Премахване на миризмата от шкембе и вътрешности
Допреди не повече от пет години във всяка селска къща, а и в някои градски, се отглеждаше най-малко по едно прасе. Днес нещата не стоят по този начин и домашно отглежданите животни понижават от ден на ден.
Но има към момента фамилии, за които е обичайно да се oтглежда прасенце. То е животно, от което не се изхвърля безусловно нищо. Използват се даже вътрешните органи като вътрешности, корем и т. н.
Всеки знае, че тези органи имат характерна миризма, само че тя се отстранява доста елементарно. Например, когато се извадят червата от прасето, самите касапи ги почистват и измиват от всичките останали в тях неща. След това стартира работата на домакинята.
Тя би трябвало доста хубаво да ги измие с хладка към топла вода и да ги натъпка с фина готварска сол, като внимава да не ги накъсва. След това още веднъж ги измина с топла вода. С помощта на дръжката на вилица червата се обръщат и вътрешната част става външна (нанизват се на дръжката и се издърпват наобратно).
След това процедурата с топлата вода и готварската сол се повтаря. След като се измият червата се поставят в кофа и се заливат със студена вода. Обелват се 6-7 огромни глави лук, срязват се на четири и се пускат при червата. Така те престояват 24 часа на хладно.
След това се излива водата и се изхвърля лукът. Червата се заливат още веднъж с вода и се нарязва лук. Колкото е повече лукът, толкоз по-добре, тъй като тъкмо той изтегля неприятната миризма.
Тази процедура се прави три дни и чак тогава червата са годни за консумация. Преди да стартираме да ги използваме ги измиване с хладка вода. Ако инцидентно е останала към момента някаква миризма, водата и лукът се сменят още веднъж.
Това е правилото за унищожаване на каквато и да било неприятна миризма от вътрешности, корем, шкембе и всевъзможни други вътрешни органи от прасе, теле или агне. Метод, прочут на бабите ни, само че към този момент позабравен от младите кулинари.
