Доналд Тръмп и Бойко Борисов си приличат не само по

...
Доналд Тръмп и Бойко Борисов си приличат не само по
Коментари Харесай

Енергийното сърце на сътрудничеството

Доналд Тръмп и Бойко Борисов си наподобяват освен по упоритото неуважение към правилното ревю на обстоятелствата или по безконечната им битка с демократите и комунистите надлежно. И двамата обичат да приказват за газ. За Тръмп втечненият газ е новото американско геополитическо оръжие, за Борисов е средство да направи България енергиен център на Балканите.

Така че не е чудно, че втората по значимост тематика на диалозите в Белия дом сред двамата е точно газът. " Нашата обща цел е България да се трансформира в същински разпределителен газов център и основен източник на районна енергийна сигурност ", се споделя в общото официално съобщение след срещата. В него се акцентира и смисъла на енергийната деверсификация, т.е. опцията България да си доставя газ и от неруски източници.
Вече няколко години американски компании опипват почвата в България за подписване на контракти за доставки на газ, да вземем за пример Cheniere Energy, която първа стартира през 2016 година да изнася американски полутечен газ и която даже беше наела лобисти в България. До момента обаче има единствено спорадични покупко-продажби, и то в последната година, в които държавният снабдител " Булгаргаз " закупуваше газ от медиатори. Причините за това са както инфраструктурни - България няма достъп до терминал за полутечен газ, по този начин и чисто пазарни. Заради неналичието на инфраструктура " Булгаргаз " може да прави единствено суапови покупко-продажби, т.е. гръцки компании да пренасочват техни доставки от съветски газ, който тече през България, като за сметка на това те употребяват закупения от българската компания полутечен газ. В същото време поради контракта си с " Газпром ", по който се заплащат неустойки, в случай че не се закупва контрактуваният по него газ, " Булгаргаз " може да търси единствено дребни количества от различни източници. Въпреки че Борисов и Тръмп са на една газова вълна, ползите не са напълно идентични. За България е суперизгодно, в случай че сега има достъп до полутечен газ. Например сега България заплаща 2.5 пъти по-висока цена на " Газпром " по отношение на цените на централноевропейските конкурентни пазари, които имат достъп до различни доставки на газ. Това се употребява от американските компании като мотив те да упорстват за подписването на дълготрайни контракти за доставки, защото те ще бъдат с цени по-ниски от тези на " Газпром ". Проблемът е, че това е по този начин още една или две години, до момента в който световната стопанска система е в криза. И за България е по-изгодно да няма прекомерно обвързващи условия по договорите си. Например Турция, която има по-гъвкави контракти, само че и по-добра инфраструктура, в този момент масирано внася на ниска цена полутечен газ, до момента в който лимитира доставките си на суровината от " Газпром ". Това ясно се вижда от спадналите размери на преноса на газ през българска територия, което Анкара може да си разреши поради опцията си да арбитрира сред другите снабдители. Затова и за България е по-добре да има достъп до LNG, само че да си набира газ единствено тогава, когато цената е конкурентна. От 2015 година насам се разисква БЕХ да закупи 20% дял в предвиждания за създаване терминал за полутечен газ в Александруполис, тъй че да излиза на пазара, тогава, когато има потребност. Проблемът е, че огромните компании в бизнеса с полутечен газ нямат доста полза дa котират на ден продукта си, защото ликвидността на районния пазар е доста дребна – Гърция, България и Македония дружно употребяват двойно по-малко газ от Австрия. Накратко, в случай че вкарат газ в България, рискът е той да не бъде продаден и да не може да бъде препоръчан на различен пазар. Именно по тази причина и доставчиците упорстват за дълготрайни контракти. Така че, в случай че България желае различен газ, тя ще е принудена да подписа контракти за доставки на най-малко дребни количества газ дълготрайно. Ако София играе дружно с Гърция или Украйна, няма да се наложи тези количества да са обилни, което няма да блокира пазара за други възможности от Русия, Съединени американски щати, Азербайджан или за какво не от Катар.
Белене, по-скоро - не Въпреки ентусиазма на Бойко Борисов, който е отделил близо една трета от диалога си с Тръмп на въпроса какъв брой добър план е АЕЦ " Белене ", от двата публични документа, които произлязоха от срещата сред българския министър председател и американския президент, нуклеарната централа не наподобява да е измежду целите. В изказването на Тръмп и Борисов се приказва за " експедитивното лицензиране и потребление на американско нуклеарно гориво за атомната електроцентрала " Козлодуй ", като този текст е завоалиран и в Рамката за стратегическо партньорство, която двете страни подписаха. Причината е, че американската Westinghouse от 2018 година към този момент постоянно доставя нуклеарно гориво на Украйна (вече има контракт за хиляда горивни касети, т.е. три зареждания за АЕЦ " Козлодуй " ) и желае да разшири географията на доставките си в Европа. Въпреки първичните проблеми в Украйна и Чехия, където се оказа, че горивните детайли се деформират, в този момент наподобява, че казусът е решен. Тестовете там обаче започнаха преди повече от 10 години. От началото на тази година Чехия стартира тествания на новото потомство американско гориво (което в действителност се създава в Швеция от казахски, френски и съветски обогатени нуклеарни елементи). Русия твърди, че не е лицензирала тези горивни сглобки и те не са безвредни при употребата им, само че към този момент не се виждат компликации. Проектът на американската компания има и поддръжката на Европейски Съюз. Евроатом финансира част от създаването на Westinghouse, тъй че тя да може да доставя гориво за нуклеарните централи с по-старите реактори ВВЕР-440 (които към този момент не се експлоатират в България) в Чехия, Словакия, Финландия и Украйна.
Колкото до плана АЕЦ " Белене ", интерес към него има General Electric, която от 2007 година има общо дружество с " Атоменергомаш " (AAEM Turbine Technology) за произвеждане на турбини. GE към този момент има контракт за доставка на част от турбините за турската АЕЦ " Аккую ", като огромна част от детайлите за тях се създават в Русия. Разбира се, американската компания няма интерес да бъде стратегически вложител, само че може да обезпечи американско експортно кредитиране за градежа. Това ще понижи потребността да се търси външно кредитиране за плана и би облекчило неговото финансово структуриране. Проблемът е до каква степен Вашингтон е подготвен да отпусне такова финансиране за съветски план в България. Ето за какво по време на визитата си във Вашингтон Борисов непрекъснато повтаряше, че планът за АЕЦ " Белене " е български.
Точката AES и ContourGlobal.
" Възнамеряваме да подсигуряваме заслужено отношение към вложителите и заслужено решение на капиталовите разногласия по метод, който усилва доверието на вложителите ", се споделя в взаимното изказване след срещата на Тръмп и Борисов (въпреки че тематиката не е била повдигана в диалозите сред двамата), като без подозрение става дума за желанието на българското държавно управление да скъса или промени (в взаимозависимост пред каква аудитория говори) договорите на двата американските вложителя AES и ContourGlobal. Двете компании са притежатели на Топлоелектрическа централа " Ей И Ес Гълъбово " и " Контурглобал Марица-изток 3 " и имат дълготрайни контракти за изкупуване на електрическата енергия, които изтичат през 2026 и 2024 година надлежно. Цената на създадената електрическа енергия, изключително в тази ситуация с AES, която построи чисто нова централа, е доста над междинното равнище в България, защото вложителите търсят връщане на средствата си в относително къс 15-годишен период.
Опитите за разкъсване на техните контракти бяха изключително мощни през 2014 година, до момента в който последните две държавни управления водени от ГЕРБ се пробват да предоговорят контрактите, тъй че да дават отговор на новите пазарни условия и двата вложителя да носят повече риск, вместо той напълно да бъде прехвърлян страната. За последните четири години обаче няма значителен прогрес, защото Министерството на финансите твърди, че България не дължи никаква отплата на ContourGlobal и по неофициална информация единствено 100 млн. евро на AES (въпреки че единствено непогасените задължения на централата са над 600 млн. евро).

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР