В България се отглежда сорт грозде, който е на 3000 г.
Древен вид грозде се отглежда в лозовите масиви край варненското село Белоградец. Той носи името „ Зелас “ и се допуска, че е на 3000 години.
С водосвет и зарязване на лозята за богата годишна продукция лозари и винопроизводители от избата в селото означиха днешния празник на виното.
„ Трябва да обичаш специалността си, с цел да можеш да направиш едно доста положително и качествено вино. Има новаторски способи, доста е значимо дали суровината е добра. От хубаво грозде става и хубаво вино “, съобщи Благовест Йорданов, технолог във винарска маза.
„ Традицията повелява най-възрастният човек или притежателят на лозето да предложения всички сътрудници, другари, съселяни и всички да станат съпричастни с ритуала “, добави Атанас Карагеоргиев, притежател на винарска маза.
„ Нещата в българското лозарство и винарство през последните години търпят трагичен поврат и то в неприятна посока – надолу. “ Това съобщи пред БНР Атанас Василев, ръководител на УС на Националното съдружие на българските лозари.
„ В цялата тази рецесия, в която е изпаднал секторът, е хубаво, че има едно пробуждане, което оказва помощ да се обединим и да стартираме да браним къщичката си “, акцентира той.
„ Ние бяхме най-ощетената просвета спрямо другите трайни насаждения. Лозята бяха минимум подпомагани “, посочи Василев и даде образец – съотношението е 120 към 420 лв. в ущърб на лозарите.
Лозарят удостовери равносметката, че разноските на декар са 1200 лв., а приходите – 700-800 лв..
„ В последна сметка се оказва, че българските
винопроизводители нямат потребност от българско грозде.
Това е най-голямата покруса. “
Много мазета купуват вино на доста по-ниска себестойност от други страни, където това са обичайно подпомагани сектори. Когато български винопроизводител може да си купи вино по-евтино от гроздето, което създава, на него лозя не му трябват. Това е и повода българските лозя да изчезват, посочи Атанас Василев.
Изчезват български сортове, защото няма търсене, въпреки наклонността да се обръща, уточни той.
„ Спасението на един отрасъл постоянно е било в обединяването. След като се дефинира казусът какъв е, да се намерят разнообразни решения. На база на разбор да се вземе решение къде да се насочат всички старания “, разяснява Василев.
С водосвет и зарязване на лозята за богата годишна продукция лозари и винопроизводители от избата в селото означиха днешния празник на виното.
„ Трябва да обичаш специалността си, с цел да можеш да направиш едно доста положително и качествено вино. Има новаторски способи, доста е значимо дали суровината е добра. От хубаво грозде става и хубаво вино “, съобщи Благовест Йорданов, технолог във винарска маза.
„ Традицията повелява най-възрастният човек или притежателят на лозето да предложения всички сътрудници, другари, съселяни и всички да станат съпричастни с ритуала “, добави Атанас Карагеоргиев, притежател на винарска маза.
„ Нещата в българското лозарство и винарство през последните години търпят трагичен поврат и то в неприятна посока – надолу. “ Това съобщи пред БНР Атанас Василев, ръководител на УС на Националното съдружие на българските лозари.
„ В цялата тази рецесия, в която е изпаднал секторът, е хубаво, че има едно пробуждане, което оказва помощ да се обединим и да стартираме да браним къщичката си “, акцентира той.
„ Ние бяхме най-ощетената просвета спрямо другите трайни насаждения. Лозята бяха минимум подпомагани “, посочи Василев и даде образец – съотношението е 120 към 420 лв. в ущърб на лозарите.
Лозарят удостовери равносметката, че разноските на декар са 1200 лв., а приходите – 700-800 лв..
„ В последна сметка се оказва, че българските
винопроизводители нямат потребност от българско грозде.
Това е най-голямата покруса. “
Много мазета купуват вино на доста по-ниска себестойност от други страни, където това са обичайно подпомагани сектори. Когато български винопроизводител може да си купи вино по-евтино от гроздето, което създава, на него лозя не му трябват. Това е и повода българските лозя да изчезват, посочи Атанас Василев.
Изчезват български сортове, защото няма търсене, въпреки наклонността да се обръща, уточни той.
„ Спасението на един отрасъл постоянно е било в обединяването. След като се дефинира казусът какъв е, да се намерят разнообразни решения. На база на разбор да се вземе решение къде да се насочат всички старания “, разяснява Василев.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ