Борисов се накичи с антикомунистически брошки
До преди две години ГЕРБ постоянно се явяваше сама на вотовете, тъй като се усещаше мощна, а харизмата на водача й беше мощна, завладяваща и неотразима. На евроизборите през 2019 година партията на Бойко Борисов за първи път се огледа за съдружен сътрудник (образно казано) и взе под крилото си залинелия и дрипав наследник лъв – признакът на Съюз на демократичните сили. С други думи - ГЕРБ се закичи с брошката Съюз на демократичните сили, с цел да покаже, че е правоприемник на достоверната десница и изповядва антикомунизъм Цената, която заплати бе никаква - едно евродепутатско място, с което ощастливи единствено Алексанъдр Йорданов.
Времето, в което Борисов се заоглежда за спътници, съответства с гръмовния скандал „ Апартаментгейт ”, раздрусал ГЕРБ радикално и " изгонил " основният изборджия Цветан Цветанов от всички партийни и държавни постове.
Въпреки безкрайните му обиколки с джипката, аранжираните му посрещания по села и паланки и прочувствените му монолози, необезпокоявани от журналистически въпроси, министър председателят осъзнава очевидното: най-много поради 10-годишното си несъответстващо ръководство,
ГЕРБ е по-скоро в слаба позиция.
И по тази причина има потребност от патерици, освен до момента в който е на власт, само че и по изборно време. Така за идния парламентарен избор Съюз на демократичните сили публично бе вписан като съдружен сътрудник на ГЕРБ. Факт, който не трансформира ролята на брошка, отредена за синята партия. Защото нейната относителна тежест в обществото към този момент е извънредно дребна. Тя е бледа сянка на тогавашната мощна групировка, трансформирала страната през 90-те години. Все още на места има остарели седесари - носталгици, които настойчиво не престават да гласоподават със " синята бюлетина ", само че болшинството от десните гласоподаватели от дълго време се разочароваха. Част от тях започнаха да гласоподават за други десни и псевдодесни организации, а други напряко стопираха да вървят до урните. Така че синята партия надали ще докара забележителен брой гласове на ГЕРБ.
Остава антикомунистическата изразителност. Когато слуша изявленията и чете позициите на водача на Съюз на демократичните сили Румен Христов, на евродепутата Алексанъдр Йорданов и на някои други пасажери в синия файтон, човек несъзнателно се връща при започване на 90-те години на предишния век, когато в политиката ни
гневно се вихреше пещерния антикомунизъм.
Тези хора просто са си останали там, където са били и преди 30 години. Но към този момент маргинализирани, тъй като настойчиво не желаят да проумеят очевидното и да се трансформират.
И в този момент Бойко Борисов разчита с тази изразителност да бъдат привлечени тези гласоподаватели и фамилиите им, които действително са потърпевши от комунистическия режим и пазят тежките мемоари за това време. Да бъдат привлечени също закъснелите борци срещу комунизма,а и пребоядисаните, които се чудят по какъв начин да скрият корените си. Всъщност, заради същата причина Спас Гърневски още веднъж е включен в пловдивската листа на ГЕРБ – с цел да има кой да громи комунистите и Българска социалистическа партия от парламентарната естрада.
Само че същинските антикомунисти, които Борисов се пробва да притегли, не са толкоз наивни и глупави. Те
доста добре знаят кой е и самият Бойко Борисов
– някогашен член на Българска комунистическа партия, напуснал Министерство на вътрешните работи, с цел да резервира скъпата си партийна брошура, а през днешния ден пръв герой против комунистите и пръв демократ в страната. Знаят също че партията му е цялостна с някогашни партийни секретари и ченгета.
Твърде на ниска цена и неуместно. Борисов обаче очевидно има вяра, че тези хора може да бъдат толкоз елементарно излъгани и че сходни съюзявания ще му донесат някакви дивиденти. Вярва и че е популярен комбинатор. Но дейностите му демонстрират, че непогрешимият му до наскоро инстинкт за политическо оцеляване напълно се е похабил и липсващ. Затова той продължава да уголемява кръга на партиите с антикомунистическо оперение, които ще поддържат ГЕРБ и главния й спътник на идните парламентарни избори.
Така предходната седмица бяха подписани партньорски съглашения с присъдружните му партии „ Обединени земеделци ” на Петя Ставрева и Съюз на репресираните от комунизма „ Памет “ на Лиляна Друмева, които не за първи път се хвърлят в прегръдките на огромния мачо.
Петя Ставрева беше
евродепутат от ГЕРБ в далечната 2007 година,
а след това оглави „ Обединени земеделци ”, заемайки мястото на Анастасия Мозер. " Оранжевата " партия обаче към този момент се беше свила като шагренова кожа и от дълго време не представляваше това, което беше в епохата на " Народен съюз " дружно с Демократическата партия на Стефан Савов. Ставрева не скъса връзките си с ГЕРБ, а продължи да поддържа близки контакти с водача и с функционерите на групировката. На европейските и локалните избори през 2019 година земеделската лидерка подписа сходно съглашение за партньорство с ГЕРБ.
Не е непозната на Борисов и Лиляна Друмева. Шефката на Съюза на репресираните е
действащ народен представител от ГЕРБ в 44-то Народно заседание.
Тя влезе в Народното събрание на мястото на Данаил Кирилов през 2019 година, когато той стана правосъден министър. Миналото лято, когато министър председателят го изхвърли от държавното управление, тя трябваше отново да му отстъпи депутатската банка, само че Кирилов не се задържа дълго в Народното събрание, а подаде оставка и като народен представител.
Сега Ставрева и Друмева горещо пропагандират почитателите си, доколкото ги имат, да гласоподават за ГЕРБ, без обществено да желаят нищо в подмяна. „ В лицето на обединението ГЕРБ – Съюз на демократичните сили ние виждаме мощен покровител на евроатлантическите полезности. Вярваме, че можете да завършите стартирала към този момент рационализация и икономическо развиване на България ”, обърнала се земеделката към Борисов, представена от пресцентъра на ГЕРБ. В същия дух е говорила и шефката на организацията на репресираните.
В края на февруари Бойко Борисов реализира сделка за поддръжка на идните избори и с гражданско съдружие ДЕН, водено от някогашния аграрни министър от Движение за права и свободи Мехмед Дикме. От изказванията им стана ясно, че главната цел на съюза е да разсее безконечните съмнения за подмолно съдействие сред ръководещата партия и придвижването на Ахмед Доган. Затова Дикме категорично акцентира: " Надявам се нашето партньорство да отстрани спекулациите за взаимна работа на ГЕРБ с Движение за права и свободи! "
Лидерът на ГЕРБ очевидно си фантазира, че с един подписан хвърчащ лист и с едно изказване хората ще повярват, че групировката му и Движение за права и свободи нямат подмолни връзки и
той няма нищо общо с Делян Пеевски.
Още повече, че върна на терен двама от министрите, които изгони тъкмо поради анти депесарския имидж на партията си. Бившият Министерство на вътрешните работи началник Младен Маринов е лидер на листа, а неотдавнашният финансов началник Владислав Горанов още веднъж изгря като главен участник в икономическия екип на ГЕРБ.
Такива предизборни партньорства и обединения обаче са безусловно безсмислени, защото се вършат с партии фантоми, които нито имат някакъв открояващ се имидж, нито имат престиж в обществото, нито електорална тежест. Тяхната роля по-скоро е друга – да се показва пред българските жители, че ГЕРБ не е изпаднала в изолираност и не всички са против нея. Това е проява – ето, вижте, не сме сами, имаме своите симпатизанти и поддръжници.
Този маньвър припомня на БСП-триковете от началото на 90-години, когато " столетницата " беше отритната и я нападнаха като правоприемник на Българска комунистическа партия. Тогава, с цел да покаже, че има тежест в обществото и последователи, тя правеше необятни предизборни обединения с една камара маргинали, някои от тях - напряко смешни.
Така на изборите през 1991 година водачите на Българска социалистическа партия взеха решение тя да се яви в чудноват политически съюз с още десетина дребни обединения, сред които последна в редицата беше " Съюз на демократичните партии и придвижвания Ера-3 ". Едва ли социалистите желаят да си спомнят през днешния ден какъв брой насмешки отнесоха поради тази безумна коалиция, която за краткост беше наречена от публицистите " Българска социалистическа партия... и ЕРА-3 ", тъй като никой не беше в положение да запомни всичките участници и техните абревиатури.
Та Борисов да внимава тази история да не се повтори като фарс.
Времето, в което Борисов се заоглежда за спътници, съответства с гръмовния скандал „ Апартаментгейт ”, раздрусал ГЕРБ радикално и " изгонил " основният изборджия Цветан Цветанов от всички партийни и държавни постове.
Въпреки безкрайните му обиколки с джипката, аранжираните му посрещания по села и паланки и прочувствените му монолози, необезпокоявани от журналистически въпроси, министър председателят осъзнава очевидното: най-много поради 10-годишното си несъответстващо ръководство,
ГЕРБ е по-скоро в слаба позиция.
И по тази причина има потребност от патерици, освен до момента в който е на власт, само че и по изборно време. Така за идния парламентарен избор Съюз на демократичните сили публично бе вписан като съдружен сътрудник на ГЕРБ. Факт, който не трансформира ролята на брошка, отредена за синята партия. Защото нейната относителна тежест в обществото към този момент е извънредно дребна. Тя е бледа сянка на тогавашната мощна групировка, трансформирала страната през 90-те години. Все още на места има остарели седесари - носталгици, които настойчиво не престават да гласоподават със " синята бюлетина ", само че болшинството от десните гласоподаватели от дълго време се разочароваха. Част от тях започнаха да гласоподават за други десни и псевдодесни организации, а други напряко стопираха да вървят до урните. Така че синята партия надали ще докара забележителен брой гласове на ГЕРБ.
Остава антикомунистическата изразителност. Когато слуша изявленията и чете позициите на водача на Съюз на демократичните сили Румен Христов, на евродепутата Алексанъдр Йорданов и на някои други пасажери в синия файтон, човек несъзнателно се връща при започване на 90-те години на предишния век, когато в политиката ни
гневно се вихреше пещерния антикомунизъм.
Тези хора просто са си останали там, където са били и преди 30 години. Но към този момент маргинализирани, тъй като настойчиво не желаят да проумеят очевидното и да се трансформират.
И в този момент Бойко Борисов разчита с тази изразителност да бъдат привлечени тези гласоподаватели и фамилиите им, които действително са потърпевши от комунистическия режим и пазят тежките мемоари за това време. Да бъдат привлечени също закъснелите борци срещу комунизма,а и пребоядисаните, които се чудят по какъв начин да скрият корените си. Всъщност, заради същата причина Спас Гърневски още веднъж е включен в пловдивската листа на ГЕРБ – с цел да има кой да громи комунистите и Българска социалистическа партия от парламентарната естрада.
Само че същинските антикомунисти, които Борисов се пробва да притегли, не са толкоз наивни и глупави. Те
доста добре знаят кой е и самият Бойко Борисов
– някогашен член на Българска комунистическа партия, напуснал Министерство на вътрешните работи, с цел да резервира скъпата си партийна брошура, а през днешния ден пръв герой против комунистите и пръв демократ в страната. Знаят също че партията му е цялостна с някогашни партийни секретари и ченгета.
Твърде на ниска цена и неуместно. Борисов обаче очевидно има вяра, че тези хора може да бъдат толкоз елементарно излъгани и че сходни съюзявания ще му донесат някакви дивиденти. Вярва и че е популярен комбинатор. Но дейностите му демонстрират, че непогрешимият му до наскоро инстинкт за политическо оцеляване напълно се е похабил и липсващ. Затова той продължава да уголемява кръга на партиите с антикомунистическо оперение, които ще поддържат ГЕРБ и главния й спътник на идните парламентарни избори.
Така предходната седмица бяха подписани партньорски съглашения с присъдружните му партии „ Обединени земеделци ” на Петя Ставрева и Съюз на репресираните от комунизма „ Памет “ на Лиляна Друмева, които не за първи път се хвърлят в прегръдките на огромния мачо.
Петя Ставрева беше
евродепутат от ГЕРБ в далечната 2007 година,
а след това оглави „ Обединени земеделци ”, заемайки мястото на Анастасия Мозер. " Оранжевата " партия обаче към този момент се беше свила като шагренова кожа и от дълго време не представляваше това, което беше в епохата на " Народен съюз " дружно с Демократическата партия на Стефан Савов. Ставрева не скъса връзките си с ГЕРБ, а продължи да поддържа близки контакти с водача и с функционерите на групировката. На европейските и локалните избори през 2019 година земеделската лидерка подписа сходно съглашение за партньорство с ГЕРБ.
Не е непозната на Борисов и Лиляна Друмева. Шефката на Съюза на репресираните е
действащ народен представител от ГЕРБ в 44-то Народно заседание.
Тя влезе в Народното събрание на мястото на Данаил Кирилов през 2019 година, когато той стана правосъден министър. Миналото лято, когато министър председателят го изхвърли от държавното управление, тя трябваше отново да му отстъпи депутатската банка, само че Кирилов не се задържа дълго в Народното събрание, а подаде оставка и като народен представител.
Сега Ставрева и Друмева горещо пропагандират почитателите си, доколкото ги имат, да гласоподават за ГЕРБ, без обществено да желаят нищо в подмяна. „ В лицето на обединението ГЕРБ – Съюз на демократичните сили ние виждаме мощен покровител на евроатлантическите полезности. Вярваме, че можете да завършите стартирала към този момент рационализация и икономическо развиване на България ”, обърнала се земеделката към Борисов, представена от пресцентъра на ГЕРБ. В същия дух е говорила и шефката на организацията на репресираните.
В края на февруари Бойко Борисов реализира сделка за поддръжка на идните избори и с гражданско съдружие ДЕН, водено от някогашния аграрни министър от Движение за права и свободи Мехмед Дикме. От изказванията им стана ясно, че главната цел на съюза е да разсее безконечните съмнения за подмолно съдействие сред ръководещата партия и придвижването на Ахмед Доган. Затова Дикме категорично акцентира: " Надявам се нашето партньорство да отстрани спекулациите за взаимна работа на ГЕРБ с Движение за права и свободи! "
Лидерът на ГЕРБ очевидно си фантазира, че с един подписан хвърчащ лист и с едно изказване хората ще повярват, че групировката му и Движение за права и свободи нямат подмолни връзки и
той няма нищо общо с Делян Пеевски.
Още повече, че върна на терен двама от министрите, които изгони тъкмо поради анти депесарския имидж на партията си. Бившият Министерство на вътрешните работи началник Младен Маринов е лидер на листа, а неотдавнашният финансов началник Владислав Горанов още веднъж изгря като главен участник в икономическия екип на ГЕРБ.
Такива предизборни партньорства и обединения обаче са безусловно безсмислени, защото се вършат с партии фантоми, които нито имат някакъв открояващ се имидж, нито имат престиж в обществото, нито електорална тежест. Тяхната роля по-скоро е друга – да се показва пред българските жители, че ГЕРБ не е изпаднала в изолираност и не всички са против нея. Това е проява – ето, вижте, не сме сами, имаме своите симпатизанти и поддръжници.
Този маньвър припомня на БСП-триковете от началото на 90-години, когато " столетницата " беше отритната и я нападнаха като правоприемник на Българска комунистическа партия. Тогава, с цел да покаже, че има тежест в обществото и последователи, тя правеше необятни предизборни обединения с една камара маргинали, някои от тях - напряко смешни.
Така на изборите през 1991 година водачите на Българска социалистическа партия взеха решение тя да се яви в чудноват политически съюз с още десетина дребни обединения, сред които последна в редицата беше " Съюз на демократичните партии и придвижвания Ера-3 ". Едва ли социалистите желаят да си спомнят през днешния ден какъв брой насмешки отнесоха поради тази безумна коалиция, която за краткост беше наречена от публицистите " Българска социалистическа партия... и ЕРА-3 ", тъй като никой не беше в положение да запомни всичките участници и техните абревиатури.
Та Борисов да внимава тази история да не се повтори като фарс.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ