Турбуленцията във Франция
Европейските избори преди седмица провокираха редица земетресения в държавите-членки. Най-чувствително беше разтърсена Франция.
Крайната десница в страната завоюва изборите с два пъти повече гласове от тези на партията на президента.
Само час след оповестяването на резултатите Еманюел Макрон разпусна Националната асамблея и разгласи предварителни избори.
За една седмица френското политическо пространство е променено радикално.
Вече не е загадка, че даже най-приближените до президента не са били в течение на извънредно рискованото решение, което той взе неотложно след оповестяването на резултатите. Неофициално се приказва, че даже министър председателят Габриел Атал е бил осведомен в последния миг.
Опитал се е да разубеди президента, само че Макрон е бил безапелационен - предварителни избори и то незабавно. Това отключи лавината от събития.
Двете съществени извънредно десни партии във Франция се пробваха да се обединят, несполучливо.
После " Националният общ брой " на Марин льо Пен се опита да притегли класическата десница - Републиканците. Председателят им нямаше потребност от дълго увещание и незабавно одобри - обратно на желанието на самата партия.
Членовете изключиха ръководителя, а той пък оспорва пред съда. Отсъдено беше, че той е прав и че остава ръководител. Въпреки това републиканците отхвърлят да се сплотяват с крайната десница.
Резултатът досега е, че класическата десница просто е разрушена.
Паралелно на левия фланг също гъмжеше от събития.
За четири дни се образува нов фронт към крайната левица. Така, отявлени врагове влязоха в един лагер, макар сериозните си разлики. Съюзиха се комунисти, антикапиталисти, еколози и социалисти, само че от през вчерашния ден и те се карат между тях.
Според прогнозите, крайнодесните водят с малко над 30 %. Крайно левите са втори с малко под 30 %. Президентското до момента болшинство може да събере към 18 %.
Възможните сюжети са няколко. Никоя партия не събира болшинство и Франция остава извънредно мъчно управляема, до момента в който още веднъж не се разпусне Националната асамблея, а това по Конституция може да стане едвам след година. Крайната десница или крайната левица събират болшинство, излъчват министър председател и държавно управление. Макрон остава президент, той договаря на интернационалната сцена, може да разпуска Националната асамблея, само че всички други значими отговорности отиват към премиера.
Последствията неизбежно ще се отразят надалеч оттатък рамките на Франция, която е седмата стопанска система в света и най-малко до момента - водеща мощ в Европа.
Крайнодесните тук са определящата мощ в най-радикалното евроскептично крило в Европа. Отношението им към Русия е двойствено от години.
Изборите са в два тура - на 30 юни и на 7 юли. Само преди седмица никой не предполагаше, че ще има такива.
Още по-малко, че те ще сблъскат два блока, които не бяха определящи във френската политика - последна десница и лагер към последна левица.
На 8 юли Франция сигурно ще е друга. И с новото си лице, каквото и да е то, тя ще посрещне света, защото на 26 юли стартират Олимпийските игри.
бТВ, „ Тази неделя "
Крайната десница в страната завоюва изборите с два пъти повече гласове от тези на партията на президента.
Само час след оповестяването на резултатите Еманюел Макрон разпусна Националната асамблея и разгласи предварителни избори.
За една седмица френското политическо пространство е променено радикално.
Вече не е загадка, че даже най-приближените до президента не са били в течение на извънредно рискованото решение, което той взе неотложно след оповестяването на резултатите. Неофициално се приказва, че даже министър председателят Габриел Атал е бил осведомен в последния миг.
Опитал се е да разубеди президента, само че Макрон е бил безапелационен - предварителни избори и то незабавно. Това отключи лавината от събития.
Двете съществени извънредно десни партии във Франция се пробваха да се обединят, несполучливо.
После " Националният общ брой " на Марин льо Пен се опита да притегли класическата десница - Републиканците. Председателят им нямаше потребност от дълго увещание и незабавно одобри - обратно на желанието на самата партия.
Членовете изключиха ръководителя, а той пък оспорва пред съда. Отсъдено беше, че той е прав и че остава ръководител. Въпреки това републиканците отхвърлят да се сплотяват с крайната десница.
Резултатът досега е, че класическата десница просто е разрушена.
Паралелно на левия фланг също гъмжеше от събития.
За четири дни се образува нов фронт към крайната левица. Така, отявлени врагове влязоха в един лагер, макар сериозните си разлики. Съюзиха се комунисти, антикапиталисти, еколози и социалисти, само че от през вчерашния ден и те се карат между тях.
Според прогнозите, крайнодесните водят с малко над 30 %. Крайно левите са втори с малко под 30 %. Президентското до момента болшинство може да събере към 18 %.
Възможните сюжети са няколко. Никоя партия не събира болшинство и Франция остава извънредно мъчно управляема, до момента в който още веднъж не се разпусне Националната асамблея, а това по Конституция може да стане едвам след година. Крайната десница или крайната левица събират болшинство, излъчват министър председател и държавно управление. Макрон остава президент, той договаря на интернационалната сцена, може да разпуска Националната асамблея, само че всички други значими отговорности отиват към премиера.
Последствията неизбежно ще се отразят надалеч оттатък рамките на Франция, която е седмата стопанска система в света и най-малко до момента - водеща мощ в Европа.
Крайнодесните тук са определящата мощ в най-радикалното евроскептично крило в Европа. Отношението им към Русия е двойствено от години.
Изборите са в два тура - на 30 юни и на 7 юли. Само преди седмица никой не предполагаше, че ще има такива.
Още по-малко, че те ще сблъскат два блока, които не бяха определящи във френската политика - последна десница и лагер към последна левица.
На 8 юли Франция сигурно ще е друга. И с новото си лице, каквото и да е то, тя ще посрещне света, защото на 26 юли стартират Олимпийските игри.
бТВ, „ Тази неделя "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ