Доматът - златната ябълка от другия край на света
Доматът! Едва ли можем да си представим храната без него. Дори и да не е по усета на всеки, той е един от безспорните любимци на кухнята по целия свят и основен воин на безчет салати, супи, месни и безмесни ястия…
И въпреки да пораства във всяка градина и да е на рафтовете във всеки магазин, дали познаваме историята му? Противно на упованията той не постоянно е бил тук, нито пък постоянно е бил по този начин обичан.
Доматът е роден от другата страна на земното кълбо, в далечната Южна Америка. И по-точно в една зона, разпростряла се от южна Колумбия до северно Чили и от Тихоокеанския бряг до подножието на Андите, зона, която стига и до 3400 м надморска височина.
Съвсем първоначално инките са били тези, които са почнали да отглеждат домата. Тогава той е съществувал под разнообразни типове, само че всичките били диви, зелени, горчиви и не ставали за ястие. Само един от тях, наименуван по-късно с научното му име Lycopersicum esculentum cerasiforme, излиза от региона и стартира да се популяризира в тропическите и субтропически зони на Америка.
Открит в Мексико през 16 век от завоевателите, доматът бързо е пренесен в Европа, преди даже там да са стъпили картофът, царевицата и тютюнът. Но към момента никой не може да каже по какъв начин доматът е стигнал до Мексико. Знае се обаче, че думата домат идва от tomati, име, под което той е бил прочут в езика на ацтеките.
В Европа, въпреки и дошъл първи, доматът не съумява да завладее незабавно нито градините, нито кухнята на европейците. Причината е, че той дълго време е считан за отровно растение, също както братовчедките му - ужасяващата мандрагора, убийствената беладона и подлудяващата датура. Трябвало е да се изчака края на първото десетилетие на 1700 година, когато доматът добива статут на декоративно растение, а по-късно и на зеленчуково.
Кулинарното премеждие на домата в Европа стартира, несъмнено, от Италия. След това го откриват и всички средиземноморски страни, в България той е дошъл и е почнал да се отглежда едвам в края на 18 век.
При стъпването му в Европа, с изключение на вкусовите му качества, стартират да го почитат и поради други, които му придават - да вземем за пример като афродизиак. Италианците стартират да го назовават Златна ябълка, а провансалците любовна ябълка. Той навлиза в кухнята на Европа първо под формата на сосове, с цел да се трансформира последователно в един от най-употребяваните зеленчуци.
Всъщност светът към момента спори дали доматът е плод или зарзават. Според ботаниката той спада към плодовете, само че съгласно готварството спада към зеленчуците и се приема за подобен. Дори Върховният съд на Съединени американски щати излиза с определение на 10 май 1893 г, че доматът е зарзават като приема доводите, че той се употребява за салата и главно ядене, а не за десерт.
Англосаксонците пък дълго време се двоумят дали да одобряват домата или не. В края на 19 век към момента се намират кулинарни книги, в които се предлага доматът да се вари минимум три часа, с цел да се защищити храната от възможни токсични резултати.
Едва през 20-те и 30-те години на 20 век доматът стъпва на пазара и стартира да се продава в огромни количество.
