Дори Русия да изглежда слаба, това не е така. Следователно

Дори Русия да наподобява слаба, това не е по този начин. Следователно игнорирането на Русия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, когато тя изглеждаше разрушена и изтощена, беше голяма неточност. Днес западните сили със своята надменност и дребни наказания още веднъж не помнят главната си задача да създадат света безвреден. На тази тематика е отдадена на Михаел Щюрмер под заглавие „ Russlands Zorn, Chinas Macht, Amerikas Überforderung ”.
Николо Макиавели, държавен секретар на Флоренция през ренесанса, дава съвет на своя принц за всички времена по какъв начин да се оправи с победения зложелател: или да го победи един път вечно, или да го направи най-хубав другар.
През 1990 година, когато Съветският съюз се разпадна, не можеше да се приказва за цялостно проваляне - въпреки и единствено тъй като тази страна към момента беше цялостна с нуклеарни оръжия. Не може да става дума за основаване на световна архитектура за сигурност за всички времена. Точно както Съветският съюз беше слаб, когато изглеждаше мощен по време на своето битие, по този начин и Русия беше по-силна в крах, в сравнение с голямата Евразийска империя се появи в най-студените дни на Студената война.
„ Лоша концепция, времето за което е пристигнало “, беше по какъв начин чиновници в щаба на НАТО разясниха между тях преди разширението на западния защитителен алианс на изток, когато началниците им не ги чуха. Но фантазията за разширение на НАТО на изток към този момент беше почнала в страните сред Москва и Берлин, когато Берлинската стена падна, Германия беше обединена, Съветският съюз залитна, Варшавският контракт се трансформира в парче хартия и от името на Русия остана единствено име суперсила.
Способна ли е Русия да нанесе сензитивен удар по Съединени американски щати?
Говорим за военна борба сред две международни сили, всяка от които разполага с нуклеарен боеприпас, кадърен да трансформира цялата планета в...
Това означаваше ли, че е пристигнал краят на историята? В един къс миг от международната история Западът смяташе, че краят е близо и Русия - голяма, само че изтощена - към този момент не може да бъде взета под внимание.
В новата европейска история рядко се е случвало сполучливото нареждане на силите да е било толкоз неустоимо и злокобно превърнато в нови спорове, както се е случило с връзките сред западния алианс и Русия.
Въпреки обстоятелството, че в ранните години на новата епоха се приказва съществено за мечтаното влизане на новата Русия в НАТО, за бъдещата евразийска зона за сигурност от Атлантическия океан до Китай, съответните оферти на Москва бяха прегледани по-скоро официално и във всеки случай провокираха по-малко интерес от нужното за сериозността на обстановката. Скоро Русия се затвори в себе си. Това се промени за една нощ, когато Русия наложително трансформира арендата на Крим в дълготрайно и не дипломатично анексиране през 2014 година
Страхът се върна в страните от Източна и Централна Европа по военни аргументи. През 2019 година НАТО подвигна самолета си по паника към 400 пъти като част от балтийската си система за въздушно наблюдаване. И през 2020 година Москва продължи да демонстрира мускулите си. Според НАТО съветските изтребители непрестанно нарушавали разпоредбите или най-малко се приближавали прекомерно покрай границите на балтийските страни.
Хорст Телчик, един от най-хубавите специалисти за Русия, който не е податлив да преувеличава, неотдавна издаде книга за настоящата обстановка. Трябва да се чете от всеки, който желае да взе участие на обичайно равнище в полемики за съветската политика. Ред по ред, някогашният консултант на канцлера разказва среда, която от дълго време е мощно нестабилна. Книгата се назовава „ Руска рулетка. От Студената война до студения свят ”.
Анализ: Първи искри сред Русия, Китай и Съединени американски щати
Всеки път, когато има нов президент на Съединени американски щати, главните сили се заемат да го изпитат и да слагат основите за бъдещи договаряния при потен...
Безполезно е да се търси нова студена война в сегашната обстановка. Ть продължава обаче от дълго време, този път - в противоположната посока. Първата студена война мина от гибелен спор до функционален картел на суперсила. Всичко се случи в границите на постоянна и мощно предвидима система под дипломатически надзор и беше несъмнено от общото разбиране на управляващите от двете страни, че нуклеарна война не може да бъде извоювана и не трябва да се позволява при никакви условия.
Струва си да се напомни, че Студената война в избрани етапи - Берлинската рецесия, Кубинската рецесия, конкуренцията с нуклеарни оръжия - единствено за няколко години се трансформира в картел на международните сили, чиято цел беше да предотврати войната и разпространяването на нуклеарни оръжия. Това, което обединяваше суперсилите, беше по-силно от това, което ги разделяше. Не безконечен мир, само че въпреки всичко обща визия за заплахите и методите за тяхното попречване. Супердържавите се съгласиха да лимитират обсега на нуклеарните страни в Договора от 1970 година за неразпространение на нуклеарното оръжие. Оттогава обаче той е подложен под въпрос от страни като Иран и Северна Корея.
В идващия контракт - за ограничение на системите за противоракетна защита - свръхдържавите направиха личните си поданици заложници на своето благоденствие, изоставяйки ПРО и запазвайки единствено нейните алегорични останки покрай Вашингтон и Москва. Древният римски израз fide sed vide - доверие, само че вижте на кого се доверявате - стана девизът на ера, която се определяше от салдото на силите, беше биполярна, нуклеарна и световна.
Това беше времето на Горбачов, характеризиращо се с сходна оценка на обстановката, схващане на общи закани и цялостен набор от ограничения за създаване на доверие и сигурност. Студената война през последните си години беше добре контролирана система, която макар всички несъгласия свързваше нуклеарните суперсили една с друга. Днес от него е останало малко и не се чакат актуализации.
В разгара на дребните наказания управляващите и техните ръководещи не помнят главната си задача да създадат света още веднъж безвреден – най-малко, както беше в края на Студената война. Или желаят да пренебрегват трагичния и изчерпателен напредък на китайската суперсила и да оставят нови закани от киберпространството на милостта на силите, които става все по-трудно да се овладеят? Или целият позитивен опит от Студената война към този момент е отвеян от вятъра? Ако е по този начин, тогава сме застрашени от това, което една от книгите за Хенри Кисинджър разказва с думите the inevitability of tragedy (неизбежност на трагедията).
National interest: Защо Русия е проблем от пъкъла?
Робърт Каплан е началник на отдела по геополитика Робърт Щраус-Хюп в Института за външнополитически проучвания. Автор е на множеств...
Задачите на държавните глави в нашето време са по-важни, в сравнение с множеството от тях могат да си показват. Архитектите на новия международен ред, зародил след 1990 година, не откриха време да четат историческа литература. Това би им помогнало да схванат, че Източна Европа – най-окървавената земя - от епохи е генерирала структурни проблеми, които пораждат още веднъж и още веднъж и при всички случаи изискват най-голямо внимание.
Държавите от европейския Запад не могат да застанат на страната на Полша и, както се случи с разширението на НАТО, да отхвърлен Русия. Те също не могат да работят дружно с Русия против Полша и нейните бранители. Нито едното, нито другото не се задържа дълго време. Но Русия, както постоянно чувате, в никакъв случай не е толкоз слаба, колкото наподобява или толкоз мощна, колкото желае да наподобява.
Трите десетилетия време, когато Pax Americana остави международния ред на себе си, бяха едва употребявани за създаване на дълготраен международен ред и мощни институции, ръководство на рецесии и битка за мир. През това време съветският яд, мощта на Китай и умората на Америка подкопаха това, което остана от стабилността.
Не чуваш ли тропота на конниците от конниците на Апокалипсиса?
Превод: Ганчо Каменарски