Как България не стана руска губерния
" Дневник " напомня текст на Николай Цеков от оповестен на 6 септември 2013 година
" Редом с Априлското въстание и с битката за основаването на Българската екзархия, Съединението през есента на 1885 година е едно от редките светли събития в българската история, за които може да се каже, че са напълно дело на българи. Това, което се премълчава и до през днешния ден от доста български историци, е, че Съединението освен отстранява една от несправедливостите на Берлинския контракт, само че и поставя завършек на застрашителната съветска надмощие в преди малко възкръсналата след петвековно османско господство българска страна ", споделя професор Пламен Цветков.
Той разяснява, че до Съединението военният министър на основаното през 1878 година Княжество България наложително е бил назначаван от Санкт Петербург и е бил зависещ не на княза на българите, а на съветския Имперски общоприет щаб. Новосформираната българска войска е била командвана от съветски офицери и в нея наложително се е говорило на съветски.
Именно армията се оказва машата в ръцете на съветския император Александър Трети при опита му да спре стремежа на българите от двете страни на Стара планина.
Гневът на Александър Трети
Научавайки за оповестеното в Пловдив основаване на обединена българска страна, Александър Трети заповядва неотложно евакуиране на всички съветски офицери от Княжеството. Гневът на самодържеца е провокиран от заплахата да пропаднат две дълго премисляни хрумвания за налагане на съветската надмощие на Балканите.
" Завладяването на Цариград и черноморските проливи е звездната фантазия на Руската империя и всевъзможни приказки за благородните намерения на имперското държавно управление по отношение на българите при оповестяването на войната през 1877 са просто нелепи. Създаването на обединена и доста по-силна българска страна, която може да се окаже мъчно преодолимо затруднение пред замислената агресия на юг, по никакъв начин не се вписва в сметките на Санкт Петербург. Александър Трети влиза в изострен спор с княз Александър Батенберг, като това е част от проекта му да го измести от престола, а съветският император да бъде разгласен за княз на българите. България е трябвало да се трансформира в елементарна съветска губерния. Съединението слага кръст на всички тези проекти ", разяснява професор Цветков.
Чардафон Великий. Биографическа схема в профилС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Твърдоглавието на българите вбесява съветската дипломация, заради което тя прибягва до една измама, която по изключително сладкодумен метод разкрива замислите на императорското обграждане. В специфична декларация Русия афишира, че няма да предприеме каквито и да било дейности против страна, която се почувства ощетена от присъединението на Източна Румелия към Княжество България. Тази индулгенция важи даже при положение, че " пострадалите " решат да прибягнат до военни дейности. Пределно ясно е, че получателят на поканата за " заграбване " на български земи е на първо място Високата врата. " Но султан Абдул Хамид Втори взема решение да не потегля против България. Султанът е добре информиран за мераците на рисковия си северен комшия и взема решение, че ощетена от Съединението е само съветската страна ", споделя проф. Цветков.
Поуките от Съединението
" Датата 6-ти септември е най-удачна за народен празник на България, тъй като популяризира един акт на себеутвърждаване и национална героизъм, който е напълно дело на българи. Освен тази дата, само Денят на независимостта - 22 септември 1908 година, има капацитета да сплоти българската нация ", безапелационен е историкът Пламен Цветков.
Философът Калин Янакиев акцентира на собствен ред, че Съединението е станало допустимо с помощта на политици и бойци, за които България и нейната независимост са били висша полезност. Янакиев напомня и нещо друго - че тази година (2013 бел. ред.) се навършва половин век от опита за едно друго българско " съединяване ", разказано в депеша на Политбюро на Българска комунистическа партия до Москва от декември 1963 година. В нея горещо се прокламира готовността на социалистическа България да стане 16-та руска република.
" Помненето и осмислянето на такива събития е единственият сигурен " лакмус " за това дали сме си извлекли поучения от нашата история ", заключава професор Янакиев.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
" Редом с Априлското въстание и с битката за основаването на Българската екзархия, Съединението през есента на 1885 година е едно от редките светли събития в българската история, за които може да се каже, че са напълно дело на българи. Това, което се премълчава и до през днешния ден от доста български историци, е, че Съединението освен отстранява една от несправедливостите на Берлинския контракт, само че и поставя завършек на застрашителната съветска надмощие в преди малко възкръсналата след петвековно османско господство българска страна ", споделя професор Пламен Цветков.
Той разяснява, че до Съединението военният министър на основаното през 1878 година Княжество България наложително е бил назначаван от Санкт Петербург и е бил зависещ не на княза на българите, а на съветския Имперски общоприет щаб. Новосформираната българска войска е била командвана от съветски офицери и в нея наложително се е говорило на съветски.
Именно армията се оказва машата в ръцете на съветския император Александър Трети при опита му да спре стремежа на българите от двете страни на Стара планина.
Гневът на Александър Трети
Научавайки за оповестеното в Пловдив основаване на обединена българска страна, Александър Трети заповядва неотложно евакуиране на всички съветски офицери от Княжеството. Гневът на самодържеца е провокиран от заплахата да пропаднат две дълго премисляни хрумвания за налагане на съветската надмощие на Балканите.
" Завладяването на Цариград и черноморските проливи е звездната фантазия на Руската империя и всевъзможни приказки за благородните намерения на имперското държавно управление по отношение на българите при оповестяването на войната през 1877 са просто нелепи. Създаването на обединена и доста по-силна българска страна, която може да се окаже мъчно преодолимо затруднение пред замислената агресия на юг, по никакъв начин не се вписва в сметките на Санкт Петербург. Александър Трети влиза в изострен спор с княз Александър Батенберг, като това е част от проекта му да го измести от престола, а съветският император да бъде разгласен за княз на българите. България е трябвало да се трансформира в елементарна съветска губерния. Съединението слага кръст на всички тези проекти ", разяснява професор Цветков.
Твърдоглавието на българите вбесява съветската дипломация, заради което тя прибягва до една измама, която по изключително сладкодумен метод разкрива замислите на императорското обграждане. В специфична декларация Русия афишира, че няма да предприеме каквито и да било дейности против страна, която се почувства ощетена от присъединението на Източна Румелия към Княжество България. Тази индулгенция важи даже при положение, че " пострадалите " решат да прибягнат до военни дейности. Пределно ясно е, че получателят на поканата за " заграбване " на български земи е на първо място Високата врата. " Но султан Абдул Хамид Втори взема решение да не потегля против България. Султанът е добре информиран за мераците на рисковия си северен комшия и взема решение, че ощетена от Съединението е само съветската страна ", споделя проф. Цветков.
Поуките от Съединението
" Датата 6-ти септември е най-удачна за народен празник на България, тъй като популяризира един акт на себеутвърждаване и национална героизъм, който е напълно дело на българи. Освен тази дата, само Денят на независимостта - 22 септември 1908 година, има капацитета да сплоти българската нация ", безапелационен е историкът Пламен Цветков.
Философът Калин Янакиев акцентира на собствен ред, че Съединението е станало допустимо с помощта на политици и бойци, за които България и нейната независимост са били висша полезност. Янакиев напомня и нещо друго - че тази година (2013 бел. ред.) се навършва половин век от опита за едно друго българско " съединяване ", разказано в депеша на Политбюро на Българска комунистическа партия до Москва от декември 1963 година. В нея горещо се прокламира готовността на социалистическа България да стане 16-та руска република.
" Помненето и осмислянето на такива събития е единственият сигурен " лакмус " за това дали сме си извлекли поучения от нашата история ", заключава професор Янакиев.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ