Помним ли бащата на ксерокса? Българин е
Днес се навършват 40 години, откогато България загуби един от най-големите си учени - физика Георги Наджаков. Наричат го бащата на ксерокса, тъй като негово изобретение трансформира вечно класическата електрофотография, ксерографската и фотокопирната техника и прави гражданска война в региона на безвакуумната телевизионна техника.
Георги Наджаков, който си отива от този свят на 24 февруари 1981 година, прави забележителното изобретение, наречено “фотоелектретното положение на веществата “. При едновременното влияние и светлина върху фотоелектрично проводими диелектрици и полупроводници поражда непрекъсната поляризация, която на мрачно се резервира, а при осветление се унищожава и протича деполяризационен ток.
Веществата, при които това събитие може да се следи, Наджаков назовава фотоелектрети. Той споделя, че открива това положение на веществото в София през 1937 година Разполагал е с примитивна инсталация. “Можеш да имаш скъпи уреди “ – споделя той. “Но нямаш ли лична концепция, изобретение няма да направиш. “ Откритието му трансформира метода на осъществяване на фотоси от галактически спътници, които се предават непосредствено по електромагнитен път.
Кой е Георги Наджаков?
Откривател на фотоелектретно положение на веществата (юни 1937). Член на Българска академия на науките (1945), задграничен член на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики (1958). Член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (1940). Народен активист на науките (1963). Член на Американската асоциация за прогрес на науката (1965).
Основател и пръв шеф на Физическия институт при Българска академия на науките (1947 – 1958). Ректор на Софийския университет (1947-1958). Декан на Физико-математическия факултет (1939-40, 1943-47). Подпредседател на Комитета за спокойно потребление на атомната сила (1956-69).
Пълномощен представител на България в Обединения институт за нуклеарни проучвания в Дубна, ССР. Член на Световния съвет на мира (1950) и негов почетен ръководител (1977). Член на Пъгоушкото придвижване на учените за мир и интернационално съгласие (1957).
Георги Наджаков, който си отива от този свят на 24 февруари 1981 година, прави забележителното изобретение, наречено “фотоелектретното положение на веществата “. При едновременното влияние и светлина върху фотоелектрично проводими диелектрици и полупроводници поражда непрекъсната поляризация, която на мрачно се резервира, а при осветление се унищожава и протича деполяризационен ток.
Веществата, при които това събитие може да се следи, Наджаков назовава фотоелектрети. Той споделя, че открива това положение на веществото в София през 1937 година Разполагал е с примитивна инсталация. “Можеш да имаш скъпи уреди “ – споделя той. “Но нямаш ли лична концепция, изобретение няма да направиш. “ Откритието му трансформира метода на осъществяване на фотоси от галактически спътници, които се предават непосредствено по електромагнитен път.
Кой е Георги Наджаков?
Откривател на фотоелектретно положение на веществата (юни 1937). Член на Българска академия на науките (1945), задграничен член на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики (1958). Член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (1940). Народен активист на науките (1963). Член на Американската асоциация за прогрес на науката (1965).
Основател и пръв шеф на Физическия институт при Българска академия на науките (1947 – 1958). Ректор на Софийския университет (1947-1958). Декан на Физико-математическия факултет (1939-40, 1943-47). Подпредседател на Комитета за спокойно потребление на атомната сила (1956-69).
Пълномощен представител на България в Обединения институт за нуклеарни проучвания в Дубна, ССР. Член на Световния съвет на мира (1950) и негов почетен ръководител (1977). Член на Пъгоушкото придвижване на учените за мир и интернационално съгласие (1957).
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ