Тревожна тенденция за българското население
Драстичен отвесен дисбаланс има в България - липса на младо и мощно застаряващо население.
Tова демонстрира проучване на Регионалните демографски несъответствия в България, показано от фондация " Фридрих Еберт - България ". То бе показано в пресклуба на Българска телеграфна агенция от доцент Георги Бърдаров, лекар по география на популацията и селищата, началник на катедра Социално-икономическа география, зам.-декан на Геолого-географския факултет в Софийския университет, съобщи News.bg.
Изследването демонстрира също неологично огромни териториални демографски диспропорции, направено е през 2019 година преди пандемията от ковид. Възрастовата пирамида на България демонстрира, че една от най-големите групи е при дамите сред 65-69 година
Друг акцент - огромни районни демографски диспропорции, резултатът от непоследователното и политически обремененото развиване от Освобождението до през днешния ден, което го няма в естествените страни. " В България непрестанно започваме изначало, проблем, който се отразява във всички останали сфери в страната ", счита Бърдаров.
Още заключения от проучването - Южна България изпреварва по всички индикатори Северна България поради невъзможността за акомодация при прехода от социализъм към пазарно стопанство, въпреки в северната част да има транспортни и демографски запаси, които стоят неизползвани.
Демографските проблеми на Северна България са поради това, че имаме най-високата смъртност в Северозападна България - Видин, Монтана, Враца. Няма административна единица в Европа с подобен промил смъртност. Има общини, в които смъртността надвишава 30-40%, такава смъртност в света е имало единствено в Африка и Азия, и то при тежки военни спорове и малария, образец са общини като Хайредин, Бойница и други, основно поради срив в здравната система, беднотия.
В страната ни популацията на 65 и повече години е основно във Видин, Габрово, Кюстендил, Ловеч. Направен е коефициент на демографско заменяне, който регистрира пенсионерите с какъв брой работещи са сменени - Видин, Габрово, Смолян - към 100 на 40.
Отбелязват се региони в тежка демографска рецесия - натурален приръст по-нисък от 10% и доста по-висок дял на популацията над 65 година възраст, още веднъж основно в Северозападна България и Централна България - Габрово, Велико Търново и регионите от Краището. На регионално равнище няма регион, който да е с натурален приръст. В умозаключение районните демографски несъответствия в България идват от Видин, Монтана, Габрово, Ловеч и Краището - Кюстендил, Перник. Очакванията за развиване са в централната южна част на България - София, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Бургас, Варна на север и Благоевград на юг.
Доц. доктор Надежда Илиева, която е началник на секция Икономическа география в Българска академия на науките посочи прогнозата за популацията на страната до 2040 година Според песимистичния вид на проучването популацията на България тогава ще е 5. 1 милиона души в скептичен вид.
Градското население ще доближи 79%, най-слабо наранени ще са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора - 48% от популацията на градовете и 38% от популацията на страната. Малките градове ще се окажат неподготвени за тази конкурентна среда, мощно застаряло население, която няма да успее да отговори на условията на пазара на труда - това ще е в градовете с под 3000 души население, което в този момент образува 68% и ще доближи до 2040 - 81%.
Има и тревожна наклонност - селата напълно обезлюдени, там ще има доста провокации за локалните управи, ще остане да живее мощно застаряло население в тях. Очакванията са структурата на селските селища и местата без население да са 4%, до 20 души - 12.8%, до 2030 година - обезлюдените ще са 25%, а понижението на популацията в селата с над 1000 души - от 10 на 5% ще намалее през 2040 година, огромните села са към софийската и пловдивската агломерацията поради земеделието.
В началото на 20 век най-атрактивни са огромните селища към София и Пловдив и черноморските региони, позитивен приръст има единствено в някои селища, в 5 групи има едва понижение - 5.3% от популацията е намаляло, 24 града са с умерено понижаване, най-слабо наранени ще са огромните градове.
Прогнозата демонстрира и образуването на " демографски пустини " - гъстотата на популацията е под 10 души на кв./километър, териториално разгръщане на пустините - като териториите през 2001 година са били 23%, 2030 - 59%, 2040 - 69% от територията на страната.
Ясно се открояват островите с по-малко понижение - София, Перник, Пазарджик, Пловдив, Черноморското крайбрежие, поречието на река Места. Очаква се трудоспособното население да е 29% през 2040 година
На два региона обърна Георги Бърдаров внимание - Пловдив и Бургас. Първият се е трансформирал в позитивна посока поради влагането в икономическата зона на града. Бургас - образованието тръмплин за повсеместен рестарт, като е въведен даже приспособен модел към финландската система на обучение, еднообразно съвременно оборудвани класни стаи във модерни електронни запаси с публична стратегия. Бургас също по този начин е вложил в съвременна инфраструктура - идея за смарт сити, нова морска гара, съвременни места за работа от вида на тези в Западна Европа, както и новата библиотека на Бургас.
Tова демонстрира проучване на Регионалните демографски несъответствия в България, показано от фондация " Фридрих Еберт - България ". То бе показано в пресклуба на Българска телеграфна агенция от доцент Георги Бърдаров, лекар по география на популацията и селищата, началник на катедра Социално-икономическа география, зам.-декан на Геолого-географския факултет в Софийския университет, съобщи News.bg.
Изследването демонстрира също неологично огромни териториални демографски диспропорции, направено е през 2019 година преди пандемията от ковид. Възрастовата пирамида на България демонстрира, че една от най-големите групи е при дамите сред 65-69 година
Друг акцент - огромни районни демографски диспропорции, резултатът от непоследователното и политически обремененото развиване от Освобождението до през днешния ден, което го няма в естествените страни. " В България непрестанно започваме изначало, проблем, който се отразява във всички останали сфери в страната ", счита Бърдаров.
Още заключения от проучването - Южна България изпреварва по всички индикатори Северна България поради невъзможността за акомодация при прехода от социализъм към пазарно стопанство, въпреки в северната част да има транспортни и демографски запаси, които стоят неизползвани.
Демографските проблеми на Северна България са поради това, че имаме най-високата смъртност в Северозападна България - Видин, Монтана, Враца. Няма административна единица в Европа с подобен промил смъртност. Има общини, в които смъртността надвишава 30-40%, такава смъртност в света е имало единствено в Африка и Азия, и то при тежки военни спорове и малария, образец са общини като Хайредин, Бойница и други, основно поради срив в здравната система, беднотия.
В страната ни популацията на 65 и повече години е основно във Видин, Габрово, Кюстендил, Ловеч. Направен е коефициент на демографско заменяне, който регистрира пенсионерите с какъв брой работещи са сменени - Видин, Габрово, Смолян - към 100 на 40.
Отбелязват се региони в тежка демографска рецесия - натурален приръст по-нисък от 10% и доста по-висок дял на популацията над 65 година възраст, още веднъж основно в Северозападна България и Централна България - Габрово, Велико Търново и регионите от Краището. На регионално равнище няма регион, който да е с натурален приръст. В умозаключение районните демографски несъответствия в България идват от Видин, Монтана, Габрово, Ловеч и Краището - Кюстендил, Перник. Очакванията за развиване са в централната южна част на България - София, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Бургас, Варна на север и Благоевград на юг.
Доц. доктор Надежда Илиева, която е началник на секция Икономическа география в Българска академия на науките посочи прогнозата за популацията на страната до 2040 година Според песимистичния вид на проучването популацията на България тогава ще е 5. 1 милиона души в скептичен вид.
Градското население ще доближи 79%, най-слабо наранени ще са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора - 48% от популацията на градовете и 38% от популацията на страната. Малките градове ще се окажат неподготвени за тази конкурентна среда, мощно застаряло население, която няма да успее да отговори на условията на пазара на труда - това ще е в градовете с под 3000 души население, което в този момент образува 68% и ще доближи до 2040 - 81%.
Има и тревожна наклонност - селата напълно обезлюдени, там ще има доста провокации за локалните управи, ще остане да живее мощно застаряло население в тях. Очакванията са структурата на селските селища и местата без население да са 4%, до 20 души - 12.8%, до 2030 година - обезлюдените ще са 25%, а понижението на популацията в селата с над 1000 души - от 10 на 5% ще намалее през 2040 година, огромните села са към софийската и пловдивската агломерацията поради земеделието.
В началото на 20 век най-атрактивни са огромните селища към София и Пловдив и черноморските региони, позитивен приръст има единствено в някои селища, в 5 групи има едва понижение - 5.3% от популацията е намаляло, 24 града са с умерено понижаване, най-слабо наранени ще са огромните градове.
Прогнозата демонстрира и образуването на " демографски пустини " - гъстотата на популацията е под 10 души на кв./километър, териториално разгръщане на пустините - като териториите през 2001 година са били 23%, 2030 - 59%, 2040 - 69% от територията на страната.
Ясно се открояват островите с по-малко понижение - София, Перник, Пазарджик, Пловдив, Черноморското крайбрежие, поречието на река Места. Очаква се трудоспособното население да е 29% през 2040 година
На два региона обърна Георги Бърдаров внимание - Пловдив и Бургас. Първият се е трансформирал в позитивна посока поради влагането в икономическата зона на града. Бургас - образованието тръмплин за повсеместен рестарт, като е въведен даже приспособен модел към финландската система на обучение, еднообразно съвременно оборудвани класни стаи във модерни електронни запаси с публична стратегия. Бургас също по този начин е вложил в съвременна инфраструктура - идея за смарт сити, нова морска гара, съвременни места за работа от вида на тези в Западна Европа, както и новата библиотека на Бургас.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ