До 1773 – годината на откриването на останките от тяхната

До 1773 – годината на откриването на останките от тяхната цивилизация, за маите и тяхното удивително минало се е знаело съвсем нищо.

По това време обаче съгласно откривателите Джилбърт и Котерел един духовник на име Ордонес подхранил слуховете, че в джунглата непосредственост до Сиадад Реал е прикрит цялостен зарязан град с невероятни размери.

Верен на колониалния дух, духовникът предиздвикал своите енориаши да го носят цели 150 км до хипотетичното местонахождение на изгубения град. Там, изцяло обраснал в гъста растителност, пред тях се разкрил удивителния Паленке.

Издигнат над зелената делта на Усумасинта, този зарязан град със своите пирамиди, храмове и дворци, построени от бял варовик, се простирал в основата на верига от ниски хълмове.

На това превъзходно място маите построяват величествен град, който и до ден сегашен е запазил своите секрети за историци и археолози.

Воден от своите познания, получени от антични ръкописи, отец Ордонес твърдял, че Паленке е издигнат от хора, пристигнали от Атлантическия океан. Те били водени от мъж на име Вотан.

Според античните митове Вотан четири пъти прекосявал Атлантическия океан. Той идвал от своя остарял дом, наименуван Валум Чивин. Това място отецът разпознал като град Триполи в антична Финикия. От това следвало, че Вотан бил финикийски моряк, който е разкрил Америка към две хилядолетия преди Колумб. Според античните предания при последното от своите пътувания към дома, Вотан посетил един огромен град, в който се стоял храм, умислен да доближи небето.

Предположенията стигат до там, че Вутан в действителност е посетил Вавилон с неговата фамозна кула. Като вземем в поради, че тя е представлявала стъпаловидна пирамида, а по времето на странстващите по морето финикийци Вавилон е бил най-големият град на Земята, сходна концепция в действителност е изкусителна.

Стъпаловидните пирамиди на Месопотамия са били увенчани с храмове и доста наподобяват по архитектура пирамидите в Паленке. Ето за какво догатката напълно не е чак толкоз неуместно, се показва в книгата „ Пророчествата на маите “.

И по този начин след откритието на Ордонес стартира публично изследване на руините. Тогава дон Антонио дел Рио – капитан от артилерията, управлява група локални поданици, които разсичайки джунглата, разкриват една след друга изумителни постройки.

Дел Рио допуска, че постройките може да са каузи на римляни. Той цитира други създатели, съгласно които в антични времена Северна Америка е била посещавана от египтяни, гърци, брити и други

Италианският откривател доктор Паул Кабрера пък стига до извода, че картагенците вероятно са посетили Америка преди Първата пуническа война (264 година прочие Хр.), смесили са се с локалното население и са основали расата на олмеките.

Историята и корените на античните маи се опитал да разгадае и френският откривател Бурбур. В старинни документи той търсил удостоверение на митовете за Атлантида, разказвани от локалните поданици на Мезоамерика.

Той бил уверен, че преди време големият континент Атлантида се е простирал от Мексиканския залив до Канарските острови. Следователно маите са оживелите от един огромен прелом или серия от катаклизми, довели до потъването на континента.

Французинът слага революционната доктрина, че цивилизацията води началото си от Атлантида, а не от Близкия изток. Според него оживелите от Атлантида донасят както в Египет, по този начин и в централна Америка.

Друг откривател – британецът лорд Кингсбъро, пък е на мнение, че маите са потомци на изчезналите племена на Израел.