, я скрива за 28 дни.
На 29-я ден я изравя, хвърля я във вода и от там излизат новоизлюпените скарабеи. Смятало се е, че бръмбарът повтаря пътя на Слънцето, което възкръсва.
Египтяните вярвали, че тялото на мъртвеца носи в себе си зародиша на нов живот – безсмъртната, свещена душа, която след гибелта на тялото се освобождава и възкръсва в другия свят, продължавайки пътешествието си по небесните пътища.
Скарабеят постоянно е бил считан за знак на импулса, който получава душата за небесния си полет, за възраждането й в духовния свят, откакто умира и изтлява всичко материално.
Той въплъщава съкровената мощ на сърцето, която човек би трябвало да пробуди в себе си, с цел да се възроди, почине, възкръсне, преодолявайки всички трудности, които има в живота и в гибелта.
