Дневникът на едно еврейско момиче от Югоизточна Полша, писан по

Дневникът на едно еврейско момиче от Югоизточна Полша, писан по време на Втората международна война, е исторически документ за Холокоста. В Полша даже съпоставят Рения Шпигел с Ане Франк.

" Навсякъде се пролива кръв. Убиват и екзекутират. Всемогъщи Боже, помогни ни, избави ни! Искам да пребивавам! ", написа 17-годишната Рения Шпигел през юни 1942 година в своя дневник. По това време нацистите към този момент са събрали всички евреи от родния й Пшемишъл в гето. Много от тях преди този момент са били принудени да копаят личните си гробове. На 30 юли 1942 година Рения е убита от немски боец. Историята на полското еврейско момиче описват редица немскоезични медии.

" Полската Ане Франк "

Години наред дневникът на Рения Шпигел стои полузабравен в сейф на нюйоркска банка, до момента в който фамилията ѝ не взема решение да го направи обществено притежание, дружно с нейната история. Дневникът на Рения съдържа близо 700 страници. В тях истории от всекидневието ѝ са примесени със стихотворения. През 2019 година те бяха преведени на британски, а през 2020-та излязоха и на полски. Заради книгата стартират да назовават Рения Шпигел “полската ”. Но сходни ли са в действителност орисите им, пита немският „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “.

Рения (Рената) е родена през 1924 година в Югоизточна Полша. Родителите ѝ се развеждат и момичето израства при баба си и дядо си в Пшемишъл. Още от дребна си личи, че има книжовен гений. Тя написа лирика, а на 31 януари 1939 година стартира да си води дневник. Не тъй като “нещо значимо се е случило ”, а тъй като “си диря другар, на който да опиша ежедневните си наслади и страдания ”, отбелязва момичето.
Редакцията предлага
В края на лятото на 1939 година Рения и по-малката и сестра Ариана стават очевидци на началото на Втората международна война в Пшемишъл. Баба й отхвърля да напусне града, само че дядото и двете девойки потеглят към град Лвов. Когато след няколко дни идват, се оказва обаче, че ситуацията там е още по-лошо. Няма нищо за ястие, атмосферата е потискаща, а на 23 септември 1939 стартира и руската окупация на Лвов. Тримата вземат решение да се върнат назад.

В началото на войната животът на Рения не се трансформира значително

Междувременно се оказва, че руснаците са окупирали и половината Пшемишъл. Първоначално това не трансформира всекидневието на Рения. Тя върви на учебно заведение, получава положителни оценки и има доста другари. Момичето не стопира да написа стихотворения, които постоянно са оповестени в учебния вестник и са илюстрирани от нейната другарка Нора.

Рения се влюбва в Зигмунт, къдрокос и зеленоок юноша, който е една година по-голям от нея и желае да става доктор. В същото време момичето се тормози за своята майка, която не е чувала или виждала от дълго време.

Записките в дневника на Рения се въртят към учебното заведение, фамилията, приятелите, фантазиите и, несъмнено, Зигмунт, само че не и към войната. През юни 1941 година, когато Германия афишира война на Русия, нацистите окупират и Пшемишъл. Едва тогава Рения като че ли осъзнава какво се случва.

“Войната стартира с един-единствен изстрел, след това с алармен сигнал. След него тя стартира да бушува непреклонно, а нейният писък донесе опустошение, заличаване и гибел ”, отбелязва тя в дневника си.

" Светът е откъснат от мен - по този начин, както и аз съм откъсната от него "

След година - на 15 юли 1942 година - фамилията е насила да се реалокира в гетото на Пшемишъл. “Сега пребивавам тук и светът е откъснат от мен – по този начин, както и аз съм откъсната от него ”, написа Рения Шпигел. Жилището им е тясно, а единствената разтуха е дребна градина с цветя. Но единствено след две седмици и това наслаждение ѝ остава отказано.

На 28 юли, по време на, Рения съумява да се укрие на тавана на една къща дружно с още няколко души. На 30 юли обаче убежището е издадено от съседи. Германците залавят укрилите се хора и ги прострелват на улицата. С тях е и Рения, която тогава е едвам 18-годишна.

Дневникът е по знамение избавен от Зигмунт Шварцер – приятелят на Рения, който в действителност става доктор. След войната той го предава на майка ѝ в Ню Йорк. На доста места дневникът впечатлява със своята доверчивост. Езикът, който момичето употребява, е зареден с страсти, само че не всеки път понятен. Поради историческите бележки към него, написани от сестрата на Рения – Ариана Шпигел – текстът въпреки всичко има значение на значим исторически документ.