Разцветът на чиновника
Докато следяхме със спотаен мирис венчавката на Мегън и принц Хари, край нас мина на пръсти една нищо и никаква вест: че служителите в България са станали с 10 000 повече от две години насам.
Някой от нашите читатели би споделил, че новината не е “нищо и никаква ”, а е скандална, като се има поради, че намаляващата популация на българския поданик все по-трудно съумява да храни възходящата администрация – още повече, че българската администрация доста мощно прилича оная нанаситна риба пираня, чийто вкус надвишава неведнъж размера на тялото й. Читателят обаче няма да е прав от позиция на журналистическата процедура, в която за скандална вест се приема най-много необикновената. А в България да съобщиш, че “чантаджиите ”, както ги кръсти министър председателят Борисов, са се умножили, е все едно да заявиш извънредно, че след есента идва зима.
От Евростат още преди пет години научихме, че българското население се е стопило за едно десетилетие с към 500 000 и е спаднало до 7 100 000 души, само че пък централната администрация, която го обслужва, се е уголемила (правилно чухте – уголемила се е!) с 20 000 и надминава по щатни бройки 100 000. При това въпросната статистика на Европейски Съюз (от 2013 г.) не отчиташе чиновниците в общините и в десетки други бюрократични структури, чиято бройка също пораства парадоксално в хода на обезлюдяването, на промените и на съкращаването на щатове.
Впрочем, у нас отколе е обществена загадка, че на управите на държавните институции това им е работата – да се възпроизвеждат след всяка от многочислените политически чистки, последвана от огромно преструктуриране и разбъркване. Ето за какво малко на брой се учудиха в края на предходната година, когато беше публично оповестено, че чиновничеството в отечеството ни хем пораства, хем благоденства. И след това, до момента в който ръководещите – заедно и един по един – се скъсваха да дават изявленията, че с ударни крачки вървим към електронно държавно управление, а книжата отиват в музейните сбирки, данните на Националният статистически институт фиксираха 112 865 лица, наети в бранш “Държавно ръководство ” с разнообразни контракти – за 11 месеца с 2287 лица от горната страна.
Кадровият растеж на управителните органи продължи да се извисява с познатото от началото на века пояснение – “еврочленството ”, което бе надграждано в отраслови министерства под названия с нараснала тоналност – “еврофондовете ”, “евроинтеграцията ”(!), “европредседателството ”(!!). Има и други, по-интересни пояснения за растежа на държавния уред, които горе-долу изскачат от резиденциите на властта, минават през кръчмите и стигат до вестниците, малките екрани и уеб страниците, само че рядко виждат там бял свят. Става дума за инцидентните или предизвестените в предизборните акции назначения на братовчеди, братовчедки, другари и приятелки, съпартийци и съпартийки, симпатизанти и симпатизантки, децата им, внуците им и така нататък.
Между другото, набъбва междинната заплата на набрания по конкурсна и надконкурсна линия персонален състав. За последното тримесечие на 2017-а тя наедря от 1135 лв. на 1219. Благата новина, че около апаратчиците в институциите, с повече пари на месец ще се снабдят и учителите, се оказа единствено капка мед в горчилката им. Вярно, че възнагражденията в съсловието надскочиха 1000 лева таман в точния момент – когато се пенсионираха хиляди преподаватели и учителските стаи обезлюдяха. Но като пристигнаха млади, се оказа, че най-вече ще получават седящите по бюрата. Друго си е да се трудиш в бранш “Административни и спомагателни действия ”- нали по този начин? – да администрираш и спомагаш. То не е като да преподаваш, за пишеш оценки и да стоиш с часове прав пред дъската с 30 чифта очи против теб и зад тила ти. С това не можеш да заслужиш у нас прилична заплата, а камо ли премииите, бонусите, участията в планове, бордове, препоръки, командировките за забавление и другите благини, отредени за уседналите в 16-те министерства, 20-те изпълнителни организации, 18-те комисии и звена към Народното събрание.
Те като какви са ги заслужили, забавно? Като служители, естествено.
Според тълковния речник думата “чиновник ” има две смисли: 1) човек, който не прави физическа работа, а обработва документи ” и 2) “бездушен чиновник, бюрократ ”. Обяснимо в речника не е маркирано най-любопитното, а точно – по какъв начин чиновниците обработват документите, обработват ли ти въобще без да вземат подкуп и с какво са присъщи четирите типа безсърдечие към клиента: грубо, насмешливо, непоклатимо, изменчиво.
Има и национално творчество по тематиката. То гласи: “Чиновникът е катализатор, ускоряващ превръщането на всяко нормално деяние в неразгадаем проблем ”. И друго: “ Администрацията е общ брой от човеци, предоставящи на популацията корупционни услуги, а на ръководещите – гласове за идващите избори ”. И още: “ Държавният уред се състои от мъже и дами, които се срещат по 6 пъти на ден пред автомата с кафе и се питат един различен: “И ти ли не можеш да спиш? ”
Бедата е в това, че и безсънието, и дрямката по канцелариите костват скъпо на законопослушния българин – на този, който си заплаща постоянно налозите и се чуди по какъв начин в една година да купи и преносим компютър на сина си, и джиесем на щерка си, която упорства за това и плаче.
Скъпо е и още по какъв начин. Един началник на комисия за финансов контрол, да речем, взима към 7000 лева, основен секретар – до 3900 лева, а основен шеф – до 3700 лева на месец, а пък те не са един и двама, а безброй. Административният състав е най-малко с 30 % над нужния и основава на бизнеса проблеми, вместо услуги – това го споделя не какъв да е, а самата госпожа Менда Стоянова, шефката на бюджетната комисия в Народното събрание. Пак тя ни осведоми, че единствено половината от тия на държавната хранилка са приключили висше, само че всеки трети е началник и претенциите му са много над междинните. С 20-30 млн. лева се бъркаме годишно за приказките им по телефоните. Компютри имат към този момент над 130 000 служащи, съвсем всеки разполага с настолен или портативен, плащаме като луди за сървъри и програми… само че усетил ли е някой от тия нови технологии да е намаляла тъгата на нуждаещите се от административно обслужване жители? Едва ли. Потрябва ли нещо някому, на гишето ще се окаже, че или система за документооборота няма, или база данни…И при тия неналичия какво вършим? Много просто – още харчим. Тук 5 милиона за оперативна стратегия “Добро ръководство ”, там още – или за дирекция “Модернизация на администрацията ”, или за Съвета за административна промяна, или за пилотните звена на Томислав Дончев, за семинарите им и прочие. Отделно пък са таксите и санкциите, с които ни щавят по регламентите на многочислените организации, които сякаш са учредени да ни обслужват, а не да пълнят бюджета…
Но халал да му е на бюджета – той е наш, не е единствено на крадльовците. Проблемът е, че в случай че доволното заплащане на разните му ръководители, секретари, комисари, шефове, зам.-директори и други функционери е понижило корупцията у нас с малко най-малко – то ние още не сме усетили. А и в Брюксел не са забелязали такова нещо. Иначе нямаше над 10 години към този момент да ни държат под наблюдаване и с мотив, че корупционните ни практики са прекомерни, да ни отхвърлят достъп до еврозоната и Шенген.
Някой от нашите читатели би споделил, че новината не е “нищо и никаква ”, а е скандална, като се има поради, че намаляващата популация на българския поданик все по-трудно съумява да храни възходящата администрация – още повече, че българската администрация доста мощно прилича оная нанаситна риба пираня, чийто вкус надвишава неведнъж размера на тялото й. Читателят обаче няма да е прав от позиция на журналистическата процедура, в която за скандална вест се приема най-много необикновената. А в България да съобщиш, че “чантаджиите ”, както ги кръсти министър председателят Борисов, са се умножили, е все едно да заявиш извънредно, че след есента идва зима.
От Евростат още преди пет години научихме, че българското население се е стопило за едно десетилетие с към 500 000 и е спаднало до 7 100 000 души, само че пък централната администрация, която го обслужва, се е уголемила (правилно чухте – уголемила се е!) с 20 000 и надминава по щатни бройки 100 000. При това въпросната статистика на Европейски Съюз (от 2013 г.) не отчиташе чиновниците в общините и в десетки други бюрократични структури, чиято бройка също пораства парадоксално в хода на обезлюдяването, на промените и на съкращаването на щатове.
Впрочем, у нас отколе е обществена загадка, че на управите на държавните институции това им е работата – да се възпроизвеждат след всяка от многочислените политически чистки, последвана от огромно преструктуриране и разбъркване. Ето за какво малко на брой се учудиха в края на предходната година, когато беше публично оповестено, че чиновничеството в отечеството ни хем пораства, хем благоденства. И след това, до момента в който ръководещите – заедно и един по един – се скъсваха да дават изявленията, че с ударни крачки вървим към електронно държавно управление, а книжата отиват в музейните сбирки, данните на Националният статистически институт фиксираха 112 865 лица, наети в бранш “Държавно ръководство ” с разнообразни контракти – за 11 месеца с 2287 лица от горната страна.
Кадровият растеж на управителните органи продължи да се извисява с познатото от началото на века пояснение – “еврочленството ”, което бе надграждано в отраслови министерства под названия с нараснала тоналност – “еврофондовете ”, “евроинтеграцията ”(!), “европредседателството ”(!!). Има и други, по-интересни пояснения за растежа на държавния уред, които горе-долу изскачат от резиденциите на властта, минават през кръчмите и стигат до вестниците, малките екрани и уеб страниците, само че рядко виждат там бял свят. Става дума за инцидентните или предизвестените в предизборните акции назначения на братовчеди, братовчедки, другари и приятелки, съпартийци и съпартийки, симпатизанти и симпатизантки, децата им, внуците им и така нататък.
Между другото, набъбва междинната заплата на набрания по конкурсна и надконкурсна линия персонален състав. За последното тримесечие на 2017-а тя наедря от 1135 лв. на 1219. Благата новина, че около апаратчиците в институциите, с повече пари на месец ще се снабдят и учителите, се оказа единствено капка мед в горчилката им. Вярно, че възнагражденията в съсловието надскочиха 1000 лева таман в точния момент – когато се пенсионираха хиляди преподаватели и учителските стаи обезлюдяха. Но като пристигнаха млади, се оказа, че най-вече ще получават седящите по бюрата. Друго си е да се трудиш в бранш “Административни и спомагателни действия ”- нали по този начин? – да администрираш и спомагаш. То не е като да преподаваш, за пишеш оценки и да стоиш с часове прав пред дъската с 30 чифта очи против теб и зад тила ти. С това не можеш да заслужиш у нас прилична заплата, а камо ли премииите, бонусите, участията в планове, бордове, препоръки, командировките за забавление и другите благини, отредени за уседналите в 16-те министерства, 20-те изпълнителни организации, 18-те комисии и звена към Народното събрание.
Те като какви са ги заслужили, забавно? Като служители, естествено.
Според тълковния речник думата “чиновник ” има две смисли: 1) човек, който не прави физическа работа, а обработва документи ” и 2) “бездушен чиновник, бюрократ ”. Обяснимо в речника не е маркирано най-любопитното, а точно – по какъв начин чиновниците обработват документите, обработват ли ти въобще без да вземат подкуп и с какво са присъщи четирите типа безсърдечие към клиента: грубо, насмешливо, непоклатимо, изменчиво.
Има и национално творчество по тематиката. То гласи: “Чиновникът е катализатор, ускоряващ превръщането на всяко нормално деяние в неразгадаем проблем ”. И друго: “ Администрацията е общ брой от човеци, предоставящи на популацията корупционни услуги, а на ръководещите – гласове за идващите избори ”. И още: “ Държавният уред се състои от мъже и дами, които се срещат по 6 пъти на ден пред автомата с кафе и се питат един различен: “И ти ли не можеш да спиш? ”
Бедата е в това, че и безсънието, и дрямката по канцелариите костват скъпо на законопослушния българин – на този, който си заплаща постоянно налозите и се чуди по какъв начин в една година да купи и преносим компютър на сина си, и джиесем на щерка си, която упорства за това и плаче.
Скъпо е и още по какъв начин. Един началник на комисия за финансов контрол, да речем, взима към 7000 лева, основен секретар – до 3900 лева, а основен шеф – до 3700 лева на месец, а пък те не са един и двама, а безброй. Административният състав е най-малко с 30 % над нужния и основава на бизнеса проблеми, вместо услуги – това го споделя не какъв да е, а самата госпожа Менда Стоянова, шефката на бюджетната комисия в Народното събрание. Пак тя ни осведоми, че единствено половината от тия на държавната хранилка са приключили висше, само че всеки трети е началник и претенциите му са много над междинните. С 20-30 млн. лева се бъркаме годишно за приказките им по телефоните. Компютри имат към този момент над 130 000 служащи, съвсем всеки разполага с настолен или портативен, плащаме като луди за сървъри и програми… само че усетил ли е някой от тия нови технологии да е намаляла тъгата на нуждаещите се от административно обслужване жители? Едва ли. Потрябва ли нещо някому, на гишето ще се окаже, че или система за документооборота няма, или база данни…И при тия неналичия какво вършим? Много просто – още харчим. Тук 5 милиона за оперативна стратегия “Добро ръководство ”, там още – или за дирекция “Модернизация на администрацията ”, или за Съвета за административна промяна, или за пилотните звена на Томислав Дончев, за семинарите им и прочие. Отделно пък са таксите и санкциите, с които ни щавят по регламентите на многочислените организации, които сякаш са учредени да ни обслужват, а не да пълнят бюджета…
Но халал да му е на бюджета – той е наш, не е единствено на крадльовците. Проблемът е, че в случай че доволното заплащане на разните му ръководители, секретари, комисари, шефове, зам.-директори и други функционери е понижило корупцията у нас с малко най-малко – то ние още не сме усетили. А и в Брюксел не са забелязали такова нещо. Иначе нямаше над 10 години към този момент да ни държат под наблюдаване и с мотив, че корупционните ни практики са прекомерни, да ни отхвърлят достъп до еврозоната и Шенген.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ