Думата на психотерапевта: Кризата ще е тест за тези, които не са пораснали психически
Досега не сме преживявали обстановка като сегашната рецесия, резултат от оповестяването на зараза от ковид. Ситуация, която слага нови провокации пред всеки един от нас и незабавно постанова смяна в целите. Как да се съхраним, прочувствено и физически, по какъв начин да овладеем страховете си, с цел да имаме сили за съответна реакция? С тези въпроси се обърнахме към психотерапевта Детелина Стаменова.
" Психотерапията е метод да дадеш на душата си мехлема, от който има потребност, когато е засегната ", уверена е тя.
Понеделник, нормално, е най-омразният и претрупан ден за работещите. 16 март обаче не е като всички останали понеделници. Заради карантината доста българи ще го прекарат в изискванията на домакински офис. Как да се настроим на новата вълна?
Предполагам, че с днешна дата за работещите от у дома ще бъде много по-трудно от нормалното и несъмнено по-натоварено, тъй като ще би трябвало да съчетават работа, тревога, занимаване на децата и домашни отговорности. Вероятно физически дейните в нормални условия, които съблюдават рекомендацията за ограничение на излизането отвън дома, ще бъдат фрустирирани от неналичието на придвижване. Честно казано, обстановката е доста необикновена и това, което е
най-важно сега, е да запазим чувството за ред.
Затова да се опитаме да живеем в някакво оптимално структурирано всекидневие, със ставане в нормалното ни време, даже с обличане на чисти облекла, с които не сме излизали, само че по-скоро такива, с които бихме отишли на работа, с начало и завършек на работния ден, с ясно сложени задания, които да се опитваме да изпълняваме (няма значение какъв брой са смислени), обособяване на работно пространство...
Тъй като ще понижим придвижването, добре е да включим някакви физически занимания в програмата си – от тривиалните, само че интензивни коремни преси и лицеви опори, до йога и пилатес най-малко по 30 минути дневно. Не забравяйте, че даже пандизчиите на непоколебим режим имат 60 минути за оживление. Така че, в случай че не можете да спортувате, танцувайте. Това прави работа, основава въодушевление и повдига духа.
Внимавайте и с храненето . Занижените потребности от калории и обездвижването могат да имат отрицателен резултат върху килограмите за интервала от двете седмици на карантина. Същото важи и за алкохола. Той ще притъпи чувството за тревога, само че няма да реши нито един от проблемите ни.
Предполагам, че сега би помогнало за намирането на смисъл и воденето на дневник (дори да е фотодневник), засаждане на растение, четене на книги и гледане на филми, асимилиране на умеене , което от дълго време отлагате и други действия, които дават чувство за развиване.
За децата това е изключително значимо . Усещането за ред, на което са привикнали, е добре да бъде поддържано, колкото и да е мъчно това първоначално или колкото и заучено да звучи: заран учим, а следобяд се забавляваме.
Настъпи ли моментът на отрезвяване след първичната суматоха?
Надявам се, само че се колебая. С повишаването на броя на инфектираните и стягането на ограниченията за ограничение на болестта, евентуално ще настане още по-голяма суматоха, най-малко вътре в нас. Наскоро доктор Дончев, психиатър, показа: „ По-добре обезпокоителен и жив, в сравнение с нехаен, само че с трайни провали “. В момента даже признаците на простуда карат доста хора да се психират. Така че – тревожни, в случай че не и паникьосани, даже за няколко часа, ще са доста българи. Може би сега
отрезвяването е основно
за тези, които желаят да се запазят във всеки един смисъл.
Българинът е прочувствен, безверен, непризнаващ престижи, подлагащ всичко на подозрение. Доколко е значимо да подтиснем тези качества, с цел да овладеем обстановката?
Първата ми асоциация в отговор на въпроса беше с един остарял български филм и фразата: „ Къде е Кирчо, че техните го търсят да го бият “. Как да имаме вяра на „ родителите “ и престижите, даже когато сме на възраст, даже когато ситуацията е съществено, в случай че надълбоко в себе си сме се съмнявали в решенията и отношението им, даже когато след години сме им дали прошка, тъй като са ни създали „ хора “? Това съмнение в престижите надали можем да го потиснем, само че може би бихме могли да го признаем, че съществува, и по този начин, вероятно, да го преодолеем. Да не спорим, а да постъпваме отговорно по отношение на нас самите и близките е позиция на възрастен, не на дете. И това е сложна задача за всеки, който не е „ пораснал “ душевен.
Отлагането на удоволствието поради правилото на действителността не е по никакъв начин елементарно.
„ Под въздействието на азовия нагон към себесъхранение правилото на удоволствието се заменя с правилото на действителността, който, без да изоставя приемането на приятност като последна цел, въпреки всичко изисква и съумява да наложи отсрочване на задоволяването, отвод от някои негови разновидности и краткотрайно изтърпяване на отегчение по дългия път към удоволствието. “ Зигмунд Фройд написа този собствен текст („ Отвъд правилото на удоволствието “), съгласно мен един от най-силните му, преди 100 години, след гибелта на щерка си от инфлуенца, завършвайки с „ и да бъдем подготвени да изоставим веднъж, по който сме вървели известно време, в случай че се окаже, че той не води към нищо положително “.
И още...
" Психотерапията е метод да дадеш на душата си мехлема, от който има потребност, когато е засегната ", уверена е тя.
Понеделник, нормално, е най-омразният и претрупан ден за работещите. 16 март обаче не е като всички останали понеделници. Заради карантината доста българи ще го прекарат в изискванията на домакински офис. Как да се настроим на новата вълна?
Предполагам, че с днешна дата за работещите от у дома ще бъде много по-трудно от нормалното и несъмнено по-натоварено, тъй като ще би трябвало да съчетават работа, тревога, занимаване на децата и домашни отговорности. Вероятно физически дейните в нормални условия, които съблюдават рекомендацията за ограничение на излизането отвън дома, ще бъдат фрустирирани от неналичието на придвижване. Честно казано, обстановката е доста необикновена и това, което е
най-важно сега, е да запазим чувството за ред.
Затова да се опитаме да живеем в някакво оптимално структурирано всекидневие, със ставане в нормалното ни време, даже с обличане на чисти облекла, с които не сме излизали, само че по-скоро такива, с които бихме отишли на работа, с начало и завършек на работния ден, с ясно сложени задания, които да се опитваме да изпълняваме (няма значение какъв брой са смислени), обособяване на работно пространство...
Тъй като ще понижим придвижването, добре е да включим някакви физически занимания в програмата си – от тривиалните, само че интензивни коремни преси и лицеви опори, до йога и пилатес най-малко по 30 минути дневно. Не забравяйте, че даже пандизчиите на непоколебим режим имат 60 минути за оживление. Така че, в случай че не можете да спортувате, танцувайте. Това прави работа, основава въодушевление и повдига духа.
Внимавайте и с храненето . Занижените потребности от калории и обездвижването могат да имат отрицателен резултат върху килограмите за интервала от двете седмици на карантина. Същото важи и за алкохола. Той ще притъпи чувството за тревога, само че няма да реши нито един от проблемите ни.
Предполагам, че сега би помогнало за намирането на смисъл и воденето на дневник (дори да е фотодневник), засаждане на растение, четене на книги и гледане на филми, асимилиране на умеене , което от дълго време отлагате и други действия, които дават чувство за развиване.
За децата това е изключително значимо . Усещането за ред, на което са привикнали, е добре да бъде поддържано, колкото и да е мъчно това първоначално или колкото и заучено да звучи: заран учим, а следобяд се забавляваме.
Настъпи ли моментът на отрезвяване след първичната суматоха?
Надявам се, само че се колебая. С повишаването на броя на инфектираните и стягането на ограниченията за ограничение на болестта, евентуално ще настане още по-голяма суматоха, най-малко вътре в нас. Наскоро доктор Дончев, психиатър, показа: „ По-добре обезпокоителен и жив, в сравнение с нехаен, само че с трайни провали “. В момента даже признаците на простуда карат доста хора да се психират. Така че – тревожни, в случай че не и паникьосани, даже за няколко часа, ще са доста българи. Може би сега
отрезвяването е основно
за тези, които желаят да се запазят във всеки един смисъл.
Българинът е прочувствен, безверен, непризнаващ престижи, подлагащ всичко на подозрение. Доколко е значимо да подтиснем тези качества, с цел да овладеем обстановката?
Първата ми асоциация в отговор на въпроса беше с един остарял български филм и фразата: „ Къде е Кирчо, че техните го търсят да го бият “. Как да имаме вяра на „ родителите “ и престижите, даже когато сме на възраст, даже когато ситуацията е съществено, в случай че надълбоко в себе си сме се съмнявали в решенията и отношението им, даже когато след години сме им дали прошка, тъй като са ни създали „ хора “? Това съмнение в престижите надали можем да го потиснем, само че може би бихме могли да го признаем, че съществува, и по този начин, вероятно, да го преодолеем. Да не спорим, а да постъпваме отговорно по отношение на нас самите и близките е позиция на възрастен, не на дете. И това е сложна задача за всеки, който не е „ пораснал “ душевен.
Отлагането на удоволствието поради правилото на действителността не е по никакъв начин елементарно.
„ Под въздействието на азовия нагон към себесъхранение правилото на удоволствието се заменя с правилото на действителността, който, без да изоставя приемането на приятност като последна цел, въпреки всичко изисква и съумява да наложи отсрочване на задоволяването, отвод от някои негови разновидности и краткотрайно изтърпяване на отегчение по дългия път към удоволствието. “ Зигмунд Фройд написа този собствен текст („ Отвъд правилото на удоволствието “), съгласно мен един от най-силните му, преди 100 години, след гибелта на щерка си от инфлуенца, завършвайки с „ и да бъдем подготвени да изоставим веднъж, по който сме вървели известно време, в случай че се окаже, че той не води към нищо положително “.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ