Доцент Георги Бърдаров е роден на 6 април 1973 г.

Доцент Георги Бърдаров е роден на 6 април 1973 година Преподава в катедра „ Социално-икономическа география” в Геолого-географския факултет на Софийския университет. През 2012 година е определен за доцент.

През декември 2015 година печели телевизионното предаване „ Ръкописът “ по Българска национална телевизия. Той разяснява в изявление за "Монитор " дали контингентът на детеродно население се свива всяка година зам.-деканът на Геолого-географския факултет на СУ. Вижте какво друго сподели:

- Доц. Бърдаров, понижава ли раждаемостта в България? Застрашени ли сме от демографски срив?
- Демографска рецесия има. Никой не може да избегне тази подготовка. Що се отнася до раждаемостта, аз съм безапелационен, че тя не понижава.

- Защо?
- Ние имаме безусловно естествена раждаемост съгласно равнището на развиване, на което сме. Данните сочат, че и другите страни ще стигнат последователно до този стадий на демография.

Коефициентът на Тетнус, който демонстрира междинния брой деца, родени от жена във фертилна възраст, е главен индикатор в демографията. В Европа най-ниският е в Италия – 1,1, а най-голям е в Ирландия – 1,6. Коефициентът на раждаемост, който е по-популярен, е 7,6 промила за Италия и 12,9 промила за Ирландия. За България той е 9 промила – още веднъж сме по средата.

- Как тогава да си разбираем, че всяка година у нас се изнася статистика, че се раждат минимум бебета в Европа?
- Това е голяма илюзия. Тя идва от това, че сега в детеродна възраст са групата хора, раждани през интервала 1995 – 2000 година. Това е времето, в което България беше в пика на своята демографска рецесия.

През 1997 година да вземем за пример имахме 9,7 промила. Оказва се, че контингентът от детеродно население се свива всяка година, само че раждаемостта се резервира постоянна към този момент петнадесет години.

- Ще бъде ли постоянна раждаемостта и в идващите петнадесет години?
- Да, тя ще е безусловно постоянна. Проблемът идва от свития контингент детеродно население. Постепенно кривата на раждаемост у нас стартира да се повишава от 1997 година, въпреки и с малко. Към 2025 – 2030 година ще стартират да се раждат повече бебета в безспорни бройки.

- Означава ли това, че ще сме излезли от демографската рецесия?
- Не, да твърдим такова нещо, не можем.

Коефициентът на раждаемост ще остане същият, единствено контингентът на хората във фертилна възраст ще е по-голям. Това би трябвало да се разбере доста ясно, тъй като оттова идват и заблудите. Статистиката си е статистика, само че объркването на тези понятия прави неправилни изводите от нея.

- Като цяло се твърди, че българите и българките не желаят да имат деца или повече от едно поради ниските приходи. Вярно ли е това изказване?
- Двете неща са безусловно свързани. Ниската раждаемост на фона на предишното е обусловена от обучение, личностно развиване, само че и от все по-увеличаващата се междинна дълготрайност на живота.

Не е допустимо да желаеме да живеем до 80, 90, че до 100 години и да раждаме по този начин, както са раждали в предишното. Тогава смъртността е била доста огромна както измежду пълнолетното население, по този начин и измежду децата. Не бива обаче да се бяга и от съждението, че обществената неустановеност е фактор, който като цяло понижава раждаемостта.

Под обществена неустановеност се схващат освен приходите, само че и неналичието на съответно опазване на здравето, експанзията в учебните заведения и редица други фактори. Човек избира да ги получи за себе си и за своето потомство на друго място. Точно те дават отражение и върху репродуктивните, и върху миграционните настройки.

- Кои съгласно вас са главните демографски проблеми на България?
- Това са високата смъртност и намаляващото по брой младо население. По отношение на смъртността ние сме първи в цяла Европа, освен в Европейския съюз – 15,5 промила. Държавите, с които можем да се съизмерваме, са със смъртност 9 – 11, най-много 12 промила. В Западна и Северозападна България има общини, в които тя надвишава 30 промила.

Такава смъртност регистрират само районите, които са във боен спор или са изумени от огромни болестни пандемии, като СПИН – пандемията в субсахарска Африка. Това е тъжният и притеснителен факт в нашата страна – не раждаемостта, а смъртността.

- Украйна, Латвия, Литва и Унгария в последните години влизаха и излизаха от демографската крива, само че при нас тя остава неизменима. Как ще коментирате този факт?
- Действително в даден миг те подобряваха обстановката в самите страни, България към момента не е излязла от патовата крива. Преди години сходна, даже по-лоша е била обстановката в Ирландия и Финландия.

Взимам тях за съпоставяне, тъй като са близки до нас по брой население през годините. Тези две страни са били в доста по-кризисни обстановки от България, изключително Ирландия.

През 50-те години на предишния век те са били в демографски колапс, обстановката е била в пъти по-страшна. Към 1915 година да вземем за пример Финландия е била най-бедната съветска губерния, водеща по сиромашия в Европа. Те обаче са излезли от обстановката.

- Как се е случило това?
- Чисти ограничения за увеличение на раждаемостта се оказва, че не могат да проработят както тогава, по този начин и в този момент. Необходим е повсеместен комплекс от социално-икономически ограничения. Само по този начин може да бъде увеличено младото население, което да ражда по едно, че и две деца. Така последователно демографските процеси ще стартират да се обръщат. Това е пътят. Друг няма.

Въпросът е родените деца да останат тук, в България. За задачата е належащо обучение, съответно към потребностите на актуалното общество, на актуалния свят, на потребностите на пазара на труда и изменящите се технологии. Към 2050 година се чака сред 60 и 70 % от практикуваните в този момент специалности да не са настоящи.

Прогнозата е на Организация на обединените нации. Това значи нашето обучение да бъде пригодено към тази смяна, а не към индустриалната епоха, която към този момент си отива. С появяването на компютрите да вземем за пример изчезнаха машинописките. Определено ще изчезнат и специалности, свързани с индустриалната ера, типичните производства, с които се гордеят избрани райони, да вземем за пример неща в автомобилната промишленост.

Тя се промени толкоз доста, че в нея към този момент се употребяват от ден на ден технологии и все по-малко работна ръка. Това е фрапантна смяна.

Тази освобождаваща се работна ръка би трябвало да бъде пренасочена към място, където ще бъде по-необходима и съответна на бъдещите условия. Ето за какво просветителната система би трябвало да приготвя фрагменти за бъдещето. Ако сега желаеме у нас да има вложения за автомобилната промишленост, към днешното време това е добре.

След двадесет-тридесет години това няма да е настоящо. Системата би трябвало да изпревари тази смяна и да приготви фрагменти за това, което ще се прави тогава.

- Можете ли да извършите прогноза какво ще е належащо след двадесет-тридесет години?
- Аз не съм футурист и ми е доста мъчно да кажа нещо съответно. Но хората в просветителната система са експерти и могат да го създадат. Ако допреди 20 - 30 години в най-ниско квалифицираните действия можеше да работи човек без никакво обучение, през днешния ден в България сме очевидци, че най-ниско квалифицираните са със приблизително обучение и умения да работят с някакъв вид машина.

След 30 години те би трябвало да бъдат още по-образовани, тъй като тогава техниката ще се усложнява.

- Функционално образован ли е актуалният българин?
- Аз съм академични учител и работя с образовани хора. Аз не съм склонен с изказванието, че младежите в България стават все по-зле. По-скоро може да се каже, че доста фрапантно се трансформират визиите и за възраст, и за генерации. В демографски проект се смяташе, че поколенията се сменят на 15 години. Така съм го преподавал, когато започнах работа.

С течение на времето се откри, че те се трансформират на 5 - 7 години, на 3 - 5, всяка година има друго потомство. Едното не схваща другото. Оттам идват и изказванията, че са функционално необразовани, че не се оправят и прочие, което не е по този начин. И това го удостоверява опитът ми с младежите. Например тази година имах извънредно мощен първи курс студенти.

Предвид това всяка година би трябвало да се трансформира и преподаването. Например преди 5 години при двучасова презентация на PowerPoint студентите ми не помръдваха, толкоз им беше забавно. Сега ползата им се губи на 20-ата минута.

В подобен случай аз спирам и стартирам полемика, а по-късно не преставам с презентацията. Според смяната в настройките и мисленето би трябвало да се трансформира и методът ни.

- Излиза, че неналичието на интерес към листата с книги за четене през ваканцията е изцяло основателна. Така ли е?
- Този лист в никакъв случай няма да изчезне, тъй като книгата носи познание и опит, които не може да даде нищо друго. Вечни ще останат и „ Пипи Дългото чорапче “, и „ Карлсон, който живееше на покрива “, непреходни ще са Достоевски, Стайнбек, както ще се четат и новите създатели.

Казвам го като човек, изкушен освен от четенето на книги, само че и от тяхното писане.