Проф. Овчаров: Раждането на македонската нация и ровенето на Коритаров в мухъла
Днес (вчера, б. р.) господин Коритаров остана правилен на себе си и не пропусна да насочи следващите си обети против българщината. Този път изрови от мухлясалите шкафове Бледския контракт от 1947 година, който малко на брой, които не се занимават с история, познават, написа проф. Николай Овчаров в разбор за.
Разбира се, беше взел информацията от скопско електронно издание, поместило с тлъсти букви: „ Што е тоа ДОГОВОР ОД БЛЕД коj на Македониjа и ги дава СИТЕ ПРАВА КОИ ГИ СПОРИ БУГАРИJА “.
За тези, които не познават този контракт, ще поясня, че става дума за едно от най-големите закононарушения на Българската комунистическа партия - измяната на българите от Македония. Именно с него публично е приета македонска нация, език и всичко останало. На фотографията на подписването виждаме подсмихващият се шеф на социалистическа Югославия - Йосиф Броз Тито и гузният министър-председател и водач на Българската комунистическа партия Георги Димитров.
Но нещата имат доста по-страшен за България привкус. Тито има проект за анексирането на България още до края на 1944 година под формата на обединяване в страна на южните славяни. Слава-Богу, че това в един миг не съответствува с проектите на Сталин, който желае да държи България като правилен спътник против възходящото въздействие на югославския водач. Именно по този начин се стига до контракта в Блед, чиито сюжет е писан в Кремъл.
Мизата в този покер сред Тито и Сталин става Пиринския край. Според контракта той би трябвало да бъде предаден на Югославия и да влезе в рамките на новосформираната република Македония! Цената е опрощаване на 25 милиона щатски $ контрибуции към Тито за присъединяване на България във войната на страната на нацистка Германия.
Всъщност още от есента на 1944-а, българите край Вардар и в Пиринско са подложени на всеобщи репресии с цел да бъдат приобщени към новосъздадената „ македонска нация “. През 1946 година у нас се прави така наречен броене, като хората от Пиринския край са задължени да се дефинират за „ македонци “. Несъгласните са преследвани и хвърляни в пандизите, което надлежно Тито прави край Вардар. Впрочем там нещата са доста по-страшни и хиляди българи губят живота си единствено за това, че не предават своя народ.
Нещата отиват към анексирането от Югославия на Пиринска Македония, когато ориста дава късмет на България. През юли 1948 година настава тежък ерес сред Йосиф Сталин и Йосиф Тито, което дава опция да не се извърши клаузата от контракта за предаването на Пиринска Македония.
И по този начин цената на тази част от България, а и на цяла Македония, от която на практика тогава комунистическото държавно управление се отхвърля, е 25 милиона щатски $. През 1867 година съветският цар продава на американците голямата Аляска за 7.5 милиона и това се смята за най-големият грях на царска Русия. А дали и нашите комунисти в миналото ще поемат виновността за това национално изменничество?
Разбира се, беше взел информацията от скопско електронно издание, поместило с тлъсти букви: „ Што е тоа ДОГОВОР ОД БЛЕД коj на Македониjа и ги дава СИТЕ ПРАВА КОИ ГИ СПОРИ БУГАРИJА “.
За тези, които не познават този контракт, ще поясня, че става дума за едно от най-големите закононарушения на Българската комунистическа партия - измяната на българите от Македония. Именно с него публично е приета македонска нация, език и всичко останало. На фотографията на подписването виждаме подсмихващият се шеф на социалистическа Югославия - Йосиф Броз Тито и гузният министър-председател и водач на Българската комунистическа партия Георги Димитров.
Но нещата имат доста по-страшен за България привкус. Тито има проект за анексирането на България още до края на 1944 година под формата на обединяване в страна на южните славяни. Слава-Богу, че това в един миг не съответствува с проектите на Сталин, който желае да държи България като правилен спътник против възходящото въздействие на югославския водач. Именно по този начин се стига до контракта в Блед, чиито сюжет е писан в Кремъл.
Мизата в този покер сред Тито и Сталин става Пиринския край. Според контракта той би трябвало да бъде предаден на Югославия и да влезе в рамките на новосформираната република Македония! Цената е опрощаване на 25 милиона щатски $ контрибуции към Тито за присъединяване на България във войната на страната на нацистка Германия.
Всъщност още от есента на 1944-а, българите край Вардар и в Пиринско са подложени на всеобщи репресии с цел да бъдат приобщени към новосъздадената „ македонска нация “. През 1946 година у нас се прави така наречен броене, като хората от Пиринския край са задължени да се дефинират за „ македонци “. Несъгласните са преследвани и хвърляни в пандизите, което надлежно Тито прави край Вардар. Впрочем там нещата са доста по-страшни и хиляди българи губят живота си единствено за това, че не предават своя народ.
Нещата отиват към анексирането от Югославия на Пиринска Македония, когато ориста дава късмет на България. През юли 1948 година настава тежък ерес сред Йосиф Сталин и Йосиф Тито, което дава опция да не се извърши клаузата от контракта за предаването на Пиринска Македония.
И по този начин цената на тази част от България, а и на цяла Македония, от която на практика тогава комунистическото държавно управление се отхвърля, е 25 милиона щатски $. През 1867 година съветският цар продава на американците голямата Аляска за 7.5 милиона и това се смята за най-големият грях на царска Русия. А дали и нашите комунисти в миналото ще поемат виновността за това национално изменничество?
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ