След 30 г. Какво се случи с петолъчката над Партийния дом
Днес се навършват 30 години от свалянето на петолъчката от пилона на Партийния дом в центъра на София. Червената звезда - един от знаците на комунизма в България, беше свалена на 4 октомври 1990 година малко след 9 ч. сутринта.
Алената петолъчка беше първият репресиран знак на отминалия режим, изтръгнат от покрива на алената крепост на 4 октомври 1990 година Операцията " Долу петолъчката " обаче напълно не беше някакво демократично безвластие. Напротив, тя беше предшествана от решението на главните политически сили в Народното събрание, в това число и на Българска социалистическа партия, които одобриха декларация за унищожаване на нетрадиционните политически знаци от публичните здания, флагове и химни, припомня „ Блиц “.
Свалянето на петолъчката беше предшествано от всенародни безредици с палежа на Партийния дом, при които Пламен Станчев едвам не се самозапали. Така се стигна до ранната заран на 4 октомври, когато в 7 ч. към петолъчката стартира да кръжи хеликоптер.
На покрива са се качили специалисти по ремонт на петолъчки от столичната компания " Обществено строителство ". Първият опит за отделянето на петолъчката приключва с цялостен провал, на границата на сакатлъка. Няколко часа по-късно вторият опит се оказва сполучлив.
След време обаче командващият интервенцията Асен Панайотов, тогава зам.-завеждащ отдел Финансово-стопански в алената централа, ще послъже, че петолъчката е свалена от раз за три минути в 9.00 ч. на 4 октомври. Все едно кибиците от жълтите павета са гледали различен филм и не са били очевидци на тъгата в първата разлъка с комунизма. Впрочем другарят Асен Панайтов има право да версифицира, тъй като той е индивидът, който е командвал парада и при първичното инсталиране на петолъчката.
Самата петолъчка е обвеяна с митология. И до през днешния ден никой не знае коя от митологемите има нещо общо с действителността. Съдбата на свалената петолъчка е обвеяна с всевъзможни клюки и догатки. Една от мълвите е, че с обсипаният с рубини комунистически знак е заплатен външният дълг на България. Според различен слух сме я върнали на Русия. А доста хора имат вяра, че свалената рубинена петолъчка през днешния ден се намира в Музея на социалистическото изкуство. Това, става известно, е на светлинни години от истината. Днес в музея ръждясва стоманеният скелет на първия първообраз на звездата, направен от жестоко желязо и алено стъкло. Този първообраз от жестоко желязо и алено стъкло дълго време е прашясвал и ръждясвал в задния двор на Софийската централна баня.
Може би поради кремълското проклинание над най-модерната комунистическа звезда в света тя поема своя анатемосан път, шушукат осведомени. Кощунствено е да се допуска, че на 4 октомври 1990 година хеликоптерът е вдигнал не модерната, а допотопната звезда... На същата дата алената петолъчка, която и да е тя, е вдигната при втори опит, а хеликоптерът, кой знае за какво, я отнася и стоварва в полето на... Долни Богров. Затова пък още в ранни зори на другия ден, в 5 сутринта, боен камион я натоварва на ремаркето си и я връща още веднъж в Партийния дом. Именно тогава е открит диаметърът й от 2,5 м и с цел да бъде вкарана в гаража на Тодор Живков, се постанова да изтърван гумите на камиона.
Според Асен Панайотов точно в гаража на Тато са свалени позлатените лайсни на светинята и добитото по този метод злато - 2 кг златни люспи, било предадено по надлежния ред с протокол на Българска народна банка. Рубините се оказват многослойно техническо алено стъкло!... Но и то изчезва крепко пушек неизвестно по какъв начин и къде, а в гаража на Тато остава единствено скелетът, т.е. желязната арматура на петолъчката, който малко по-късно е продаден за остаряло желязо. След време отново по този начин, неизвестно по какъв начин, скелетът на алената звезда още веднъж цъфва, този път в задно кьоше на Централната софийска баня.
Кьошето прочее принадлежи на музея " Стара София ", само че е недостъпно за гости. Музейните специалисти от " Стара София " разкриват, че преди този момент скелетът дълги години е отлежавал в склад на Гара Искър. Днес в музея на социалистическото /тоталитарното/ изкуство отлежава ръждясало желязо и никой не знае дали то точно е крепяло допотопната алена звезда?
Какво смъкнаха от покрива? Отговорът на въпроса какво е свалено от покрива на Партийния дом на 4 октомври 1990 година се крие в Решение №648 от 28 юли 1984 година на Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия. С въпросното решение висшият партиен орган утвърждава концепцията да се извърши планиране и преустрояване на петолъчната звезда на кулата на Партийния дом по сходство на рубинената звезда на кулата на Кремъл в Москва. Външнотърговската организация " Техноимпортекспорт " реализира покупката, доставката и монтажа на рубинената звезда. Според изказванията на виновните търговски фактори тогава тя е направена от синтетичен рубин, а диаметърът й е 3 метра. Това обаче няма нищо общо с истината. Защото изискването на Москва е българската звезда да бъде по-малка от руската и в края на краищата диаметърът й се оказва 2,5 м.
На всичко от горната страна златното покритие на псевдорубинената звезда е направено в цех " Комуна " в Сопот. Мощността на лампите, които непрекъснато осветявали петолъчката, е 3700 Вт. Външното осветление обаче е единствено за застраховка. Защото след монтирането й българската рубинена звезда №2 сияе със... лична светлина. Досущ като тази над Кремъл. За разлика от допотопната й предшественица, която свети с отразена светлина и е осветявана непрекъснато от мощни прожектори, накачулени по близките здания, осъвремененият вид има лично лъчение. Досущ като като кремълската.
За направата на българското й сходство България е платила над 573 246 преводни рубли и още 14 643 за спомагателни транспортни и монтажни разноски. Решението да се подмени остарялата звезда, която светела с отразена светлина, огрявана с прожектори от близките здания, вместо да сияе от вътрешната страна, е взето от Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1984 година Молението за подмяната стартира с кореспонденция до другаря Кручинин, виновен фактор в Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. В писмото до него замяната е разказана като предпочитание на българските служащи да си имат такава звезда в навечерието на тринадесетия конгрес на Българска комунистическа партия през 1986 година Съветските експерти, откакто се срещат с изискванията в Партийния дом, преценят, че рубинената звезда би трябвало да е с диаметър 3 метра, оптималната й дебелина в центъра да бъде 70 см, опорната й част да е 2 м, а общата тежест да не надвишава звук и 200 кг.
Във вътрешността на по този начин избраните параметри на светещото знамение има източник на светлина, който да разпределя светлинния поток отмерено през всички фасети на рубина при мощ от 5 кВт. Отделните стъкълца са с размери 80 на 30 см. Атмосферните параметри за самодостатъчност на звездата стигат от минус 27,5 градуса до плюс 37,4. В края на краищата става по този начин, че българската алена звезда има повече екстри от кремълската. При това направата може да е московска, само че планът е на българския проектант професор Иван Иванчев. А това и всичко вкупом се оказва...недопустимо. Така българската звезда е смалена от 3 на 2,5 м
Алената петолъчка беше първият репресиран знак на отминалия режим, изтръгнат от покрива на алената крепост на 4 октомври 1990 година Операцията " Долу петолъчката " обаче напълно не беше някакво демократично безвластие. Напротив, тя беше предшествана от решението на главните политически сили в Народното събрание, в това число и на Българска социалистическа партия, които одобриха декларация за унищожаване на нетрадиционните политически знаци от публичните здания, флагове и химни, припомня „ Блиц “.
Свалянето на петолъчката беше предшествано от всенародни безредици с палежа на Партийния дом, при които Пламен Станчев едвам не се самозапали. Така се стигна до ранната заран на 4 октомври, когато в 7 ч. към петолъчката стартира да кръжи хеликоптер.
На покрива са се качили специалисти по ремонт на петолъчки от столичната компания " Обществено строителство ". Първият опит за отделянето на петолъчката приключва с цялостен провал, на границата на сакатлъка. Няколко часа по-късно вторият опит се оказва сполучлив.
След време обаче командващият интервенцията Асен Панайотов, тогава зам.-завеждащ отдел Финансово-стопански в алената централа, ще послъже, че петолъчката е свалена от раз за три минути в 9.00 ч. на 4 октомври. Все едно кибиците от жълтите павета са гледали различен филм и не са били очевидци на тъгата в първата разлъка с комунизма. Впрочем другарят Асен Панайтов има право да версифицира, тъй като той е индивидът, който е командвал парада и при първичното инсталиране на петолъчката.
Самата петолъчка е обвеяна с митология. И до през днешния ден никой не знае коя от митологемите има нещо общо с действителността. Съдбата на свалената петолъчка е обвеяна с всевъзможни клюки и догатки. Една от мълвите е, че с обсипаният с рубини комунистически знак е заплатен външният дълг на България. Според различен слух сме я върнали на Русия. А доста хора имат вяра, че свалената рубинена петолъчка през днешния ден се намира в Музея на социалистическото изкуство. Това, става известно, е на светлинни години от истината. Днес в музея ръждясва стоманеният скелет на първия първообраз на звездата, направен от жестоко желязо и алено стъкло. Този първообраз от жестоко желязо и алено стъкло дълго време е прашясвал и ръждясвал в задния двор на Софийската централна баня.
Може би поради кремълското проклинание над най-модерната комунистическа звезда в света тя поема своя анатемосан път, шушукат осведомени. Кощунствено е да се допуска, че на 4 октомври 1990 година хеликоптерът е вдигнал не модерната, а допотопната звезда... На същата дата алената петолъчка, която и да е тя, е вдигната при втори опит, а хеликоптерът, кой знае за какво, я отнася и стоварва в полето на... Долни Богров. Затова пък още в ранни зори на другия ден, в 5 сутринта, боен камион я натоварва на ремаркето си и я връща още веднъж в Партийния дом. Именно тогава е открит диаметърът й от 2,5 м и с цел да бъде вкарана в гаража на Тодор Живков, се постанова да изтърван гумите на камиона.
Според Асен Панайотов точно в гаража на Тато са свалени позлатените лайсни на светинята и добитото по този метод злато - 2 кг златни люспи, било предадено по надлежния ред с протокол на Българска народна банка. Рубините се оказват многослойно техническо алено стъкло!... Но и то изчезва крепко пушек неизвестно по какъв начин и къде, а в гаража на Тато остава единствено скелетът, т.е. желязната арматура на петолъчката, който малко по-късно е продаден за остаряло желязо. След време отново по този начин, неизвестно по какъв начин, скелетът на алената звезда още веднъж цъфва, този път в задно кьоше на Централната софийска баня.
Кьошето прочее принадлежи на музея " Стара София ", само че е недостъпно за гости. Музейните специалисти от " Стара София " разкриват, че преди този момент скелетът дълги години е отлежавал в склад на Гара Искър. Днес в музея на социалистическото /тоталитарното/ изкуство отлежава ръждясало желязо и никой не знае дали то точно е крепяло допотопната алена звезда?
Какво смъкнаха от покрива? Отговорът на въпроса какво е свалено от покрива на Партийния дом на 4 октомври 1990 година се крие в Решение №648 от 28 юли 1984 година на Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия. С въпросното решение висшият партиен орган утвърждава концепцията да се извърши планиране и преустрояване на петолъчната звезда на кулата на Партийния дом по сходство на рубинената звезда на кулата на Кремъл в Москва. Външнотърговската организация " Техноимпортекспорт " реализира покупката, доставката и монтажа на рубинената звезда. Според изказванията на виновните търговски фактори тогава тя е направена от синтетичен рубин, а диаметърът й е 3 метра. Това обаче няма нищо общо с истината. Защото изискването на Москва е българската звезда да бъде по-малка от руската и в края на краищата диаметърът й се оказва 2,5 м.
На всичко от горната страна златното покритие на псевдорубинената звезда е направено в цех " Комуна " в Сопот. Мощността на лампите, които непрекъснато осветявали петолъчката, е 3700 Вт. Външното осветление обаче е единствено за застраховка. Защото след монтирането й българската рубинена звезда №2 сияе със... лична светлина. Досущ като тази над Кремъл. За разлика от допотопната й предшественица, която свети с отразена светлина и е осветявана непрекъснато от мощни прожектори, накачулени по близките здания, осъвремененият вид има лично лъчение. Досущ като като кремълската.
За направата на българското й сходство България е платила над 573 246 преводни рубли и още 14 643 за спомагателни транспортни и монтажни разноски. Решението да се подмени остарялата звезда, която светела с отразена светлина, огрявана с прожектори от близките здания, вместо да сияе от вътрешната страна, е взето от Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1984 година Молението за подмяната стартира с кореспонденция до другаря Кручинин, виновен фактор в Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. В писмото до него замяната е разказана като предпочитание на българските служащи да си имат такава звезда в навечерието на тринадесетия конгрес на Българска комунистическа партия през 1986 година Съветските експерти, откакто се срещат с изискванията в Партийния дом, преценят, че рубинената звезда би трябвало да е с диаметър 3 метра, оптималната й дебелина в центъра да бъде 70 см, опорната й част да е 2 м, а общата тежест да не надвишава звук и 200 кг.
Във вътрешността на по този начин избраните параметри на светещото знамение има източник на светлина, който да разпределя светлинния поток отмерено през всички фасети на рубина при мощ от 5 кВт. Отделните стъкълца са с размери 80 на 30 см. Атмосферните параметри за самодостатъчност на звездата стигат от минус 27,5 градуса до плюс 37,4. В края на краищата става по този начин, че българската алена звезда има повече екстри от кремълската. При това направата може да е московска, само че планът е на българския проектант професор Иван Иванчев. А това и всичко вкупом се оказва...недопустимо. Така българската звезда е смалена от 3 на 2,5 м
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ