Жак Атали: За Европа – промяна на тенденцията
Днес, за доста хора, европейските избори съставляват занятие, в което им се постановат политически фигури, а също по този начин и в което жителите на континента постоянно се приканват да гласоподават за членове на Народното събрание, които те не познават, за чиито дейности не знаят нищо и които в по-голямата си част съставляват отминала популярност или подправени очаквания за бъдещето. Няма по-безсмислено от това.
Още повече, когато знаем, че подобен парламент се употребява основно по мним метод, с цел да взе участие в подбора на членове на Комисията и да ползва закони, които в действителност са решения, които в последна сметка се вземат от националните държавни управления по време на безкрайни и неразбираеми срещи на върха.
И още повече, когато осъзнаем, че откакто тези европейски органи са налице, те се занимават единствено с лимитирани стопански въпроси, от ултралиберална вероятност, която подтиква конкуренцията сред европейците на всички равнища, настоявайки за най-ниските фискални и обществени оферти и не правейки нищо, или съвсем нищо, за създаване на общи планове.
Казвам „ съвсем нищо “, тъй като Европейският съюз все пак построи някои общи планове, които заслужават да бъдат подкрепени, като да вземем за пример Общата селскостопанска политика (ОСП), „ Еразъм “, „ Еврика “, еврото, Европейския съд и няколко други.
Време е да обърнем наклонността и да създадем доста повече по главните международни проблеми:
През идващите 10 години Съединени американски щати и Китай ще се укрепят в основни браншове на бъдещето. Африканците, индийците, руснаците, индонезийците ще стартират да се появяват като съперници, а към този момент не просто като клиенти. Безброй екологични закани ще ескалират. Безбройна миграция ще се откри в разрастващ се номадски свят. И ние, европейците, не можем повече да чакаме никой да ни помогне да се защитим от тези закани и конкуренция. Станахме жертва, към този момент не сътрудник. Осъдени сме, в случай че не създадем нищо, да бъдем изрязани, обезкървени и заличени. Без никой да ни избави.
Ако бяхме разграничени, можехме ли да се защитим по-добре? Могат ли Франция, Германия, Италия, Испания, Унгария да посрещнат сами тези рискове? Не несъмнено, че не. Трябва да обединим отбраната си, граничната полиция и нашите съществени и спомагателни проучвателен запаси. Трябва да променим нашата политика в региона на конкуренцията, с цел да насърчим основаването на европейски колоси. Необходимо е да хармонизираме нашите политики за обществена отбрана и корпоративно данъчно облагане допустимо най-близо. Нуждаем се от капиталов бюджет от най-малко 3% от Брутният вътрешен продукт на Съюза, предопределен за проучвания – софтуерни, просветителни, обществени, селскостопански, териториални и екологични вложения. Трябва да променим коренно интернационалните данъчни съглашения, които лимитират данъчната основа на групата GAFA и нейните китайски аналози.
Дали обединяването на нашите запаси за отбрана ще навреди на нашата национална еднаквост? Не несъмнено, че не. Много е непочтено да се твърди това. Съвместните дейности няма да обиден съответните ни езици, култури, просветителни системи, автономност на нашите територии или нашата идея за секуларизъм. Особено в случай че Франция най-сетне отдели нужните запаси за поощряване на франкофонията, която постоянно е забравяна и презирана от доста водачи и дипломати, в продължение на петдесет години. Това също ще ни разреши да защитим по-добре ползите си в света и да повлияем на главните световни екологични, обществени, финансови, етични и политически въпроси, от които от ден на ден отсъстваме.
Тези въпроси са това, което би трябвало да разискваме в този момент. Именно това е нещото, което младежите в Европа желаеха и за което им завидяха техните съидейници по света. Това е нещото, на което дръзките водачи с нюх за дълготрайна вероятност и подготвеност да поемат опасности би трябвало да бъдат отдадени. Ако такива водачи съществуват. /БГНЕС
———-
Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата “Евреите, светът и парите ”, която е преведена и на български език.
Още повече, когато знаем, че подобен парламент се употребява основно по мним метод, с цел да взе участие в подбора на членове на Комисията и да ползва закони, които в действителност са решения, които в последна сметка се вземат от националните държавни управления по време на безкрайни и неразбираеми срещи на върха.
И още повече, когато осъзнаем, че откакто тези европейски органи са налице, те се занимават единствено с лимитирани стопански въпроси, от ултралиберална вероятност, която подтиква конкуренцията сред европейците на всички равнища, настоявайки за най-ниските фискални и обществени оферти и не правейки нищо, или съвсем нищо, за създаване на общи планове.
Казвам „ съвсем нищо “, тъй като Европейският съюз все пак построи някои общи планове, които заслужават да бъдат подкрепени, като да вземем за пример Общата селскостопанска политика (ОСП), „ Еразъм “, „ Еврика “, еврото, Европейския съд и няколко други.
Време е да обърнем наклонността и да създадем доста повече по главните международни проблеми:
През идващите 10 години Съединени американски щати и Китай ще се укрепят в основни браншове на бъдещето. Африканците, индийците, руснаците, индонезийците ще стартират да се появяват като съперници, а към този момент не просто като клиенти. Безброй екологични закани ще ескалират. Безбройна миграция ще се откри в разрастващ се номадски свят. И ние, европейците, не можем повече да чакаме никой да ни помогне да се защитим от тези закани и конкуренция. Станахме жертва, към този момент не сътрудник. Осъдени сме, в случай че не създадем нищо, да бъдем изрязани, обезкървени и заличени. Без никой да ни избави.
Ако бяхме разграничени, можехме ли да се защитим по-добре? Могат ли Франция, Германия, Италия, Испания, Унгария да посрещнат сами тези рискове? Не несъмнено, че не. Трябва да обединим отбраната си, граничната полиция и нашите съществени и спомагателни проучвателен запаси. Трябва да променим нашата политика в региона на конкуренцията, с цел да насърчим основаването на европейски колоси. Необходимо е да хармонизираме нашите политики за обществена отбрана и корпоративно данъчно облагане допустимо най-близо. Нуждаем се от капиталов бюджет от най-малко 3% от Брутният вътрешен продукт на Съюза, предопределен за проучвания – софтуерни, просветителни, обществени, селскостопански, териториални и екологични вложения. Трябва да променим коренно интернационалните данъчни съглашения, които лимитират данъчната основа на групата GAFA и нейните китайски аналози.
Дали обединяването на нашите запаси за отбрана ще навреди на нашата национална еднаквост? Не несъмнено, че не. Много е непочтено да се твърди това. Съвместните дейности няма да обиден съответните ни езици, култури, просветителни системи, автономност на нашите територии или нашата идея за секуларизъм. Особено в случай че Франция най-сетне отдели нужните запаси за поощряване на франкофонията, която постоянно е забравяна и презирана от доста водачи и дипломати, в продължение на петдесет години. Това също ще ни разреши да защитим по-добре ползите си в света и да повлияем на главните световни екологични, обществени, финансови, етични и политически въпроси, от които от ден на ден отсъстваме.
Тези въпроси са това, което би трябвало да разискваме в този момент. Именно това е нещото, което младежите в Европа желаеха и за което им завидяха техните съидейници по света. Това е нещото, на което дръзките водачи с нюх за дълготрайна вероятност и подготвеност да поемат опасности би трябвало да бъдат отдадени. Ако такива водачи съществуват. /БГНЕС
———-
Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата “Евреите, светът и парите ”, която е преведена и на български език.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ