„Титаник“ е потопен от подводница?
До 1912 година историята на корабокрушенията не е познавала злополука от подобен мащаб като гибелта на „ Титаник “. Този голям пътнически транспортен съд от началото на ХХ век е бил издигнат през 1911 година във Англия.
„ Титаник “ е потопен по време на първото си корабоплаване от град Саутхемптън (Великобритания) за Ню Йорк (САЩ) през април 2012 година. На борда му се намирали почти 2200 души. Броят на починалите по разнообразни данни е сред 1400 и 1517 души. Спасени са 705.
Според формалната версия лайнерът се е сблъскал с айсберг на 14 април 1912 година в 23 часа и 40 минути и е потопен в 2 часа и 20 минути.
В хода на извършеното след злополуката следствие е открито, че „ Титаник “ е бил зле квалифициран за спешни обстановки, а неговият капитан Едуард Смит е направил редица съществени неточности (по-конкретно пренебрегнал е предизвестията на метеоролозите за вероятни срещи с айсберги) и се оказал некадърен в сериозния миг да вземе единственото вярно решение и да направи всичко допустимо за спасяването на хората.
Дълго време мястото на гибелта на „ Титаник “ не могло да бъде несъмнено с акуратност. Чак през 1985 година взаимна американско-френска експедиция разкрила потъналия транспортен съд на към 800 км югоизточно от остров Нюфаундленд. През юли 1986 г. американската експедиция направила първите фотоси на лежащия на дълбочина 3800 метра „ Титаник “ и разхвърляните към него предмети. Оттогава към мястото на гибелта на лайнера са пътували няколко експедиции, в това число и съветска.
С „ Титаник “ са свързани доста мистични истории. Например няколко седмици преди злополуката бил оповестен романът „ Атлантида “ на Герхард Хауптман, в който се споделя за трагичната крах на кораба „ Роланд “, сблъскал се с айсберг в Атлантика. Невероятно, само че описаната в романа злополука съответствува в детайлности с тази, случила се в реалност през април 1912 година – с гибелта на „ Титаник “.
Трагедията била предшествана и от други странни събития. 19 души, купили си билети за „ Титаник “, няколко дни преди злополуката сънували злополуката, от тях някои даже се отказали от странствуване. Имало и такива, които в последния миг продали билетите си, опирайки се на шесто възприятие.
Всички тези истории и формалната версия са разказани в детайли в доста публикации и книги. Но формалната версия има много съперници. Някои от тях считат, че повода за гибелта на „ Титаник “ е била измама, и като доказателство излагат следните причини.
Известно е да вземем за пример, че Дж. П. Морган, притежател на кораба, и лорд Гирд, президент на компанията „ Харлан и Улф “, построила „ Титаник “, отказали да вземат участие в първото корабоплаване на своето произведение, а те нормално постоянно били на борда, когато корабите им правили първия си автобус. Възможно ли е да са знаели нещо? Или е сработила тяхната вътрешен глас, която ги предизвестила, както и стотиците други пасажери, че не трябва да се качват на борда на „ Титаник “?
После. Съдът, последвал след злополуката, виновният за товаренето и разтоварването Франк Претит декларирал, че дружно с служащите е натоварил в трюмовете на лайнера златни слитъци. Възможно е та да са били компенсация за военни доставки на Съединени американски щати за Англия.
Англия се сблъскала с избрани компликации при влизането в Първата международна война. В подобен случай версията, че някоя немска подводница няколко години преди войната е пуснала торпедо в „ Титаник “ или в самия транспортен съд е била заложена бомба, става правдоподобна. Освен това хипотетичният агресор може да е бил сигурен, че ще изминат още доста десетилетия, преди човечеството да се снабди с техническа опция да организира същинско следствие. И в действителност до неотдавна се смяташе, че тайната завинаги е заровена под 4-километров пласт вода.
Но има и по-нови данни. През пролетта на 1996 г. британската компания „ Дискавъри “ и френската „ Елипс програм “ организирали следващата експедиция. На мястото на гибелта на „ Титаник “ дошъл корабът „ Надир “. В продължение на 30 дни намиращите се на него висококвалифицирани инженери и учени изследвали корпуса на „ Титаник “ благодарение на подводен уред, кадърен да издържи налягането на сходна дълбочина.
И създали ненадейно изобретение – под ватерлинията се виждали шест дупки, ситуирани в най-уязвимите места на носа и заемащи повърхност не повече от 5 м2. Ако „ Титаник “ се е сблъскал с айсберг, то той би оставил голяма пробойна в корпуса. От друга страна, дребните отвори навеждали на мисълта, че корабът е потъвал постепенно, с съвсем незабележима за екипажа скорост, който схванал това прекомерно късно.
След конфликта с айсберга в корпуса на кораба трябвало да се образува дупка най-малко от 30 метра, а не серия от дребни дупки на разнообразни места.
Такива са доводите на последователите на версията за умишленото потапяне на „ Титаник “. Вероятно ще бъдат проведени още експедиции към мястото на неговата крах. И рано или късно всичко ще застане на мястото си.
Из „ 100 велики загадки на историята„
