Коледните празненства през Средновековието
Днес сме привикнали да посрещаме Коледа с красиво украсени елхи, вкусни гозби и, несъмнено, дарове за нашите родственици и другари. В Средновековна Европа, обаче, този празник бил отбелязван по малко по-различен метод. Хората тогава се отдавали на пиршества и бурно забавление, продължаващи 12 дни. Месец преди началото на празненствата всеки бил задължен да съблюдава прецизен пост. „ С настъпването на 25 декември, обаче, всички задръжки и ограничавания падали. Хората започвали да ядат, пият, танцуват и играят разнообразни игри, до момента в който безусловно останат без сили “, споделя Ан Лорънс-Матърс от университета в Рединг, която е специалист по средновековна история.
The sinister history of our favourite Christmas traditions
— The Independent (@Independent)
Коледни пиршества
Коледните празници през Средновековието продължавали от 25 декември до 5 януари. Те започвали със специфична литургия, която се провеждала преди зазоряване и с нея се слагал завършек на наложителния пост. Лорънс-Матърс отбелязва, че в коледното меню на множеството хора наложително участвало опушено и осолено свинско месо. В провинцията богатите земеделци давали 12-дневна отмора на своите подчинени и от време на време даже им подготвяли празнична софра.
Интересни детайлности за кулинарните желания на хората през Средновековието разкрива творбата „ Добрият човек от Париж “, написана през 1393 година В нея се разказва какви са ястията, нужни за едно „ особено коледно угощение “. Сред тях са разнообразни типове салами, най-малко четири гозби с риба, печено месо, както и кремове, тартове, сладкиши и ядки.
Средновековните кралски особи обръщали огромно внимание на коледната софра. За една празнична вечеря в Рединг, проведена от британския крал Хенри III през 1226 година, били поръчани 40 сьомги, големи количества еленско и глиганско месо, както и „ колкото се може повече миноги “ (животни без челюсти, които постоянно са определяни неправилно като риби. Те имат назъбена фуниевидна уста, с която паразитират, смучейки кръв от риби). Хенри V, който управлявал Англия при започване на 15 в., присъединил още по-екзотични деликатеси в коледното меню – като раци, змиорки и морски прасета.
Подобни обилни пиршества нямало по какъв начин да се проведат без консумирането на доста алкохол. „ В някои връзки напитките били по-важни даже от храната “, счита Лорънс-Матърс. Тя прибавя, че множеството хора предпочитали да пият бира или сайдер. Благородниците пък залагали на виното – и то във впечатляващи количества. В рамките на една година, Хенри III поръчал цели 60 тона вино за Рединг, като един звук се равнявал на 1272 бутилки.
Medieval Christmas feast in a castle.
— Diana☀️ (@dianadep1)
Забавления за всички
Игрите също били значима част от Коледните празненства. В основата на някои от тях стоели антични езически ритуали, свързани със зимното слънцестоене. В разнообразни елементи на Европа, да вземем за пример, се провеждали карнавални маскаради, сходни на кукерските. Участниците в тях си слагали скотски маски, а някои мъже обличали женски облекла. Те обикаляли от врата на врата, пеели песни и разказвали занимателни истории. Според редица учени, традицията мъже да се обличат като дами произлиза от Сатурналиите – празник в чест на древноримския господ Сатурн, провеждан през втората половина на декември. През тези дни никой не трябвало да работи, военните дейности били неразрешени, а плебеи и господари разменяли функциите си.
Далеч по-странна била една друга коледна традиция, практикувана от редица благородници. Те дефилирали тържествено из залите за пиршества, носейки сготвени скотски глави като маски. Най-често били употребявани такива на глигани. През вековете тази традиция се запазила, само че глиганските глави последователно били заместени от дървени маски, отбелязва Лорънс-Матърс.
На 1 януари се провеждал още един необикновен обред, който също бил въодушевен от Сатурналиите. Става въпрос за така наречен „ Пир на глупците “. На този ден всички свещеници, дякони и църковни чиновници имали правото да вършат каквото си пожелаят. Нещата, обаче, постоянно излизали отвън надзор. Ето какво споделя един неизвестен френски създател за тази процедура: „ Свещениците носят чудовищни маски по време на богослуженията…те танцуват, облечени като дами и пеят вулгарни песни…играят на зарове в църквата…тичат и подскачат, без въобще да почувстват капчица позор “.
Today is the start of Saturnalia, when slaves rule their masters, when nobody works, but all indulge in feasting, drinking and gift-giving, and men wear women’s clothing. Catullus calls it ‘the best of days’, but Pliny tries to escape by spending the day alone in his summerhouse.
— Thor Ewing (@ThorEwing)
Дванайсета нощ
Нощта на 5 януари се смятала за независим празник през Средновековието, с който се отбелязвал краят на Коледните тържества. Именно с него е обвързвана прословутата комедия на Уилям Шекспир „ Дванайсета нощ “, която той написал при започване на 17 в. Неслучайно, в духа на упоменатите към този момент занимания, една от основните героини в пиесата – Виола, е дегизирана като мъж и се показва с името Чезарио.
Според традициите, свързани с нощта на 5 януари, на празничната софра наложително трябвало да има специфичен плодов кейк, в който било прикрито малко бобено зърно. „ Човекът, на който се паднело парчето със зърното, бил обявяван за „ крал “. Той получавал правото да дава всевъзможни занимателни заповеди на хората към себе си, които те били длъжни да извършват “, отбелязва Лорънс-Матърс. През последната нощ от Коледните празници „ кралят “ също по този начин можел да „ командва “ своите родители, учители или господари.
Twelfth Night or Epiphany Eve is a held on the last night of the
Traditions include eating King Cake, wassailing, and role reversals presided over by a 'Lord of Misrule'
It is also the focus of 's romantic comedy
— Leeds Lib Galleries (@LULGalleries)
Предсказания за бъдещето
12-те дни, през които се отбелязвала Коледа през Средновековието, били от огромно значение за всички гадатели, занимаващи се с предсказание на бъдещето, акцентира Лорънс-Матърс. Свещениците на собствен ред употребявали свещени текстове, благодарение на които се предполагало, че могат да предвиждат какво ще е времето през идната година. Техните интерпретации се основавали и на някои естествени феномени – като стихии, ветрове и дъги.
„ Хората вярвали, че Бог изпраща послания на тези, които могат да ги разчетат. 12-те дни на Коледа било особено време, в което въпросните знаци били най-вече “, изяснява още Лорънс-Матърс. Смятало се, да вземем за пример, че в случай че времето на Коледа е слънчево и ясно, то пролетта ще бъде топла и мека, а реколтата ще е добра. Ако, обаче, по време на празничните дни имало мощни ветрове, то това се смятало за неприятно предсказание, вещаещо тежка година за всички благородници.
По темата
The sinister history of our favourite Christmas traditions
— The Independent (@Independent)
Коледни пиршества
Коледните празници през Средновековието продължавали от 25 декември до 5 януари. Те започвали със специфична литургия, която се провеждала преди зазоряване и с нея се слагал завършек на наложителния пост. Лорънс-Матърс отбелязва, че в коледното меню на множеството хора наложително участвало опушено и осолено свинско месо. В провинцията богатите земеделци давали 12-дневна отмора на своите подчинени и от време на време даже им подготвяли празнична софра.
Интересни детайлности за кулинарните желания на хората през Средновековието разкрива творбата „ Добрият човек от Париж “, написана през 1393 година В нея се разказва какви са ястията, нужни за едно „ особено коледно угощение “. Сред тях са разнообразни типове салами, най-малко четири гозби с риба, печено месо, както и кремове, тартове, сладкиши и ядки.
Средновековните кралски особи обръщали огромно внимание на коледната софра. За една празнична вечеря в Рединг, проведена от британския крал Хенри III през 1226 година, били поръчани 40 сьомги, големи количества еленско и глиганско месо, както и „ колкото се може повече миноги “ (животни без челюсти, които постоянно са определяни неправилно като риби. Те имат назъбена фуниевидна уста, с която паразитират, смучейки кръв от риби). Хенри V, който управлявал Англия при започване на 15 в., присъединил още по-екзотични деликатеси в коледното меню – като раци, змиорки и морски прасета.
Подобни обилни пиршества нямало по какъв начин да се проведат без консумирането на доста алкохол. „ В някои връзки напитките били по-важни даже от храната “, счита Лорънс-Матърс. Тя прибавя, че множеството хора предпочитали да пият бира или сайдер. Благородниците пък залагали на виното – и то във впечатляващи количества. В рамките на една година, Хенри III поръчал цели 60 тона вино за Рединг, като един звук се равнявал на 1272 бутилки.
Medieval Christmas feast in a castle.
— Diana☀️ (@dianadep1)
Забавления за всички
Игрите също били значима част от Коледните празненства. В основата на някои от тях стоели антични езически ритуали, свързани със зимното слънцестоене. В разнообразни елементи на Европа, да вземем за пример, се провеждали карнавални маскаради, сходни на кукерските. Участниците в тях си слагали скотски маски, а някои мъже обличали женски облекла. Те обикаляли от врата на врата, пеели песни и разказвали занимателни истории. Според редица учени, традицията мъже да се обличат като дами произлиза от Сатурналиите – празник в чест на древноримския господ Сатурн, провеждан през втората половина на декември. През тези дни никой не трябвало да работи, военните дейности били неразрешени, а плебеи и господари разменяли функциите си.
Далеч по-странна била една друга коледна традиция, практикувана от редица благородници. Те дефилирали тържествено из залите за пиршества, носейки сготвени скотски глави като маски. Най-често били употребявани такива на глигани. През вековете тази традиция се запазила, само че глиганските глави последователно били заместени от дървени маски, отбелязва Лорънс-Матърс.
На 1 януари се провеждал още един необикновен обред, който също бил въодушевен от Сатурналиите. Става въпрос за така наречен „ Пир на глупците “. На този ден всички свещеници, дякони и църковни чиновници имали правото да вършат каквото си пожелаят. Нещата, обаче, постоянно излизали отвън надзор. Ето какво споделя един неизвестен френски създател за тази процедура: „ Свещениците носят чудовищни маски по време на богослуженията…те танцуват, облечени като дами и пеят вулгарни песни…играят на зарове в църквата…тичат и подскачат, без въобще да почувстват капчица позор “.
Today is the start of Saturnalia, when slaves rule their masters, when nobody works, but all indulge in feasting, drinking and gift-giving, and men wear women’s clothing. Catullus calls it ‘the best of days’, but Pliny tries to escape by spending the day alone in his summerhouse.
— Thor Ewing (@ThorEwing)
Дванайсета нощ
Нощта на 5 януари се смятала за независим празник през Средновековието, с който се отбелязвал краят на Коледните тържества. Именно с него е обвързвана прословутата комедия на Уилям Шекспир „ Дванайсета нощ “, която той написал при започване на 17 в. Неслучайно, в духа на упоменатите към този момент занимания, една от основните героини в пиесата – Виола, е дегизирана като мъж и се показва с името Чезарио.
Според традициите, свързани с нощта на 5 януари, на празничната софра наложително трябвало да има специфичен плодов кейк, в който било прикрито малко бобено зърно. „ Човекът, на който се паднело парчето със зърното, бил обявяван за „ крал “. Той получавал правото да дава всевъзможни занимателни заповеди на хората към себе си, които те били длъжни да извършват “, отбелязва Лорънс-Матърс. През последната нощ от Коледните празници „ кралят “ също по този начин можел да „ командва “ своите родители, учители или господари.
Twelfth Night or Epiphany Eve is a held on the last night of the
Traditions include eating King Cake, wassailing, and role reversals presided over by a 'Lord of Misrule'
It is also the focus of 's romantic comedy
— Leeds Lib Galleries (@LULGalleries)
Предсказания за бъдещето
12-те дни, през които се отбелязвала Коледа през Средновековието, били от огромно значение за всички гадатели, занимаващи се с предсказание на бъдещето, акцентира Лорънс-Матърс. Свещениците на собствен ред употребявали свещени текстове, благодарение на които се предполагало, че могат да предвиждат какво ще е времето през идната година. Техните интерпретации се основавали и на някои естествени феномени – като стихии, ветрове и дъги.
„ Хората вярвали, че Бог изпраща послания на тези, които могат да ги разчетат. 12-те дни на Коледа било особено време, в което въпросните знаци били най-вече “, изяснява още Лорънс-Матърс. Смятало се, да вземем за пример, че в случай че времето на Коледа е слънчево и ясно, то пролетта ще бъде топла и мека, а реколтата ще е добра. Ако, обаче, по време на празничните дни имало мощни ветрове, то това се смятало за неприятно предсказание, вещаещо тежка година за всички благородници.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ