И заживели дълго... и в бедност? Икономика на дълголетието
Увеличаването в продължителността на човешкия живот е блян на генерации учени и фантазия на милиони елементарни хора по света. Цели промишлености работят предпочитано в тази посока, посвещавайки своите артикули и решения на постигането на дългоденствие.
Фактите приказват, че в последните десетилетия медицината и съпътстващите я области реализират невероятни триумфи, заради което жителите, изключително в развитите стопански системи по света, остават по-дълго в материалния свят.
Според статистиката в световен мащаб междинната дълготрайност на живота се е нараснала с повече от 6 години в интервала сред 2000 и 2019 година - от 66,8 години през 2000 година до 73,4 години през 2019 година
Световното население ще доближи своя пик през 2080 година
Забавя се растежът на популацията в най-голямата икономика
Икономически аспекти
Как обаче това се отразява на стопанската система и способна ли е тя да се приспособява? Макар фирмите, предлагащи артикули и услуги за хора на пенсионна възраст да печелят, съгласно специалисти всички останали биха имали по-скоро проблеми, в случай че животът продължава всеобщо повече от 100 години.
Едно от по-смелите отзиви даже е, че превръщането на столетниците в освен това от особеност би сложило света пред икономическо предизвикателство и би изисквало цялостна смяна на обществото, с цел да се приспособява.
Дори и без упоменатите към този момент медицински нововъведения и технологии от бъдещето, които да обезпечат свръхдълъг живот, доста от развитите страни към този момент са в стопански усложнения заради несъответствието сред застаряващо население и намаляваща раждаемост.
Източник:
Бюрото за броене на Съединени американски щати предвижда, че до 2060 година хората на възраст над 64 години ще съставляват 23% от популацията (в съпоставяне със 17% през 2020 г.). Обобщените международни статистики са даже по-стряскащи - хората на 65 и повече години ще се усилят двойно - от 761 млн. през 2021 година до 1,6 милиарда през 2050 година Това разумно значи и по-високи разноски за пенсиониране и опазване на здравето при по-малко на брой служащи, които да ги компенсират.
И заживели дълго... и в разцвет
Бъдещето зависи от метода, по който хората остаряват, и от това дали са здрави в по-късните си години, счита икономистът Андрю Дж. Скот в книгата си " Императивът на дълголетието ". Той твърди, че обществото би трябвало да се стреми да предотврати болесттите, с цел да направи старостта продуктивна и приятна, което значително съответствува с задачата на запалянковците за постигането на безконечна младост.
Според Скот обаче това значи, че не можем да продължим да живеем в досегашния си график, обхващащ три основни стадия - обучение, работа и пенсиониране, и ще би трябвало да преосмислим по какъв начин наподобява старостта.
Хората, които всекидневно живеят над 100 години и се пенсионират на сегашната общоприета възраст (над 65 години в множеството стопански развити страни), биха могли да се отдадат на своето занимание и отмора в продължение на десетилетия. Това, несъмнено, би довело до повсеместна сериозна рецесия в системите за пенсионно обезпечаване.
По тази причина Скот счита, че огромна част от популацията ще би трябвало да работи и след закрепената възраст за пенсиониране и даже да се преквалифицира. Правителствата пък, от своя страна, ще би трябвало да насочат старания към поддържаща здравна грижа точно за този сегмент от своите жители.
Фактите приказват, че в последните десетилетия медицината и съпътстващите я области реализират невероятни триумфи, заради което жителите, изключително в развитите стопански системи по света, остават по-дълго в материалния свят.
Според статистиката в световен мащаб междинната дълготрайност на живота се е нараснала с повече от 6 години в интервала сред 2000 и 2019 година - от 66,8 години през 2000 година до 73,4 години през 2019 година
Световното население ще доближи своя пик през 2080 година
Забавя се растежът на популацията в най-голямата икономика
Икономически аспекти
Как обаче това се отразява на стопанската система и способна ли е тя да се приспособява? Макар фирмите, предлагащи артикули и услуги за хора на пенсионна възраст да печелят, съгласно специалисти всички останали биха имали по-скоро проблеми, в случай че животът продължава всеобщо повече от 100 години.
Едно от по-смелите отзиви даже е, че превръщането на столетниците в освен това от особеност би сложило света пред икономическо предизвикателство и би изисквало цялостна смяна на обществото, с цел да се приспособява.
Дори и без упоменатите към този момент медицински нововъведения и технологии от бъдещето, които да обезпечат свръхдълъг живот, доста от развитите страни към този момент са в стопански усложнения заради несъответствието сред застаряващо население и намаляваща раждаемост.
Източник:
Бюрото за броене на Съединени американски щати предвижда, че до 2060 година хората на възраст над 64 години ще съставляват 23% от популацията (в съпоставяне със 17% през 2020 г.). Обобщените международни статистики са даже по-стряскащи - хората на 65 и повече години ще се усилят двойно - от 761 млн. през 2021 година до 1,6 милиарда през 2050 година Това разумно значи и по-високи разноски за пенсиониране и опазване на здравето при по-малко на брой служащи, които да ги компенсират.
И заживели дълго... и в разцвет
Бъдещето зависи от метода, по който хората остаряват, и от това дали са здрави в по-късните си години, счита икономистът Андрю Дж. Скот в книгата си " Императивът на дълголетието ". Той твърди, че обществото би трябвало да се стреми да предотврати болесттите, с цел да направи старостта продуктивна и приятна, което значително съответствува с задачата на запалянковците за постигането на безконечна младост.
Според Скот обаче това значи, че не можем да продължим да живеем в досегашния си график, обхващащ три основни стадия - обучение, работа и пенсиониране, и ще би трябвало да преосмислим по какъв начин наподобява старостта.
Хората, които всекидневно живеят над 100 години и се пенсионират на сегашната общоприета възраст (над 65 години в множеството стопански развити страни), биха могли да се отдадат на своето занимание и отмора в продължение на десетилетия. Това, несъмнено, би довело до повсеместна сериозна рецесия в системите за пенсионно обезпечаване.
По тази причина Скот счита, че огромна част от популацията ще би трябвало да работи и след закрепената възраст за пенсиониране и даже да се преквалифицира. Правителствата пък, от своя страна, ще би трябвало да насочат старания към поддържаща здравна грижа точно за този сегмент от своите жители.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ