Днешният ден е за почит към великомъченик Димитрий Мироточиви и

Днешният ден е за респект към великомъченик Димитрий Мироточиви и преп. Димитра Доростолска, Димитровден е от най-обичаните празници на старите българи. Той е граничен, приключва земеделския сезон с прибрани рала под стрехите и подредени изсушени дърва за зимата. На него чорбаджиите се разплащат с ратаи, наети по Гергьовден, и спазаряват нови хора, които ще им слугуват. И до момента се има вяра, че договорка, подписана на този ден, ще е доста добра. Някога на Распус, както е наименуван Димитровден от народа ни, трудовата борса била в кръчмата – ратаите получавали кат облекла и по чифт цървули за всеки месец, през който ще работят на шефа. Договорът не можело да бъде негоден, до момента в който не изтече интервалът на устното съглашение, а при разплащането чорбаджията трябвало да почерпи хората, от които е удовлетворен. И наемниците се ориентирали по тази благотворителност, а „ благия ” му темперамент изпитвали на гърба си по-нататък. Жените, които се хващали слугини, можело да бъдат изгонени от чорбаджията при всяко неодобрение в неговото семейство дори без възнаграждение. Разпус е и за споразумяване на вересиите. Идват си за Димитровден гурбетчиите, а със заработеното през годината уреждат сметките при селския търговец за стоките от първа нужда, вземани на доверие от тяхното семейство...

Финансовата значителност на деня вероятно е карала старите българи да мислят, че против Димитровден небето се отваря и светлинки демонстрират на праведните къде има съкровища и дали ще се изпълнят съкровените им стремежи. В този миг било значимо да се направи и практическа прогноза за времето през идващите месеци, а и за плодородието през идната година. Има доста национални предсказания, свързани с Димитровден, а значимостта на този граничен миг сред есен и зима е показана с пословицата „ Св. Димитър зима носи ”. Светецът язди червен кон и от брадата си тръска снежинки, а съгласно наблюденията на националните метеоролози за към 40 дни след празника му идва същинската зима. Ако се случи да се заредят топли и слънчеви дни, споделят им циганско лято...

По традиция на Димитровден се сервират бели цветя на именяците, с цел да е снежна зимата, а коматът следващата година - пълен. Точно избрана е и гощавката: яхния от петел, в случай че чества мъж, ядене от кокошка – в случай че чества дама. Неизменни са курбанът от овнешко месо, ябълковата пита или печени плодове, варена царевица, рачел от тиква... Храна готвели за няколко дни, тъй като от Димитровден не се бърка в брашното, не се пипа в скрина, нито в качето с кисело зеле, с цел да не атакуват мишките запасите у дома. Хубаво е на този ден домакините да извърнат внимание и кой пръв прекрачва прага, полазникът дефинира какви ще бъдат идващите месеци за фамилията и стопанството.

Празник имат:

Димитър, Митко, Димана, Диди, Дичо, Мичо, Тако, Туша, Митра, Митана, Митоша и други техни производни

* На имен ден се върви без покана, в случай че виновникът за тържеството е изразил категорично предпочитание да не чества. Някои имена могат да бъдат почетени на разнообразни дати през годината - съгласно избора на именяка.

* За смисъла на имената виж Кратък речник на имената