Първите компютри
Днешните лични компютри са доста разнообразни от солидните, тромави устройства, появили се по време на и след Втората международна война. Но, въпреки всичко, тяхната поява представлявала голям пробив в региона на науката и технологиите.
През 1940-те години на предишния век имало няколко устройства, за всяко от които може да се твърди, че е първият компютър.
Z3 – това е ранен компютър, основан от немския инженер Конрад Цузе, който работел самичък и в цялостна изолираност от други учени.
Машината имала обособена памет и обособена подпора за въвеждане на данни. Техен притежател била 8-пистова перфокарта, направена от 35-мм кино лента. В машината имало 2600 телефонни релета и тя можела свободно да се програмира в двоичен код с плаваща точка. Апаратът Z3 се употребявал за аеродинамични калкулации, само че бил погубен по време на бомбардировките над Берлин в края на 1943 година
Mark 1 – устройството Mark 1, замислено от професор Хауърд Айкен и основано от IBM през 1941 година, е първият програмируем компютър в Америка. Машината коствала половин милион $.
Именно Mark 1 може да се назова първият компютър в света. Характеристиките му, за разлика от немския Z3, разрешавали да се правят калкулации в автоматизиран режим, без интервенция на човек. Машината била голяма: с дължина над 17 метра и височина повече от 2.5 м. В обвивка от стъкло и неръждаема стомана, тя тежала 4,5 тона, а общата дължина на проводниците й била съвсем 800 км. Синхронизацията на главните изчислителни модули се правила от вал, дълъг 15 метра, който се задействал от електромотор с мощ 4 киловата.
Atanasoff-Berry Computer (ABC) – през 1939 година професор Джон Винсънт Атанасов получава средства за основаването на уред, наименуван Atanasoff-Berry Computer (ABC).
Реплика (1997 г.) на компютъра Атанасов-Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова. Снимка: Уикипедия
Той е планиран и съединен от Атанасов и аспиранта Клифърд Бери през 1942 година. Въпреки това, устройството не било необятно известно преди правосъдните разногласия, свързани с изобретението на компютъра. Тези разногласия били позволени едвам през 1973 година, когато Атанасов бил приет за основател на няколко съществени компютърни хрумвания. Но самият компютър като идея бил разгласен за неподлежащ на патентоване и, затова, свободно отворен за всички разработчици.
ENIAC – този уред бил създаден от двама учени от Пенсилванския университет – Джон Екерт и Джон Мокли.
Използвали го при основаването на водородната бомба, за инженерни калкулации и основаване на таблици за пукотевица. Тя също правела прогнози за времето в Съюз на съветските социалистически републики за американците да знаят къде ще падат радиоактивни дъждове при положение на нуклеарна война. За разлика от Mark 1 с неговите електромеханични релета, ENIAC имал вакуумни тръби. И нещо любопитно: през днешния ден се счита, че за 10-те години на своята работа ENIAC е направил повече калкулации, в сравнение с цялото човечество до тогава.
ENIAC тежал 27 тона и претендирал 174 киловата електрическа енергия. Когато го включвали, осветлението в града отслабвало.
EDSAC – първият компютър със програмен продукт за памет се наричал EDSAC. Сглобен е през 1949 година в университета в Кеймбридж.
Проектът за неговото основаване бил управителен от професор Морис Уилкс. Едно от главните достижения в програмирането било потреблението от Уилкс на библиотека с къси стратегии, наречени „ подпрограми “. Те се съхранявали на перфокарти и се употребявали за осъществяване на общи повтарящи се калкулации.
UNIVAC 1 – този уред, показан в Съединени американски щати през 1951 година, може да се дефинира като първият компютър, предопределен за цивилен цели.
Той се популяризирал, откакто употребявал изследване на 1% от гласоподавателите, с цел да предвижда вярно, че военачалник Дуайт Айзенхауер ще завоюва президентските избори през 1952 година
Programma 101 – за първи път терминът „ личен компютър “ бил употребен за апарата на италианския инженер Пиер Джорджио Перото, наречен Programma 101.
Произвела го компанията Olivetti. Устройството коствало 3200 $ и от него били продадени към 44 000 екземпляра. Десет броя били купени от НАСА, с цел да бъдат употребявани при пресмятане на лунното кацане на Аполон 11 през 1969 година
Altair 8800 – първият всеобщо създаден домакински компютър. През 1975 година в списанието Popular Electronics се появила публикация за нов компютърен комплект, Altair 8800. В рамките на няколко седмици след появяването на устройството клиентите наводнили неговия производител, компанията MITS, с поръчки. Машината била оборудвана с 256-байтова памет (разширяваща се до 64 Kb) и универсална интерфейсна шина, която с времето се трансформирала в общоприетата S-100, необятно употребена в любителските и лични компютри от онази ера.
Altair 8800 се произвеждал в две форми – изначало раздрънкан за 439 $, а след това и съединен за 621. Производителите очаквали продажби от няколкостотин бройки и били доста учудени, когато единствено за месец продали няколко хиляди.
Apple І – през 1976 година се появява първият компютър на Apple, планиран и направен на ръка от Стив Возняк и рекламиран от неговия приятел Стив Джобс като пръв артикул на Apple Computer Company.
Apple І се смята за първия личен компютър, който се доставял изцяло съединен и в подготвен тип. Устройството не имало нито екран, нито клавиатура (имало опция да бъдат добавени). Затова пък имало изцяло оборудвана платка с 30 чипа. По-късно била пусната спомагателна платка за 75 $, която разрешавала записване на данни върху аудиокасета.
„ Правец “ – през 1980-те в България стартира да се създава компютърът „ Правец “ – копие на втората версия на Apple.
Данните се записваха върху касетофон или флопидисково устройство.
„ Правец 8D “ беше домакински компютър, клонинг на Oric Atmos, и за екран използваше тв приемник.
Отначало записващо устройство беше касетофон, а по-късно и флопидисково устройство.
Хиляди професионални компютри от серията „ Правец 16 “ работеха в страните от Съвет за икономическа взаимопомощ – в учебни заведения, администрации, лечебни заведения, институти и университети.
