Мит или реалност са скритите златни съкровища на нацистите?
Докато армиите на нацистка Германия завземат огромна част от Европа и Северна Африка по време на Втората международна война, от завладените територии изчезват доста златни скъпоценности, исторически артефакти и предмети на изкуството. Много от тези съкровища към момента лне са открити.
Много хора имат вяра, че нацистите са ги скрили на разнообразни секрети места из целия свят и това е съвършена "рецепта " за многочислени градски митове. Местоположението на плячката, скрита от нацистките бойци, се търси от доста авантюристи, а в това време се популяризират клюки за мистериозни карти, на които тези местоположения са маркирани.
Но има ли нещо правилно в тези митове и съществува ли в действителност златото, откраднато и прикрито от нацистите? Отговорът на този въпрос търси електронното издание Live Science, а съгласно английския историк Мартин Макгигън отговорът е позитивен.
По думите му, нацисткото злато освен е същинско, само че и е било един от главните източници за финасирането на режима на Адолф Хитлер. Докато нацистките сили се популяризират из Европа, тяхната политика е да плячкосват полезностите на своите жертви, най-вече на евреите. Това включва изобразително изкуство, бижута, ориенталски килими, сребърни принадлежности, порцелан и други Но най-важният продукт от икономическа позиция си остава златото.
"Нацисткото злато " е общ термин, който включва както парично злато, което се държи от държавните управления в централните банки като част от техните валутни запаси, по този начин и скъпи предмети, откраднати от физически лица (в някои случаи те въобще не са направени от злато).
„ Монетарното злато е злато, което германците изземват от централните банки, принадлежащи на страната. Това не са неща, откраднати от самостоятелни жертви. Знаем, че германците са откраднали паричните златни запаси на всички национални банки на страните, които са окупирали, и единствено 70% от тези пари са били възобновени след войната “, споделя професорът в Нюйоркския университет Роналд Цвайг, който е създател на книгата „ Златният трен: Унищожаването на евреите и разграбването на Унгария “.
Обикновено нацистите изземват това парично злато и го съхраняват в централни депозитари, след което го употребяват за финансиране на своите планове. Но те са плячкосали и огромни количества злато от обособени хора.
„ То е получено от плячкосването на домовете, движимостите и даже телата на жертвите “, написа Цвайг в книгата си.
През 1945 година американски военни елементи откриват скрити ресурси от тази плячка в Германия и Австрия. Най-зрелищното изобретение е в солната мина Меркерс в Тюрингия, която съдържа златни кюлчета, монети и валута на стойност 517 милиона щатски $ по курса от 1945 година, или към 8.5 милиарда днешни $. Тъй като съюзническите сили поемат контрола над окупираните територии, саположени старания за преразпределение на монетарното злато в страните, от които е било конфискувано. Част от плячката, взета от физически лица, е разпродадена на обществени търгове. Някои от откритите съкровища пък са продадени и приходите са раздадени на организации, оказващи поддръжка на еврейските бежанци след войната, съгласно Цвайг.
Много хора имат вяра, че нацистите са ги скрили на разнообразни секрети места из целия свят и това е съвършена "рецепта " за многочислени градски митове. Местоположението на плячката, скрита от нацистките бойци, се търси от доста авантюристи, а в това време се популяризират клюки за мистериозни карти, на които тези местоположения са маркирани.
Но има ли нещо правилно в тези митове и съществува ли в действителност златото, откраднато и прикрито от нацистите? Отговорът на този въпрос търси електронното издание Live Science, а съгласно английския историк Мартин Макгигън отговорът е позитивен.
По думите му, нацисткото злато освен е същинско, само че и е било един от главните източници за финасирането на режима на Адолф Хитлер. Докато нацистките сили се популяризират из Европа, тяхната политика е да плячкосват полезностите на своите жертви, най-вече на евреите. Това включва изобразително изкуство, бижута, ориенталски килими, сребърни принадлежности, порцелан и други Но най-важният продукт от икономическа позиция си остава златото.
"Нацисткото злато " е общ термин, който включва както парично злато, което се държи от държавните управления в централните банки като част от техните валутни запаси, по този начин и скъпи предмети, откраднати от физически лица (в някои случаи те въобще не са направени от злато).
„ Монетарното злато е злато, което германците изземват от централните банки, принадлежащи на страната. Това не са неща, откраднати от самостоятелни жертви. Знаем, че германците са откраднали паричните златни запаси на всички национални банки на страните, които са окупирали, и единствено 70% от тези пари са били възобновени след войната “, споделя професорът в Нюйоркския университет Роналд Цвайг, който е създател на книгата „ Златният трен: Унищожаването на евреите и разграбването на Унгария “.
Обикновено нацистите изземват това парично злато и го съхраняват в централни депозитари, след което го употребяват за финансиране на своите планове. Но те са плячкосали и огромни количества злато от обособени хора.
„ То е получено от плячкосването на домовете, движимостите и даже телата на жертвите “, написа Цвайг в книгата си.
През 1945 година американски военни елементи откриват скрити ресурси от тази плячка в Германия и Австрия. Най-зрелищното изобретение е в солната мина Меркерс в Тюрингия, която съдържа златни кюлчета, монети и валута на стойност 517 милиона щатски $ по курса от 1945 година, или към 8.5 милиарда днешни $. Тъй като съюзническите сили поемат контрола над окупираните територии, саположени старания за преразпределение на монетарното злато в страните, от които е било конфискувано. Част от плячката, взета от физически лица, е разпродадена на обществени търгове. Някои от откритите съкровища пък са продадени и приходите са раздадени на организации, оказващи поддръжка на еврейските бежанци след войната, съгласно Цвайг.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ