Доц. Георги Лозанов: Ботев на режисьора Генчев е Франкенщайн...
- Доц. Лозанов, с какво филмът за Ботев на Максим Генчев разбуни духовете? Оправдани ли са многото сериозни мнения?
- Филмът подразни първо с това, че го демонстрират по публичната телевизия, която взе участие в основаването му като копродуцент. Премиерата на кино лентата мина от дълго време, само че съвсем нищо не се чуваше за него - имаше просто ориста на един неприятен филм Но когато той мине през Българска национална телевизия, добива в някакъв смисъл социална тежест и значителност. Става съвсем публична позиция.
Проблемът в този филм, поради което реакцията е най-остра, е, че възражда остарялата соцпропаганда, която по този начин възпроизвежда и основава облиците на героите от българското минало и освободителното придвижване. Тези герои са лишени от естествената си човешка мотивация и характерности, превърнати са в клишета, които в действителност имат за цел да основат героика, създадена по времето на комунизма.
Тя желае да свърже в една верига новите тогавашни герои - партизани, революционери, с героите от националноосвободителното придвижване, с Левски и Ботев, да им принесе национална обич, да трансформира всичко това в една обща история. И тази подправена героика продължава да се възпроизвежда и през този филм.
Но 30 години след рухването на комунизма българската общественост, част от отворения свят, доста мъчно понася това и реагира остро в обществените мрежи.
- Отнема ли филмът ореола на един от най-великите българи? В това ли е главният му „ грях “?
- Филмът изпразва от наличие облика на Ботев, по-скоро не може да построи облик. Имаш възприятието, че това са събрани схеми, клишета. Думи в естественото човешко държание на Ботев са превърнати в негови публицистични текстове и стихове - по този начин чувството от кино лентата е за читалищен рецитал.
Така е сменена изобщо опцията публиката да получи чувство за действителен човек. Имаш възприятието, че това е скърпен от обособени детайли човек, самобитен Франкенщайн на създателя, а не жив облик с спорове и мотивации.
Героизмът е обвързван с мотивация, обвързвана с съответна обстановка и страсти.
В това е загадката на героя като тематика. Този филм изобщо не стига до такава степен. За да се направи разликата, може да се съпостави с романа и кино лентата „ Възвишение “. Като метод и като краен резултат това са радикално разнообразни творби.
" Възвишение " е образец за сполучлива творба, с нюх за човешкото. Докато във кино лентата на Генчев в облика на Ботев няма човек. Има външност, към която са пришити думи от неговата лирика и журналистика.
- Приемате ли коментара на Максим Генчев, че му завиждат?
- Някой може и да му завижда, въпросът е на какво. Той се пробва да насочи нещата в политически проект, като твърди, че офанзивата е проведена от " Демократична България ". Това е много показателно изобщо за неговото мислене.
Генчев си дава сметка, че посредством този филм взе участие и в една политическа борба за нашата прозападна ориентировка. Очевидно неговата позиция е противоположна. Покрай кино лентата имаше негови постове против НАТО, против Шенген. Явно тази постсъветска орис на България се пази и в този филм - в действителност посредством пропагандните клишета на социализма това се възпроизвежда.
Филмът освен че не може да повдигне националното ни самочувствие, само че косвено се кара на актуалния фен, че не е воин, който се бори за страната, против Запада, в интерес на Русия. Това е посланието.
- След като Българска национална телевизия е копродуцент на кино лентата, не би ли трябвало националната телевизия да има думата при основаването му?
- Би трябвало продуцентите да имат роля, най-малкото на равнище сюжет. Но не виждам в самата телевизия особена опозиция към позициите на кино лентата - и политическа, и към предишното ни. Може би са приели кино лентата като добър образец. А за жалост, той не прави работа даже като илюстрация към учебника по история и литература, тъй като фалшифицира облика на Ботев.
- Наивно ли е да чакаме специфичен орган или институция да следи за качеството на произведения, пресъздаващи персони национални герои?
- Не става с рестрикции. Изкуството е персонално занятие и е въпрос на креативна съвест да посягаш към неща, които можеш да изпълниш. За наслада, видя се, че е към този момент е доста мъчно да заблудиш публиката.
- Какво в действителност сподели бурната всеобща реакция във връзка с кино лентата?
- Публиката сподели едно огромно " Стига толкоз! ". Стига толкоз сте се отнасяли по тоя метод към предишното, стига тая агитация от времето на комунизма с кухи иконни облици, с които се пресъздаваше предишното, тъй че предходният храбър интервал да оправдае така наречен революционна героика на комунизма като обща линия. На всичко това бе казано огромно " Стига! ". За страдание, това се случва най-вече в обществените мрежи, а медиите по-трудно си разрешават да водят тоя спор. А публичните медии са даже на противоположната страна.
- Има ли сполучлива формула за игрален филм за велика персона?
- Въобще подобен род - правене на филми за герои, е много анахроничен. Минало е времето на опитите да се вършат екранни монументи на герои. Това наподобява на паметника на цар Самуил със светещите очи. Тези феномени са еднопорядкови. Заедно с кино лентата за Левски, в който в израз на креативна независимост Апостола псуваше на екрана.
Това са напразни опити да се сътвори чувство за драматургия и драма.
Правенето на филми е въпрос на креативна съвест - да си дадеш сметка до каква степен стигат персоналните ти благоприятни условия.
Визитка
Доц. Георги Лозанов е специалист по медии и публицистика. Роден е на 26 април 1958 година Дългогодишен учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийски университет (от 1994). Гост-преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „ Кр. Сарафов “, Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Председател на Съвет за електронни медии в интервала 2010-2016 година Автор на книги, студии, публикации. Директор на Дирекция ЛИК на Българска телеграфна агенция.
- Филмът подразни първо с това, че го демонстрират по публичната телевизия, която взе участие в основаването му като копродуцент. Премиерата на кино лентата мина от дълго време, само че съвсем нищо не се чуваше за него - имаше просто ориста на един неприятен филм Но когато той мине през Българска национална телевизия, добива в някакъв смисъл социална тежест и значителност. Става съвсем публична позиция.
Проблемът в този филм, поради което реакцията е най-остра, е, че възражда остарялата соцпропаганда, която по този начин възпроизвежда и основава облиците на героите от българското минало и освободителното придвижване. Тези герои са лишени от естествената си човешка мотивация и характерности, превърнати са в клишета, които в действителност имат за цел да основат героика, създадена по времето на комунизма.
Тя желае да свърже в една верига новите тогавашни герои - партизани, революционери, с героите от националноосвободителното придвижване, с Левски и Ботев, да им принесе национална обич, да трансформира всичко това в една обща история. И тази подправена героика продължава да се възпроизвежда и през този филм.
Но 30 години след рухването на комунизма българската общественост, част от отворения свят, доста мъчно понася това и реагира остро в обществените мрежи.
- Отнема ли филмът ореола на един от най-великите българи? В това ли е главният му „ грях “?
- Филмът изпразва от наличие облика на Ботев, по-скоро не може да построи облик. Имаш възприятието, че това са събрани схеми, клишета. Думи в естественото човешко държание на Ботев са превърнати в негови публицистични текстове и стихове - по този начин чувството от кино лентата е за читалищен рецитал.
Така е сменена изобщо опцията публиката да получи чувство за действителен човек. Имаш възприятието, че това е скърпен от обособени детайли човек, самобитен Франкенщайн на създателя, а не жив облик с спорове и мотивации.
Героизмът е обвързван с мотивация, обвързвана с съответна обстановка и страсти.
В това е загадката на героя като тематика. Този филм изобщо не стига до такава степен. За да се направи разликата, може да се съпостави с романа и кино лентата „ Възвишение “. Като метод и като краен резултат това са радикално разнообразни творби.
" Възвишение " е образец за сполучлива творба, с нюх за човешкото. Докато във кино лентата на Генчев в облика на Ботев няма човек. Има външност, към която са пришити думи от неговата лирика и журналистика.
- Приемате ли коментара на Максим Генчев, че му завиждат?
- Някой може и да му завижда, въпросът е на какво. Той се пробва да насочи нещата в политически проект, като твърди, че офанзивата е проведена от " Демократична България ". Това е много показателно изобщо за неговото мислене.
Генчев си дава сметка, че посредством този филм взе участие и в една политическа борба за нашата прозападна ориентировка. Очевидно неговата позиция е противоположна. Покрай кино лентата имаше негови постове против НАТО, против Шенген. Явно тази постсъветска орис на България се пази и в този филм - в действителност посредством пропагандните клишета на социализма това се възпроизвежда.
Филмът освен че не може да повдигне националното ни самочувствие, само че косвено се кара на актуалния фен, че не е воин, който се бори за страната, против Запада, в интерес на Русия. Това е посланието.
- След като Българска национална телевизия е копродуцент на кино лентата, не би ли трябвало националната телевизия да има думата при основаването му?
- Би трябвало продуцентите да имат роля, най-малкото на равнище сюжет. Но не виждам в самата телевизия особена опозиция към позициите на кино лентата - и политическа, и към предишното ни. Може би са приели кино лентата като добър образец. А за жалост, той не прави работа даже като илюстрация към учебника по история и литература, тъй като фалшифицира облика на Ботев.
- Наивно ли е да чакаме специфичен орган или институция да следи за качеството на произведения, пресъздаващи персони национални герои?
- Не става с рестрикции. Изкуството е персонално занятие и е въпрос на креативна съвест да посягаш към неща, които можеш да изпълниш. За наслада, видя се, че е към този момент е доста мъчно да заблудиш публиката.
- Какво в действителност сподели бурната всеобща реакция във връзка с кино лентата?
- Публиката сподели едно огромно " Стига толкоз! ". Стига толкоз сте се отнасяли по тоя метод към предишното, стига тая агитация от времето на комунизма с кухи иконни облици, с които се пресъздаваше предишното, тъй че предходният храбър интервал да оправдае така наречен революционна героика на комунизма като обща линия. На всичко това бе казано огромно " Стига! ". За страдание, това се случва най-вече в обществените мрежи, а медиите по-трудно си разрешават да водят тоя спор. А публичните медии са даже на противоположната страна.
- Има ли сполучлива формула за игрален филм за велика персона?
- Въобще подобен род - правене на филми за герои, е много анахроничен. Минало е времето на опитите да се вършат екранни монументи на герои. Това наподобява на паметника на цар Самуил със светещите очи. Тези феномени са еднопорядкови. Заедно с кино лентата за Левски, в който в израз на креативна независимост Апостола псуваше на екрана.
Това са напразни опити да се сътвори чувство за драматургия и драма.
Правенето на филми е въпрос на креативна съвест - да си дадеш сметка до каква степен стигат персоналните ти благоприятни условия.
Визитка
Доц. Георги Лозанов е специалист по медии и публицистика. Роден е на 26 април 1958 година Дългогодишен учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийски университет (от 1994). Гост-преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „ Кр. Сарафов “, Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Председател на Съвет за електронни медии в интервала 2010-2016 година Автор на книги, студии, публикации. Директор на Дирекция ЛИК на Българска телеграфна агенция.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ