Източната Римска империя
Древен Рим е една от водещите цивилизации на античния свят. Решаващата му роля върху развиването на международната история е безспорна. От римската цивилизация светът през днешния ден изгода доста наследства - републиката, римското право, архитектурни и литературни мостри и даже в всекидневието се усеща отзвукът на римското завещание.
Имперският интервал на Рим е време на най-големи териториални придобивки, както и на напредък в доста аспекти на публичния и културния живот. Християнството като вяра се ражда и постанова в Римската империя.
През 375 година в Европа нахлуват хуните. Започва Великото преселение на народите, което трансформира картата на тогавашния свят.
След гибелта на император Теодосий І през 395 година империята дефинитивно е поделена сред синовете му - Аркадий и Флавий Хонорий. Римската империя не за първи път е поделяна, само че в този момент това става дефинитивно и вечно. Обособяват се Западна и Източна Римска империя, които имат друг живот и историческа орис.
Западната Римска империя отслабва и през 476 година дефинитивно престава да съществува.
През 395 година обаче се ражда Източната Римска империя, наречена Византия и тя продължава да живее още съвсем 1000 години, като бележи своите възходи и падения, преди да изчезне на собствен ред под ударите на Османската империя. Нейният път обаче е толкоз прочут, че не може да бъде подценяван даже епохи откакто стопира да съществува.
Създаване на Източната Римска империя, наречена Византия
Източната Римска империя живее своите славни времена от 395 до 1453 година. Тя е правоприемник по едно и също време на Римската империя и на Древна Гърция.
През 395 година синът на Теодосий І - Аркадий получава Източната част на голямата империя на татко си със столица Константинопол. По-късно почнали да назовават страната Византия.
Жителите на империята назовават себе си ромеи, т.е. римляни. Те се отличават от жителите на западната част по това, че изповядват източното православие, приказват гръцки, а не латински език.
През тези повече от 10 века битие границите на Източната Римска империя се трансформират неведнъж. При най-голямото си териториално уголемение империята се простира в Мала Азия, Балканския полуостров, Сирия, Палестина, елементи от Армения и Месопотамия, Египет, Северна Африка, елементи от Испания. В най-тежките си моменти тя заема единствено столицата и покрайнините на Константиновия град.
В продължение на епохи Византия е най-мощната и авторитетна мощ в Европа и Близкия изток. Тя съхранява достиженията на античната литература и просвета, доразвива римското право, основава стилове в изкуството и оказва въздействие върху културата на множеството европейски страни.
Устройство на Източната Римска империя
Първият интервал от развиване на Източната Римска империя - от 395 до 659 година се счита за прогресивен за развиването на страната. Тогава се гради образът на империята, който след това е по този начин прочут на близки и далечни нации. Територията на империята обгръща 700 хиляди квадратни километра. Тя включва Мала Азия, островите на Егейско море, Египет, Палестина, част от Арабския полуостров, от Армения и Месопотамия. Етническият състав на популацията е доста разнороден.
Императорът, който стои отпред на страната, концентрира в ръцете си огромна власт. Той основава закони, управлява армията, има решаваща последна дума във взимането на решения. Длъжността му в началото е решено да бъде изборна, само че последователно става наследствена.
Друг значим орган е сенатът. С времето сенатът от ден на ден губи въздействие за сметка на това на императора. За да се управлява толкоз огромна страна, нужен е мощен управнически център. Това е столицата Константинопол, където е дворецът на императора и всички сановници.
Първостепенна роля измежду тях има префектът на града. Той обезпечава реда, благоустрояването и снабдяването с нужните продоволствия. Изпълнява и роля на върховен арбитър.
Магистърът на официите управлява вътрешната политика, приема и изслушва пратеничества от други земи. Под негов контрол е и императорската канцелария.
Квестор в империята става добър правист, който основава законите, подписани след това от императора.
Сред управленческите структури има и двама военни. Главнокомандващият пехотата и главнокомандващият конницата са значими фигури предвид на непрекъснатите войни, които води империята във всички точки на света.
Напрегнатата външна политика и многочислените войни изискват съществуване на голяма войска. Част от бойците са професионални. Те служат 24 години, след това получават някаква сума, а мястото им се заема от синовете им. Други са наемници, набирани сред варварските нации или съдружници, наричани федерати. Съществуват и доброволци. Империята прави и насилствена готовност при потребност. Войсковите елементи са ситуирани по границите на империята или във вътрешността.
Развитие на Източната Римска империя
В културно отношение Източната Римска империя надалеч изпреварва останалите нации. Тя се явява натурален последовател на културните обичаи на античността и пази нейните постижения във всички науки, като ги доразвива и обогатява. Общообразователни учебни заведения и висши школи има на доста места в империята, като в столицата са най-изтъкнатите от тях.
През първите години на Византия има както външни, по този начин и вътрешни спорове. Варварите пресичат границите на империята през V век. Вандалите нахлуват в Рим през 455 година, визиготите през 409 година, а хуните нападат самия Константинопол и единствено чумата им пречи да го завземат.
Наред с външната опасност от завоевателите има и вътрешни спорове, които раздрусват устоите на Източната Римска империя. Различни ереси провокират яростни разногласия и гонения. И до момента в който първоначално разногласията са чисто религиозни, с течение на времето стават политически.
Особено знаков е подемът на Византия при император Юстиниан І (526-565 година). Прочути дворцови здания, архитектурни комплекси, църкви, Хиподрумът са все шедьоври от времето на Юстиниан. Създаден и е алманах от настоящи закони, които са систематизирани. Кодексът на Юстиниан става основа за европейското законодателство.
Най-значително тестване по времето на императора е въстанието Ника, провокирано от злоупотребите на висши съновници на императора. Този забележителен протест коства живота на 30 хиляди жители на Константинопол.
Запомнящо се е ръководството и на император Ираклий (610-640 година), който разрушава арабите, оправя се хазарите, славяните, персите и българските набези. Той основава нова военна организация - тематика. Постепенно цялата организация на страната се подчинява на този принцип. Той основава съсловието на стратиотите, които са главната войскова единица в империята.
От средата на VІІ век историята на Източната Римска империя влиза в нов стадий. Тя към този момент не е международна империя, а страна с ядро в Мала Азия и южните елементи на Балканите. След загубата на Сирия, Палестина, Египет и Месопотамия империята губи ориенталския си образ и става очебийно европейска с преобладаващо гръцко въздействие.
Променя се и етническият състав на империята. Славяни, арменци и евреи се настаняват в огромните градове. Поданиците се назовават освен ромеи, само че и гърци. Гръцкият език е формален държавен език. Владетелят към този момент се назовава единствено василевс.
Със загубата на от ден на ден земи стартира бавният крах на империята. Той е главно стопански, само че това се отразява и в строителството, архитектурата и изкуството.
Продължават обаче вътрешните спорове. Най-значителен от тях е иконоборството, който бива решаван от няколко императори. То продължава до протеста на Тома Славянина и обединяването на иконоборци и иконопоклонници.
Времето от към 400 години до 1453 година е време на крах, загуба на територии, вътрешни различия и битки за власт, с които империята не съумява да се оправи. Кръстоносците нанасят съдбоносен удар на империята и я раздробяват на части, което е предвестител на нейния край.
Той идва през 1453 година, когато след 2-годишна подготовка османският поробител Мехмед ІІ обсажда Константинопол. Градът е високомерен, а последният император Константин ХІ Палеолог умира в борбата за града.
Турците подлагат столицата на тридневен обир и трансформират нейният бисер - църквата Света София в джамия.
Краят на Източната Римска империя е финален, само че остава нейният принос към религията, изкуствата, архитектурата, изкуствата и политическата мисъл. Те са завещание за целия свят.
