Вселената се върти като пумпал
До наскоро се смяташе, че Вселената е статична или пък се движи, само че напълно леко. Оказва се, че още по времето на Големия гърмеж, когато Вселената се е раждала, тя към този момент се е въртяла.
Все едно някой я е завъртял като пумпал. И до през днешния ден тя не стопира да се върти. Американски астрономи се пробвали да намерят доказателства за това, че Вселената има свойствата на огледалната симетричност.
Според тях количеството галактики, които се въртят по посока на часовниковата стрелка, е равно на тези, които се въртят в противоположна посока.
Оказва се обаче, че по посока към Млечния път сред спиралните галактики доминира въртенето по посока противоположна на часовниковата стрелка.
Получава се, че те са насочени надясно. Тази наклонност се резервира даже на разстояние над шестстотин милиона светлинни години.
Нарушението на симетрията не е огромно, към седем %, само че вероятността това да е просто случайност е минимална. На процедура Вселената е изотропна, т.е. няма изразена посока.
Симетримната изотропна Вселена би трябвало да е зародила от кълбовиден съразмерен гърмеж, който по форма би трябвало да е приличал на баскетболна топка.
Но в случай че при раждането си Вселената се е въртяла към оста си в избрана посока, то галактиките щяха да запазят тази посока. Но те се въртят в разнообразни направления.
Следователно Големият гърмеж е имал разностранна устременост. Астрономите от години подозираха, че съществуват нарушавания на симетрията.
Догадките им се основаваха върху великански аномалии като да вземем за пример следи от галактически струни – разтеглени пространство-времеви единици с нулева дебелина, които са се родили най-вероятно в първите мигове след Големия гърмеж.
Също по този начин такава особеност са и синините на Вселената – по този начин наречените отпечатъци от конфликтите й с други вселени, както и придвижването на Тъмния поток – големи космически кластери, които се носят с голяма скорост в една посока.
