Кога сме просто прецакани и кога - жертви на трафик на хора
Добряна Петкова, и.д. секретар на Националната комисия за битка с трафика на хора, е и с дълготраен опит в неправителствени организации, които работят с превенция на насилието и с жертвите на принуждение. Тя споделя пред Момичетата от града какви са рисковете пред търсещите работа в условия на икономическа рецесия, кои обществени групи са най-уязвимите и дали трудовата употреба е единствената употреба, която би трябвало да ни тревожи.
Счита се, че трудовата употреба е най-разпространената форма на трафик на хора в международен мащаб. Така ли е в действителност - както у нас, по този начин и в международен мащаб?
По принцип според формалните данни на проверяващите, най-разпространена форма на трафик на хора е половата употреба и насилствена проституция. В същото време Международната организация по труда смята, че трафикът на хора за принудителен труд и трудова употреба е по-скоро по-разпространената форма, само че не се разпознава по този начин елементарно – от една страна самите жертви не се разпознават като пострадали лица, въпреки това доста тази форма е доста по-трудно доказуема по линия на наказателното следствие. В някои случаи е мъчно да се потвърди дали става въпрос за трафик на хора за трудова употреба или за трудова машинация. Много често проблематичните казуси не се рапортуват, защото самите жертви на трафика не се разпознават като такива. Обикновено споделят: " Прецакаха ме! ", " Не ми провървя! " и " Този път имах неприятен шанс! ", а в множеството случаи става въпрос точно за трафик на хора за трудова употреба.
Редовно в границите на национални и интернационалните конгреси се дискутира с експерти каква е разликата сред нарушаването на трудовите права и трафик на хора за трудова употреба. При трафика на хора става дума за регламентирано закононарушение съгласно Наказателния кодекс. Има и Закон за битката с трафика на хора, където също се дефинира трафикът на хора, както и смисъла на употреба. Трафикът на хора е освен грубо нарушение на човешките права – това е закононарушение против личността, което има наложителни детайли - винаги трябва да има превозване и " преместване " на жертвите, без значение дали местенето е в границите на територията на една страна или става сред две или повече страни. Както и да има детайл на машинация, на принудително послушание. И несъмнено, постоянно е за " употреба ". Често се употребява положението на взаимозависимост на жертвите. Трафикантите вършат по този начин, че наемниците да са във финансова взаимозависимост от трафиканта, като в следствие биват принуждавани чрез труд да връщат средства, дефинирани като задължения.
Лесно ли се потвърждават случаите за трудова употреба?
Не постоянно тези детайли са толкоз лесни за доказване. Не постоянно се събират и задоволително данни с цел да се потвърди, че става въпрос за трафик на хора, а не за трудова машинация в дадена страна чрез, да вземем за пример, трудов медиатор.
Както и при насилието над дами и деца, когато хората омаловажават самото принуждение и са привикнали да бъдат експлоатирани, те стават толерантни и мъчно се разпознават като жертви. Много от тях са привикнали да нямат трудови контракти и други постоянни документи, с които да докажат в следствие, че нещо им се е случило. Затова в случай че се прегледат данните на Прокуратурата, излиза наяве, че доста постоянно липсват доказателства за подбудителство на дело. А и не е необичайност трафикантите, като си дадат сметка, че им предстоят неприятности, да съумеят да се договорят с жертвите да им изплатят някаква сума, с цел да се потули закононарушението. За жертвите това е също вид, тъй като знаят, че едно дело е обвързвано с доста време и дълги разпити. Разбира се, доста значими за жертвите и техните фамилии са и факторите на боязън, виновност и позор.
В другите страни има разнообразни ставки, които определят възнагражденията по браншове, както и трудово законодателство, което регламентира условията на труд - работно време, осигуровки, условия за безвреден труд. Често когато наши жители са пострадали, жертвите сами се съгласяват да получават под минималното заплащане, като доста постоянно работят и " на черно " - изключително в селскостопанския бранш и строителството.
Да не приказваме, че множеството жертви работят в сериозни условия - спят на местата, в които работят, нямат обикновени санитарни условия. Но въпреки всичко имат по-големи шансове да припечелят някой лев, изключително в случай че идват от опустели региони на България, нямат обучение или трудова подготовка.
Дори когато се намесят инспекциите по труда, някои от жертвите не се дефинират като такива. Те декларират, че незадоволителните условия на труд ги уреждат и тогава институциите са тези, които би трябвало да намерят способи да потвърдят нередностите и закононарушенията, произлизащи от тях.
Кои са рисковите групи при трудовата употреба?
Хората от дребните обитаеми места, които работят в земеделието и строителството, са една от най-уязвимите групи. По-ниско образованите са по-склонни да се подлъжат по нереални условия на труд. Съгласно формалните данни множеството са мъже, на всякаква възраст, като потърпевшите могат да бъдат и хора в пенсионна възраст. Много постоянно употребата прераства от една в друга форма. При по-възрастните мъже тя се трансформира от трудова в милостиня, а при дамите от трудова употреба в склоняване към проституция. В " сивите " браншове - като сферата на почистването и поддържането на домакинство, доста мъчно се управлява насилието и се потвърждава употреба.
Уместно ли е тогава да приказваме за социална роля на пола? Можем ли да кажем, че все пак жените са по-уязвими от мъжете?
Да, дамите са по-уязвими чисто физически. Най-малкото, те мъчно могат да се защитят при физическа свада. За разлика от сигнали при трафик за полова употреба, когато в множеството случаи става въпрос за единични жертви, при сигнал за употреба на труд един сигнал насочва към по-голяма група от пострадали. Наскоро от Испания получихме позвъняване от жена, която представляваше група от българи, които работят и живеят в тежки условия в земеделска плантация. Повече от 10 индивида от цяла България, пълнолетни мъже и дами, са били наети да берат плодове, като в следствие са били излъгани. Работата е била непостижима, изискванията на труд - доста неприятни. Имали сме над 100 индивида, въвлечени единствено при един получен сигнал. Ако експлоатираните са отвън България, както в съответния случай, би трябвало да им се обезпечи храна и заслон от институциите и вид за напредване назад в родината.
Важно е да се подчертае, че една от главните тактики на трафикантите е да накарат наетите служащи да чакат известно време преди да се ангажират с работа. Това се прави за, тъй като всеки е тръгнал с някакви пари за начало. Трафикантите изчакват сумата да свърши и стартират да държат жертвите си според в ролята им на длъжници.
И още...
,
Счита се, че трудовата употреба е най-разпространената форма на трафик на хора в международен мащаб. Така ли е в действителност - както у нас, по този начин и в международен мащаб?
По принцип според формалните данни на проверяващите, най-разпространена форма на трафик на хора е половата употреба и насилствена проституция. В същото време Международната организация по труда смята, че трафикът на хора за принудителен труд и трудова употреба е по-скоро по-разпространената форма, само че не се разпознава по този начин елементарно – от една страна самите жертви не се разпознават като пострадали лица, въпреки това доста тази форма е доста по-трудно доказуема по линия на наказателното следствие. В някои случаи е мъчно да се потвърди дали става въпрос за трафик на хора за трудова употреба или за трудова машинация. Много често проблематичните казуси не се рапортуват, защото самите жертви на трафика не се разпознават като такива. Обикновено споделят: " Прецакаха ме! ", " Не ми провървя! " и " Този път имах неприятен шанс! ", а в множеството случаи става въпрос точно за трафик на хора за трудова употреба.
Редовно в границите на национални и интернационалните конгреси се дискутира с експерти каква е разликата сред нарушаването на трудовите права и трафик на хора за трудова употреба. При трафика на хора става дума за регламентирано закононарушение съгласно Наказателния кодекс. Има и Закон за битката с трафика на хора, където също се дефинира трафикът на хора, както и смисъла на употреба. Трафикът на хора е освен грубо нарушение на човешките права – това е закононарушение против личността, което има наложителни детайли - винаги трябва да има превозване и " преместване " на жертвите, без значение дали местенето е в границите на територията на една страна или става сред две или повече страни. Както и да има детайл на машинация, на принудително послушание. И несъмнено, постоянно е за " употреба ". Често се употребява положението на взаимозависимост на жертвите. Трафикантите вършат по този начин, че наемниците да са във финансова взаимозависимост от трафиканта, като в следствие биват принуждавани чрез труд да връщат средства, дефинирани като задължения.
Лесно ли се потвърждават случаите за трудова употреба?
Не постоянно тези детайли са толкоз лесни за доказване. Не постоянно се събират и задоволително данни с цел да се потвърди, че става въпрос за трафик на хора, а не за трудова машинация в дадена страна чрез, да вземем за пример, трудов медиатор.
Както и при насилието над дами и деца, когато хората омаловажават самото принуждение и са привикнали да бъдат експлоатирани, те стават толерантни и мъчно се разпознават като жертви. Много от тях са привикнали да нямат трудови контракти и други постоянни документи, с които да докажат в следствие, че нещо им се е случило. Затова в случай че се прегледат данните на Прокуратурата, излиза наяве, че доста постоянно липсват доказателства за подбудителство на дело. А и не е необичайност трафикантите, като си дадат сметка, че им предстоят неприятности, да съумеят да се договорят с жертвите да им изплатят някаква сума, с цел да се потули закононарушението. За жертвите това е също вид, тъй като знаят, че едно дело е обвързвано с доста време и дълги разпити. Разбира се, доста значими за жертвите и техните фамилии са и факторите на боязън, виновност и позор.
В другите страни има разнообразни ставки, които определят възнагражденията по браншове, както и трудово законодателство, което регламентира условията на труд - работно време, осигуровки, условия за безвреден труд. Често когато наши жители са пострадали, жертвите сами се съгласяват да получават под минималното заплащане, като доста постоянно работят и " на черно " - изключително в селскостопанския бранш и строителството.
Да не приказваме, че множеството жертви работят в сериозни условия - спят на местата, в които работят, нямат обикновени санитарни условия. Но въпреки всичко имат по-големи шансове да припечелят някой лев, изключително в случай че идват от опустели региони на България, нямат обучение или трудова подготовка.
Дори когато се намесят инспекциите по труда, някои от жертвите не се дефинират като такива. Те декларират, че незадоволителните условия на труд ги уреждат и тогава институциите са тези, които би трябвало да намерят способи да потвърдят нередностите и закононарушенията, произлизащи от тях.
Кои са рисковите групи при трудовата употреба?
Хората от дребните обитаеми места, които работят в земеделието и строителството, са една от най-уязвимите групи. По-ниско образованите са по-склонни да се подлъжат по нереални условия на труд. Съгласно формалните данни множеството са мъже, на всякаква възраст, като потърпевшите могат да бъдат и хора в пенсионна възраст. Много постоянно употребата прераства от една в друга форма. При по-възрастните мъже тя се трансформира от трудова в милостиня, а при дамите от трудова употреба в склоняване към проституция. В " сивите " браншове - като сферата на почистването и поддържането на домакинство, доста мъчно се управлява насилието и се потвърждава употреба.
Уместно ли е тогава да приказваме за социална роля на пола? Можем ли да кажем, че все пак жените са по-уязвими от мъжете?
Да, дамите са по-уязвими чисто физически. Най-малкото, те мъчно могат да се защитят при физическа свада. За разлика от сигнали при трафик за полова употреба, когато в множеството случаи става въпрос за единични жертви, при сигнал за употреба на труд един сигнал насочва към по-голяма група от пострадали. Наскоро от Испания получихме позвъняване от жена, която представляваше група от българи, които работят и живеят в тежки условия в земеделска плантация. Повече от 10 индивида от цяла България, пълнолетни мъже и дами, са били наети да берат плодове, като в следствие са били излъгани. Работата е била непостижима, изискванията на труд - доста неприятни. Имали сме над 100 индивида, въвлечени единствено при един получен сигнал. Ако експлоатираните са отвън България, както в съответния случай, би трябвало да им се обезпечи храна и заслон от институциите и вид за напредване назад в родината.
Важно е да се подчертае, че една от главните тактики на трафикантите е да накарат наетите служащи да чакат известно време преди да се ангажират с работа. Това се прави за, тъй като всеки е тръгнал с някакви пари за начало. Трафикантите изчакват сумата да свърши и стартират да държат жертвите си според в ролята им на длъжници.
И още...
,
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ