Цифровото поколение енергийни технологии има нужда от подготовката на нов тип експерти
Доц. доктор Владимир Зиновиев е определен за Директор на Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура на УНСС през 2021 година Той има над 15 година опит в енергийната промишленост - като специалист взе участие при създаването на националната тактика по електротехника през 2006 – 2008 година по план на Германската държавна организация за техническо съдействие GTZ, като в следствие работи по основни районни и европейски енергийни планове главно в региона на ВЕИ. Доц. Зиновиев управлява 2017 - 2019г. плановата част електро и процесна автоматизация при построяването на една от най-големите в света централи за биомаса във Венизел, Франция. Регионален съветник е на Австрийската стопанска камара от 2005 година по разнообразни планове в Югоизточна Европа.
Какво постанова нуждата от редизайн на съществуващата към сегашния миг електроенергийната система в посока умна цифрова мрежа?
Нарастването на броя на ВЕИ-генераторните мощности е устойчива наклонност най-много във връзка с фотоволтаичните централи. Това е развой, който се следи освен в България, само че и в световен мащаб.
В този подтекст сериозното предизвикването пред обществената мрежа е интеграцията на подобен вид непостоянни и възходящи с всяка последваща година енергийни потоци. Техническите разбори демонстрират, че мрежата за транспорт и систематизиране в настоящия си тип няма подготвеност да поеме даже и половината от декларираните над 10 GWp ФЕЦ мощности през идващите години.
Електрическата мрежа е създадена като архитектура за енергийна система, захранвана най-вече от централизирани източници на изкопаеми горива или нуклеарни мощности. Този вид електроцентрали генерират огромни количества електрическа енергия, която по-късно се транспортира посредством преносни линии и подстанции към крайните консуматори. За слънчевите съоръжения обаче се изисква различен вид функционалност и това поражда проблемите на мрежата свързани с процеса по прехода към устойчива неутрална енергийна промишленост. Консуматорът стартира да развива и функционалността на дребен генератор – т.е. става „ прозюмър “.
Правена ли е оценка от екипа на Центъра за енергиен бизнес и инфраструктура на УНСС за нуждата от вложения за този развой?
Анализите на екипа ни демонстрират, че единствено за базовата умна енергийна инфраструктура, която да даде опция за цялостната интеграция на новите ВЕИ-генератори, за България ще са нужни над 3 милиарда евро. Инсталациите за слънчева сила не създават константни размери непрестанно, тъй че е мъчно да се поддържат непрекъснати потоци на електрическа енергия в цялата мрежа с все по-съществено наличие на ВЕИ мощности — най-малко както е проектирана и действа към сегашния миг. Това значи, че операторите на мрежи ще би трябвало да доразвият спомагателни функционалности на сериозната енергийна инфраструктура. Този развой ще бъде муден, сложен и извънредно безценен.
Какво е отношението на тези вложения към развиването на електрическата подвижност изключително в градска среда?
Инвестицията в умна сериозна енергийна инфраструктура на база цифровите технологии от най-ново потомство се явява без различна, изключително и в подтекста на развиването на концепцията за еМобилност. Това развиване и надграждане на сериозната енергийна инфраструктура не е належащо единствено с цел да се отговори на възходящия брой ФЕЦ, само че и също с цел да се обезпечи сигурността на зареждането с електрическа сила за стопанските и битови консуматори в изискванията на увеличаващият се размер електрически автомобили, които се движат по пътищата и работят в индустриалните предприятия.
Много е значимо като се проучват задълбочено икономическите процеси, свързани с надграждането на сериозната енергийна инфраструктура, да се регистрира фактора инфлация – отлагането на тези вложения във времето сигурно не води до понижаване на тяхната стойност.
Има ли готови специалисти, които да осъществят този преход към умна енергийна инфраструктура?
За страдание нуждата от опитни специалисти, които да разполагат с научно-изследователска и практико-приложна подготовка в тази област, е разпозната отдавна. По тази причина сътрудниците от Катедра „ Икономика на превоза и енергетиката “ дружно с още няколко екипа от УНСС от години работим по подготовката на първата по рода си в Югоизточна Европа магистърска стратегия по „ Интелигентна цифрова енергетика “, която откакто мина всички процеси на утвърждение, ще започва от септември 2022 година В нея е планувано да се учат дисциплини като Виртуални електроцентрали, Цифрова енергетика и машинно образование, Икономически изгоди от отворения код в енергетиката, Анализ на панелни данни в енергетиката, Управление на интелигентни енергийни системи и доста други.
Какво постанова нуждата от редизайн на съществуващата към сегашния миг електроенергийната система в посока умна цифрова мрежа?
Нарастването на броя на ВЕИ-генераторните мощности е устойчива наклонност най-много във връзка с фотоволтаичните централи. Това е развой, който се следи освен в България, само че и в световен мащаб.
В този подтекст сериозното предизвикването пред обществената мрежа е интеграцията на подобен вид непостоянни и възходящи с всяка последваща година енергийни потоци. Техническите разбори демонстрират, че мрежата за транспорт и систематизиране в настоящия си тип няма подготвеност да поеме даже и половината от декларираните над 10 GWp ФЕЦ мощности през идващите години.
Електрическата мрежа е създадена като архитектура за енергийна система, захранвана най-вече от централизирани източници на изкопаеми горива или нуклеарни мощности. Този вид електроцентрали генерират огромни количества електрическа енергия, която по-късно се транспортира посредством преносни линии и подстанции към крайните консуматори. За слънчевите съоръжения обаче се изисква различен вид функционалност и това поражда проблемите на мрежата свързани с процеса по прехода към устойчива неутрална енергийна промишленост. Консуматорът стартира да развива и функционалността на дребен генератор – т.е. става „ прозюмър “.
Правена ли е оценка от екипа на Центъра за енергиен бизнес и инфраструктура на УНСС за нуждата от вложения за този развой?
Анализите на екипа ни демонстрират, че единствено за базовата умна енергийна инфраструктура, която да даде опция за цялостната интеграция на новите ВЕИ-генератори, за България ще са нужни над 3 милиарда евро. Инсталациите за слънчева сила не създават константни размери непрестанно, тъй че е мъчно да се поддържат непрекъснати потоци на електрическа енергия в цялата мрежа с все по-съществено наличие на ВЕИ мощности — най-малко както е проектирана и действа към сегашния миг. Това значи, че операторите на мрежи ще би трябвало да доразвият спомагателни функционалности на сериозната енергийна инфраструктура. Този развой ще бъде муден, сложен и извънредно безценен.
Какво е отношението на тези вложения към развиването на електрическата подвижност изключително в градска среда?
Инвестицията в умна сериозна енергийна инфраструктура на база цифровите технологии от най-ново потомство се явява без различна, изключително и в подтекста на развиването на концепцията за еМобилност. Това развиване и надграждане на сериозната енергийна инфраструктура не е належащо единствено с цел да се отговори на възходящия брой ФЕЦ, само че и също с цел да се обезпечи сигурността на зареждането с електрическа сила за стопанските и битови консуматори в изискванията на увеличаващият се размер електрически автомобили, които се движат по пътищата и работят в индустриалните предприятия.
Много е значимо като се проучват задълбочено икономическите процеси, свързани с надграждането на сериозната енергийна инфраструктура, да се регистрира фактора инфлация – отлагането на тези вложения във времето сигурно не води до понижаване на тяхната стойност.
Има ли готови специалисти, които да осъществят този преход към умна енергийна инфраструктура?
За страдание нуждата от опитни специалисти, които да разполагат с научно-изследователска и практико-приложна подготовка в тази област, е разпозната отдавна. По тази причина сътрудниците от Катедра „ Икономика на превоза и енергетиката “ дружно с още няколко екипа от УНСС от години работим по подготовката на първата по рода си в Югоизточна Европа магистърска стратегия по „ Интелигентна цифрова енергетика “, която откакто мина всички процеси на утвърждение, ще започва от септември 2022 година В нея е планувано да се учат дисциплини като Виртуални електроцентрали, Цифрова енергетика и машинно образование, Икономически изгоди от отворения код в енергетиката, Анализ на панелни данни в енергетиката, Управление на интелигентни енергийни системи и доста други.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ