Въпреки възрастта ми, реших да родя
Дори не можех да си помисля, че това може да ми се случи на 49 години, само че забременях. Вероятно висшите сили желаеха да ми създадат подобен подарък.
Съпругът ми и аз се разведохме преди 12 години. Той ме остави поради по-млада жена. Имаме щерка, която към този момент е на 30 години, и петгодишен внук.
Срещнах един мъж в работата. Самият той е от различен град, беше пристигнал при нас за обмяна на опит. Постепенно връзките ни се трансфораха в сантиментални. Разбрах, че скоро ще си тръгне, тъй че даже не мислех за нищо съществено.
Последните няколко месеца цикълът ми беше неточен. Вече мислех, че климаксът е почнал. Нямах време да прекъсна бременността, тъй като разбрах едвам в четвъртия месец.
Но и да бях схванала по-рано, нямаше да го направя, тъй като ми се коства, че самата орис реши да ми даде още едно дете. Бременността протича добре. Ще имам момиченце. Разбира се, че съм под особено наблюдаване поради възрастта, само че мисля, че ще родя без затруднения, макар че ще създадат цезарово сечение.
Голямата ми щерка е срещу бременността ми. Тя ми подвигна скандал, изиска да направя аборт. Дори не можех да си помисля, че щерка ми може да ми каже такова нещо.
„ Ще родиш, а след това, не дай си Боже, да ти се случи нещо, кой тогава ще се грижи за детето? “, попита тя.
Тя също настоя да кажа на бащата на детето за бременността, само че не считам, че това е належащо. Ако пристигна, тогава може би ще му кажа, а може би не. Взех решението сама да отгледам детето. В материално отношение всичко е наред, на работа заемам управителна служба. Мога да взема отпуск по майчинство без проблеми.
Мога да схвана терзанията на щерка ми, че ще й се наложи да се грижи за детето като по-голяма сестра. Разбирам обаче и че тя има свое семейство. При потребност ще наема бавачка. Вече помислих за всичко.
Вижте още: Прекалено съм млада да ставам баба
Опитах се да обясня всичко това на щерка ми, само че тя не желае да приказва с мен. Спря да дава отговор на позвъняванията ми. Отидох при нея, само че тя даже не отвори вратата.
Много се тормозя за всичко това, а и внучката ми липсва. Но въпреки всичко не спирам да се надявам, че щерка ми някой ден ще разбере и ще ми елементарни и че ще обича и сестра си, която скоро ще се роди.
