КазахСтана тя, каквато стана
Докато ние тука си пеем - “Стани ми, стани, нине, нине господине ” - в Казахстан стана тя, каквато стана. Сега да вземем за пример столицата отново я назовават със остарялото име Астана, а не Нур Султан - както бе прекръстена през 2019 на името на някогашния султан Нурсултан Назърбаев.
В Казахстан митингите избухнаха по битови аргументи - поради фрапантното повишаване на пробан-бутана, който необятно се употребява в страната за битови потребности и за автомобилно гориво. Битовите претекстове на митинга обаче бързо бяха изместени от политическите. Странното е, че гневът на протестиращите е ориентиран основно към някогашния президент на страната Назърбаев. Негови скулптури бяха свалени и поругани - както на Запад събаряха монументи на робовладелци. Не че казахите няма защо да са му набрали - някогашният президент и фамилията му си бяха разпределили великански части от националната стопанска система, а новият президент Токаев и държавното управление му не можеха и до кенефа да вървят без позволение от “оттеглилия ” се Назърбаев.
Назърбаев беше запазил и основни позиции, тъй че без него да не може да мине нито едно значимо решение и да си подсигурява недостижимост.
Сега в разгара на митингите новият президент си уволни марионетното държавно управление, само че самият той си стои на поста и споделят, че към този момент почнал да разпределя порциите от свое име. Кланови борби и дворцови интриги. За някогашния президент пък даже не се знае къде се намира физически - имаше клюки, че е отлетял за Русия, Китай, Англия, както и уверения, че си е в столицата Нур Султан, някогашна Астана.
Да забележим кой още е печеливш в тази обстановка. Кому е преференциално? - както обичаше да пита и Ленин (това другояче е принцип в римското право - търси се кой има най-голяма полза от несъмнено положение).
Без значение по какъв начин тъкмо е зародила обстановката, един от основните резултати е, че властта в Казахстан се примоли на Путин да помогне в тоя тежък за казахската народна власт миг - и Путин незабавно се отзова, прати военни елементи, оказа помощ на братския народ, като овладя и безусловно окупира най-важните обекти в страната - летища, тръби, находища… Някои споделят, че нахлуването на съветски войски не е хептен законно, но това са детайлности - Путин не нахлува, той оказва помощ на благосклонност.
Това малко наподобява на следната мислена обстановка: все едно тука Копейкин да почне да безчинства против зелените документи, а властта да повика Путин да го озапти. Путин обича по този начин да работи - едната ръка не знае какво прави другата.
С едната ръка пуска конспирации за имунизациите, с другата имунизира наложително своите хора в Русия.
С едната ръка разбутва някъде, с другата ръка подрежда.
Така че тая “цветна гражданска война ” в Казахстан не е тъкмо цветна и не е баш гражданска война.
Стотиците жертви обаче са факт и това несъмнено не е подбив. Жалко за умрелите.
Автор: Франсис Фукушима-Хашимото, Прас-Прес
Още от ПРАС-ПРЕС:
В Казахстан митингите избухнаха по битови аргументи - поради фрапантното повишаване на пробан-бутана, който необятно се употребява в страната за битови потребности и за автомобилно гориво. Битовите претекстове на митинга обаче бързо бяха изместени от политическите. Странното е, че гневът на протестиращите е ориентиран основно към някогашния президент на страната Назърбаев. Негови скулптури бяха свалени и поругани - както на Запад събаряха монументи на робовладелци. Не че казахите няма защо да са му набрали - някогашният президент и фамилията му си бяха разпределили великански части от националната стопанска система, а новият президент Токаев и държавното управление му не можеха и до кенефа да вървят без позволение от “оттеглилия ” се Назърбаев.
Назърбаев беше запазил и основни позиции, тъй че без него да не може да мине нито едно значимо решение и да си подсигурява недостижимост.
Сега в разгара на митингите новият президент си уволни марионетното държавно управление, само че самият той си стои на поста и споделят, че към този момент почнал да разпределя порциите от свое име. Кланови борби и дворцови интриги. За някогашния президент пък даже не се знае къде се намира физически - имаше клюки, че е отлетял за Русия, Китай, Англия, както и уверения, че си е в столицата Нур Султан, някогашна Астана.
Да забележим кой още е печеливш в тази обстановка. Кому е преференциално? - както обичаше да пита и Ленин (това другояче е принцип в римското право - търси се кой има най-голяма полза от несъмнено положение).
Без значение по какъв начин тъкмо е зародила обстановката, един от основните резултати е, че властта в Казахстан се примоли на Путин да помогне в тоя тежък за казахската народна власт миг - и Путин незабавно се отзова, прати военни елементи, оказа помощ на братския народ, като овладя и безусловно окупира най-важните обекти в страната - летища, тръби, находища… Някои споделят, че нахлуването на съветски войски не е хептен законно, но това са детайлности - Путин не нахлува, той оказва помощ на благосклонност.
Това малко наподобява на следната мислена обстановка: все едно тука Копейкин да почне да безчинства против зелените документи, а властта да повика Путин да го озапти. Путин обича по този начин да работи - едната ръка не знае какво прави другата.
С едната ръка пуска конспирации за имунизациите, с другата имунизира наложително своите хора в Русия.
С едната ръка разбутва някъде, с другата ръка подрежда.
Така че тая “цветна гражданска война ” в Казахстан не е тъкмо цветна и не е баш гражданска война.
Стотиците жертви обаче са факт и това несъмнено не е подбив. Жалко за умрелите.
Автор: Франсис Фукушима-Хашимото, Прас-Прес
Още от ПРАС-ПРЕС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ