Кралицата умря, да живеят кресльовците!
Дни преди кончината на кралица Елизабет II у нас излезе едно потресаващо изследване. Поредното, което ни поставя на дъното на Европейския съюз. Та съгласно това национално проучване на настройките за четене измежду млади и остарели 20% от интервюираните не са прочели нито една книга през последната година, минимум четат българите сред 15 и 30 години, а 12 на 100 са на мнение, че книгата е безусловно непотребен артикул.
Шок и смут!, както биха се изразили по други мотиви същите тези 12 %. А те, допускам, са най-малко двойно повече, само че в половината от тях въпреки всичко е останала утайката от някакъв лек позор, който ги възпира да си признаят това с сходна нападателна самонадеяност.
Какво е общото сред гибелта на кралицата и смъртоносното проучване
Та какво е общото сред гибелта на кралицата и това смъртоносно изследване, с изключение на, несъмнено, възприятието на тъга?
Ами общото са мненията, или най-малко огромната част от тях, които заляха обществените мрежи след трагичната новина. Четеш ги и отдаващ дължимото на непреходния наш преход: по какъв начин в продължение на години беше торена почвата, с цел да избуи опростачване, под чиято дебела сянка мъчно пробива каквато и да е вариация на духовния бурен. С непримиримост и поредност, с които се основава една британска морава, у нас се отглеждаше буренът на неграмотността, незнанието, неначетеността, необразоваността. И в този момент се мъчим да си разбираем този драматичен посттоталитарен феномен, като обвиняванията варират от мистериозното „ властниците желаят необразован народ, тъй като по-лесно се ръководи “, през незадоволителните пари за обучение, до малките екрани, които се надпреварват да демонстрират запръжки. Виновни - доста, резултатът - един. Освен че сме най-бедните в Европейския съюз, сме и най-нечетящите. А дали сме най-бедни, тъй като сме най-нечетящи?
Политиците, расли на нашенската морава
Голяма част от политиците кресльовци, за които за следващ път сме призвани да гласуваме, са също артикул на тази нашенска морава. Защото там поникна освен потомство на гласоподаватели, само че и на избираеми. Един от новоизлюпените партийни вождове люто се разгневи, че гибелта на кралицата се отразява в изключителни излъчвания у нас, и попита дали пък на Острова ще отразят по този начин кончината на наш президент. За да зададеш сходен въпрос, би трябвало крепко да си раснал на патриотичната морава.
Винаги е било елементарно да се ненавижда и унищожава. Да се гради и да се обича, е доста по-трудно. Това споделяше Елизабет II, неполитикът, който 70 години се мъчеше да внася баланс, допустима мъдрост и допустимо примирение в разбунения като кошер свят на политиците. Кресливата ненавист, кресливото отказване и гневно заличаване на всичко, направено от предходниците, от дълго време се е трансформирало в запазена марка на българския политически хайлайф, който е марков само в костюмите. В международен проект явлението „ кресльовци “ също съществува, само че е сведено до търпими за обществото граници. Кресливото отказване и кресливите обещания са доста по-лесни и по-ефективни, когато са адресирани от хора към хора, взаимно израснали на ливадата.
Така в кратковременен проект се печелят избори. Но в дълготраен проект се губят генерации.
Мат,риалът и горите към Балморал
Много по-трудно е да се гради, както споделяше кралицата. Да се обича пък - непостижимо. Макар че първата работа на прохождащия от нашенската морава политик е да се закълне в обич към народа. И заради своята недораслост даже е убеден, че му имат вяра, че надхитря тези, които би трябвало да го изберат и които в действителност ненавижда. Затова не може да съблюдава и най-обикновеното предизборно заричане.
Обещавам на всички ви, че цялостен живот ще ви послужвам, простичко беше декларирала Елизабет II при коронясването. И направи по този начин, че при 60-годишния <210> юбилей на трона тогавашният министър председател Дейвид Камерън да съобщи: Никога преди толкоз огромно заричане не е било изпълнявано толкоз прецизно.
Така тя стана жена на спазените обещания, на достолепието, на самообладанието. Стана знак на приемствеността. Трудно е да си представим всичко това заедно за някой наш политик, който е управлявал или напира да ръководи. Пък даже и да е от синя кръв. Представете си единствено, че кралицата е драпала да си върне Балморал, с цел да изсече горите в близост и да изнесе дървения материал в чужбина.
Да, подобен ни е мат,риалът.
По-опасни от Чернобил
В националното изследване има и още една паника: голям % от младите, които не желаят да четат, не желаят и да работят. „ Работата е наемът, който плащаме за мястото, което заемаме на земята. “ Това споделяше кралицата, която си вършеше работата в продължение на 70 години.
А да си вършиш работата - старателно и без фойерверки, е доста по-трудно, в сравнение с да мразиш и унищожаваш. Затова е и този неизречен боязън, чиято сянка витае след гибелта <210> - че политиците кресльовци и по света, и у нас ще вземат превес. Не че приживе кралицата имаше мощта да ги усмири, само че тя внасяше примирение, което караше доста политически кресльовци да се засрамят от децибелите си. Макар че крясъкът на популизма не подмина и нейните жители. След като гласоподаваха за Брекзит, кралицата се появи с шапка, напомняща доста на флага на Европейския съюз. Тогава доста анализатори се запитаха дали по този начин тя елегантно не съобщи позицията си за прибързаното, кресливо и популистко решение за референдума.
Сега, дни след гибелта <210>, страхът от кресливия популизъм става все по-явен. А той е рисков колкото експлоадирането на нов Чернобил. Дори по-заразен и по-смъртоносен. Дано възгласът „ Кралицата умря, да живее кралят! “ не бъде преместен от „ Кралицата умря, да живеят кресльовците! “.
Тези, които не са прочели и една книга, само че са подготвени да ни прочетат до последната страница.
Шок и смут!, както биха се изразили по други мотиви същите тези 12 %. А те, допускам, са най-малко двойно повече, само че в половината от тях въпреки всичко е останала утайката от някакъв лек позор, който ги възпира да си признаят това с сходна нападателна самонадеяност.
Какво е общото сред гибелта на кралицата и смъртоносното проучване
Та какво е общото сред гибелта на кралицата и това смъртоносно изследване, с изключение на, несъмнено, възприятието на тъга?
Ами общото са мненията, или най-малко огромната част от тях, които заляха обществените мрежи след трагичната новина. Четеш ги и отдаващ дължимото на непреходния наш преход: по какъв начин в продължение на години беше торена почвата, с цел да избуи опростачване, под чиято дебела сянка мъчно пробива каквато и да е вариация на духовния бурен. С непримиримост и поредност, с които се основава една британска морава, у нас се отглеждаше буренът на неграмотността, незнанието, неначетеността, необразоваността. И в този момент се мъчим да си разбираем този драматичен посттоталитарен феномен, като обвиняванията варират от мистериозното „ властниците желаят необразован народ, тъй като по-лесно се ръководи “, през незадоволителните пари за обучение, до малките екрани, които се надпреварват да демонстрират запръжки. Виновни - доста, резултатът - един. Освен че сме най-бедните в Европейския съюз, сме и най-нечетящите. А дали сме най-бедни, тъй като сме най-нечетящи?
Политиците, расли на нашенската морава
Голяма част от политиците кресльовци, за които за следващ път сме призвани да гласуваме, са също артикул на тази нашенска морава. Защото там поникна освен потомство на гласоподаватели, само че и на избираеми. Един от новоизлюпените партийни вождове люто се разгневи, че гибелта на кралицата се отразява в изключителни излъчвания у нас, и попита дали пък на Острова ще отразят по този начин кончината на наш президент. За да зададеш сходен въпрос, би трябвало крепко да си раснал на патриотичната морава.
Винаги е било елементарно да се ненавижда и унищожава. Да се гради и да се обича, е доста по-трудно. Това споделяше Елизабет II, неполитикът, който 70 години се мъчеше да внася баланс, допустима мъдрост и допустимо примирение в разбунения като кошер свят на политиците. Кресливата ненавист, кресливото отказване и гневно заличаване на всичко, направено от предходниците, от дълго време се е трансформирало в запазена марка на българския политически хайлайф, който е марков само в костюмите. В международен проект явлението „ кресльовци “ също съществува, само че е сведено до търпими за обществото граници. Кресливото отказване и кресливите обещания са доста по-лесни и по-ефективни, когато са адресирани от хора към хора, взаимно израснали на ливадата.
Така в кратковременен проект се печелят избори. Но в дълготраен проект се губят генерации.
Мат,риалът и горите към Балморал
Много по-трудно е да се гради, както споделяше кралицата. Да се обича пък - непостижимо. Макар че първата работа на прохождащия от нашенската морава политик е да се закълне в обич към народа. И заради своята недораслост даже е убеден, че му имат вяра, че надхитря тези, които би трябвало да го изберат и които в действителност ненавижда. Затова не може да съблюдава и най-обикновеното предизборно заричане.
Обещавам на всички ви, че цялостен живот ще ви послужвам, простичко беше декларирала Елизабет II при коронясването. И направи по този начин, че при 60-годишния <210> юбилей на трона тогавашният министър председател Дейвид Камерън да съобщи: Никога преди толкоз огромно заричане не е било изпълнявано толкоз прецизно.
Така тя стана жена на спазените обещания, на достолепието, на самообладанието. Стана знак на приемствеността. Трудно е да си представим всичко това заедно за някой наш политик, който е управлявал или напира да ръководи. Пък даже и да е от синя кръв. Представете си единствено, че кралицата е драпала да си върне Балморал, с цел да изсече горите в близост и да изнесе дървения материал в чужбина.
Да, подобен ни е мат,риалът.
По-опасни от Чернобил
В националното изследване има и още една паника: голям % от младите, които не желаят да четат, не желаят и да работят. „ Работата е наемът, който плащаме за мястото, което заемаме на земята. “ Това споделяше кралицата, която си вършеше работата в продължение на 70 години.
А да си вършиш работата - старателно и без фойерверки, е доста по-трудно, в сравнение с да мразиш и унищожаваш. Затова е и този неизречен боязън, чиято сянка витае след гибелта <210> - че политиците кресльовци и по света, и у нас ще вземат превес. Не че приживе кралицата имаше мощта да ги усмири, само че тя внасяше примирение, което караше доста политически кресльовци да се засрамят от децибелите си. Макар че крясъкът на популизма не подмина и нейните жители. След като гласоподаваха за Брекзит, кралицата се появи с шапка, напомняща доста на флага на Европейския съюз. Тогава доста анализатори се запитаха дали по този начин тя елегантно не съобщи позицията си за прибързаното, кресливо и популистко решение за референдума.
Сега, дни след гибелта <210>, страхът от кресливия популизъм става все по-явен. А той е рисков колкото експлоадирането на нов Чернобил. Дори по-заразен и по-смъртоносен. Дано възгласът „ Кралицата умря, да живее кралят! “ не бъде преместен от „ Кралицата умря, да живеят кресльовците! “.
Тези, които не са прочели и една книга, само че са подготвени да ни прочетат до последната страница.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ