"Дойче веле": Ердоган показа пред света твърд характер, поиска Турция да бъде...
Днес Турция демонстрира темперамент. Твърд темперамент. Вече не желае да бъде просто модел за ислямския свят, а да бъде приета като районна мощ. Това написа през днешния ден в коментар Дойче веле.
Ето и публикацията:
Ердоган води борби на доста фронтове. Той не познава никакви задръжки. Действията му обаче са предвидими. По политическия му жанр и до през днешния ден си проличава, че е човек, израснал в един от най-проблемните квартали на Истанбул, написа Дойче веле.
Отминаха времената, когато "меката мощ " Турция искаше да бъде обсъждана като модел за ислямския свят. Днес Турция работи с твърда ръка и желае да бъде приета за районна мощ.
Тя изпрати свои бойци, наемници и оръжия в Сирия и в Ирак, както и в Либия и в Азербайджан. А нейните военноморски сили, които едно време бяха изцяло подценен жанр войски, през днешния ден са най-големите в Източното Средиземноморие и показват там своята мощност.
Турция счита за триумф всичко, което тревожи НАТО и Европейски Съюз. В Сирия турската войска спря сирийско-руското нахлуване към провинция Идлиб, предотвратявайки по този метод нова бежанска вълна.
В Либия пък тя обърна хода на войната и принуди антитурската коалиция там да премине в оттегляне. Това се трансформира в причина Турция - чрез нападателна политика в цялото Източно Средиземноморие - да оспори съществуващите интернационалните договорености за континенталния шелф и изключителните стопански зони в региона, както и да упорства за правото си да взе участие в експлоатирането на естествените благосъстояния.
Сега с военната си и политическа поддръжка за Азербайджан Турция открива трети фронт против Русия - след Сирия и Либия. В спора за Нагорни Карабах руснаците са на страната на Армения. Дългогодишното мъжко другарство сред президентите Ердоган и Путин през днешния ден е охладняло. Днес турският президент упреква Русия, че не регистрира турските ползи.
Турската войска и стилът на Ердоган
Три са факторите, окуражили Турция да се включи в спора в Кавказ. Първо: през последните години турската войска съумя да натрупа много опит със своите бойни дрони и наемници в Сирия. Освен това Турция се въоръжава съществено макар икономическите си проблеми сега - ¼ от бюджета на страната директно или непряко е за военните.
А създадената от армията идея "Синя татковина " се трансформира в основата за агресивното държание на Турция в Средиземно море. Вярно е, че след несполучливия опит за прелом през 2016 година армията към този момент не е мощен политически фактор, само че пък тя е по-силна от всеки път, а нейните военни триумфи ѝ помогнаха да си възвърне ненапълно изгубеното доверие измежду хората.
Вторият фактор е празнината, на която се натъква Турция в Източното Средиземноморие, страните от Леванта и Кавказ, зародила заради неналичието на интерес от страна на Съединени американски щати. Европейски Съюз не може да запълни този вакуум, тъй като не е обединен и за разлика от Турция не е подготвен да заложи на военна борба.
Трето: Ердоган не познава никакви задръжки. В политическата си кариера той постоянно е търсил открития спор за реализиране на набелязаните цели.
В политическия му жанр и до през днешния ден си проличава, че е човек, израснал в един от най-проблемните квартали на Истанбул. Ердоган поема опасности, които счита, че може да пресметне. И постоянно има триумф. Издигането си той дължи на политическия си инстинкт да вижда възможностите и да се възползва от тях. Макар и да поддържа диктатора Алиев, в спора в Кавказ Ердоган се показва за лидер на мюсюлманите и тюркските нации.
Ердоган ръководи автократично, само че е предвидим. Когато е подложен на напън, той реагира с още по-голям напън, с цел да се покаже като мощен водач, който не демонстрира уязвимост. На политическите и материални тласъци той дава отговор позитивно, в случай че се обрисува да има облаги от това. Или пък с цялостно игнориране - в случай че няма такива.
Ето и публикацията:
Ердоган води борби на доста фронтове. Той не познава никакви задръжки. Действията му обаче са предвидими. По политическия му жанр и до през днешния ден си проличава, че е човек, израснал в един от най-проблемните квартали на Истанбул, написа Дойче веле.
Отминаха времената, когато "меката мощ " Турция искаше да бъде обсъждана като модел за ислямския свят. Днес Турция работи с твърда ръка и желае да бъде приета за районна мощ.
Тя изпрати свои бойци, наемници и оръжия в Сирия и в Ирак, както и в Либия и в Азербайджан. А нейните военноморски сили, които едно време бяха изцяло подценен жанр войски, през днешния ден са най-големите в Източното Средиземноморие и показват там своята мощност.
Турция счита за триумф всичко, което тревожи НАТО и Европейски Съюз. В Сирия турската войска спря сирийско-руското нахлуване към провинция Идлиб, предотвратявайки по този метод нова бежанска вълна.
В Либия пък тя обърна хода на войната и принуди антитурската коалиция там да премине в оттегляне. Това се трансформира в причина Турция - чрез нападателна политика в цялото Източно Средиземноморие - да оспори съществуващите интернационалните договорености за континенталния шелф и изключителните стопански зони в региона, както и да упорства за правото си да взе участие в експлоатирането на естествените благосъстояния.
Сега с военната си и политическа поддръжка за Азербайджан Турция открива трети фронт против Русия - след Сирия и Либия. В спора за Нагорни Карабах руснаците са на страната на Армения. Дългогодишното мъжко другарство сред президентите Ердоган и Путин през днешния ден е охладняло. Днес турският президент упреква Русия, че не регистрира турските ползи.
Турската войска и стилът на Ердоган
Три са факторите, окуражили Турция да се включи в спора в Кавказ. Първо: през последните години турската войска съумя да натрупа много опит със своите бойни дрони и наемници в Сирия. Освен това Турция се въоръжава съществено макар икономическите си проблеми сега - ¼ от бюджета на страната директно или непряко е за военните.
А създадената от армията идея "Синя татковина " се трансформира в основата за агресивното държание на Турция в Средиземно море. Вярно е, че след несполучливия опит за прелом през 2016 година армията към този момент не е мощен политически фактор, само че пък тя е по-силна от всеки път, а нейните военни триумфи ѝ помогнаха да си възвърне ненапълно изгубеното доверие измежду хората.
Вторият фактор е празнината, на която се натъква Турция в Източното Средиземноморие, страните от Леванта и Кавказ, зародила заради неналичието на интерес от страна на Съединени американски щати. Европейски Съюз не може да запълни този вакуум, тъй като не е обединен и за разлика от Турция не е подготвен да заложи на военна борба.
Трето: Ердоган не познава никакви задръжки. В политическата си кариера той постоянно е търсил открития спор за реализиране на набелязаните цели.
В политическия му жанр и до през днешния ден си проличава, че е човек, израснал в един от най-проблемните квартали на Истанбул. Ердоган поема опасности, които счита, че може да пресметне. И постоянно има триумф. Издигането си той дължи на политическия си инстинкт да вижда възможностите и да се възползва от тях. Макар и да поддържа диктатора Алиев, в спора в Кавказ Ердоган се показва за лидер на мюсюлманите и тюркските нации.
Ердоган ръководи автократично, само че е предвидим. Когато е подложен на напън, той реагира с още по-голям напън, с цел да се покаже като мощен водач, който не демонстрира уязвимост. На политическите и материални тласъци той дава отговор позитивно, в случай че се обрисува да има облаги от това. Или пък с цялостно игнориране - в случай че няма такива.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ