Изключенията за пореден път спъват реформата във висшето образование
" Дневник " разгласява разбора от Седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
След като дълги години висшето обучение в България се финансираше " на калпак ", България се трансформира в една от страните с най-вече университети по отношение на популацията. Редица ВУЗ-ове започнаха да одобряват студенти по всичко, а качеството и връзката с пазара на труда останаха на назад във времето даже за най-реномираните университети.
Поради тези аргументи ръководещите започнаха да мислят по какъв начин да създадат по този начин закъснялата промяна и през 2014 година одобриха Стратегията за развиване на висшето обучение за интервала 2014-2020 година. Стратегията планува до 2020 година 60% от дотацията за университетите да се дефинира въз основа на сложна оценка за качеството на образованието и сходството му с потребностите на пазара на труда. Увеличаването на каузи на дотацията по отношение на качеството върви по проект – от 12,8% този дял стигна до 25%, а предходната седмица Министерски съвет утвърди промени за повишението му до 50% за 2018 година. Комплексната оценка за всеки университет и всяко професионално направление включва получената оценка от програмната акредитация, оценка за научната активност (научни публикации, цитируемост и докторантски програми) и оценка за реализация на приключилите студенти от рейтинговата система на висшите учебни заведения.
Дотук всичко наподобява добре и като че ли най-сетне висшето обучение ще стартира да извършва главната си роля за производство на квалифицирани фрагменти за пазара на труда.
Веднага щом се реши дотацията да се обвърже по-тясно с оценката за качество обаче, започнаха и изключенията (последните две са признати на съвещанието предходната седмица):Толкова доста по брой, тип и мащаб изключения на процедура опорочиха и обезсмислиха смяната към обучение, насочено към претовареност и приходи, а не като самоцел. С този ритъм на приемане на нови и нови изключения по всевъзможен симптом действително ще се ползва безусловно същия модел на финансиране и ръководство за главната част от системата на висшето обучение, както и преди дългочакваната и необятно прокламирана " промяна ".
[1] С измененията в Постановление на Министерски съвет 328/2015 година от предходната седмица още един път се усилват коефициентите за всички предпочитани професионални посоки с сред 6 и 28%.
След като дълги години висшето обучение в България се финансираше " на калпак ", България се трансформира в една от страните с най-вече университети по отношение на популацията. Редица ВУЗ-ове започнаха да одобряват студенти по всичко, а качеството и връзката с пазара на труда останаха на назад във времето даже за най-реномираните университети.
Поради тези аргументи ръководещите започнаха да мислят по какъв начин да създадат по този начин закъснялата промяна и през 2014 година одобриха Стратегията за развиване на висшето обучение за интервала 2014-2020 година. Стратегията планува до 2020 година 60% от дотацията за университетите да се дефинира въз основа на сложна оценка за качеството на образованието и сходството му с потребностите на пазара на труда. Увеличаването на каузи на дотацията по отношение на качеството върви по проект – от 12,8% този дял стигна до 25%, а предходната седмица Министерски съвет утвърди промени за повишението му до 50% за 2018 година. Комплексната оценка за всеки университет и всяко професионално направление включва получената оценка от програмната акредитация, оценка за научната активност (научни публикации, цитируемост и докторантски програми) и оценка за реализация на приключилите студенти от рейтинговата система на висшите учебни заведения.
Дотук всичко наподобява добре и като че ли най-сетне висшето обучение ще стартира да извършва главната си роля за производство на квалифицирани фрагменти за пазара на труда.
Веднага щом се реши дотацията да се обвърже по-тясно с оценката за качество обаче, започнаха и изключенията (последните две са признати на съвещанието предходната седмица):Толкова доста по брой, тип и мащаб изключения на процедура опорочиха и обезсмислиха смяната към обучение, насочено към претовареност и приходи, а не като самоцел. С този ритъм на приемане на нови и нови изключения по всевъзможен симптом действително ще се ползва безусловно същия модел на финансиране и ръководство за главната част от системата на висшето обучение, както и преди дългочакваната и необятно прокламирана " промяна ".
[1] С измененията в Постановление на Министерски съвет 328/2015 година от предходната седмица още един път се усилват коефициентите за всички предпочитани професионални посоки с сред 6 и 28%.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ