Жестоката трагедия от преди 27 години в ледените води на река Върбица
Днес се навършват 27 години от нещастието край Момчилград, когато в ледените води на река Върбица починаха 10 военнослужещи. Трагичните събития напомнят от дир.бг.
На 12 декември 1990 година танковият и мотострелковият батальони от поделението в Момчилград имат планувани контролни стрелби на полигона край село Балабаново. Обичайният път на тежките бойни машини минава през река Върбица.
Около 8,45 часа четири многоцелеви транспортьори и четири танка с 21 души в тях изоставен поделението. На към 250 м от въжения мост при село Седларе първи в реката нагазват транспортните машини. Без да изчакат те да излязат малко по-надолу по течението навлизат и танковете. В този миг идва голяма приливна вълна . И до през днешния ден не е ясно от кое място - дали от изпускането на язовир край Златоград или поради скъсана стена на язовир край Мадан.
Триметровата вълна опустошава два транспортьора и един танк, които към този момент са навлезли в реката. Четирима от бойците хукват към поделението за помощ. От Момчилград желаят хеликоптери от Пловдив.
Хора от близкото село Градинка режат въжетата от кладенците си, с цел да ги подадат на бойците, само че в множеството случаи на вятъра. Началникът на подстанцията Лютви Адем и кварталният полицай Наско Чанков се връзват с въжета, хвърлят се в ледените води и избавят трима. Още петима са живи.
В 11 часа над реката настъпва злокобна тишина. 10 от бойците са мъртви.
В придошлата Върбица намират гибелта си - 7 бойци, двама офицери и един сержант. Жертвите са: лейтенант Илиян Попски, лейтенант Русин Самуилов, сержант Ангел Илков, ефрейтор Велин Хаджиев, ефрейтор Желязко Христов, ефрейтор Иван Янков, редови войник Красимир Канев, редови войник Николай Сандев, редови войник Петко Петков, редови войник Стефан Стефанов.
Всички те са на възраст сред 18 и 26 години. Шестима остават вечно без гробове.
Два хеликоптера идват в 12 часа, когато всичко към този момент е свършило. Cпоред следствието аргументите за нещастието са неуставно държание на командирите, липса на съответни със обстановката решения. Неопитни бойци, които не познавали реката са водели машините, в които нямало избавителни жилетки.
Според очевидци 11-те избавени бойци дължат живота си на личната си самодейност и на смелостта на локалните хора.
Военният съд в Пловдив гледа дело против отговорните командири от май 1991 до януари 1992 година Произнесени са 4 присъди. Командирите на роти Димчев и Андреев, които тръгнали за занятието с рейс, вместо да водят машините си, са наказани по на година и половина затвор, а командирът на поделението полковник Кабакчиев и командирът на батальон Лепирев получават по година и 9 месеца условно. Военният прокурор не стачкува присъдите, а писмата на почернените родители до президента Желю Желев за преразглеждане на наказванията остават без отговор.
Днес за нещастието припомнят единствено два занемарени паметника. Единият е на брега на река Върбица, а другият във към този момент закритото отделение 36050 в Момчилград.
На 12 декември 1990 година танковият и мотострелковият батальони от поделението в Момчилград имат планувани контролни стрелби на полигона край село Балабаново. Обичайният път на тежките бойни машини минава през река Върбица.
Около 8,45 часа четири многоцелеви транспортьори и четири танка с 21 души в тях изоставен поделението. На към 250 м от въжения мост при село Седларе първи в реката нагазват транспортните машини. Без да изчакат те да излязат малко по-надолу по течението навлизат и танковете. В този миг идва голяма приливна вълна . И до през днешния ден не е ясно от кое място - дали от изпускането на язовир край Златоград или поради скъсана стена на язовир край Мадан.
Триметровата вълна опустошава два транспортьора и един танк, които към този момент са навлезли в реката. Четирима от бойците хукват към поделението за помощ. От Момчилград желаят хеликоптери от Пловдив.
Хора от близкото село Градинка режат въжетата от кладенците си, с цел да ги подадат на бойците, само че в множеството случаи на вятъра. Началникът на подстанцията Лютви Адем и кварталният полицай Наско Чанков се връзват с въжета, хвърлят се в ледените води и избавят трима. Още петима са живи.
В 11 часа над реката настъпва злокобна тишина. 10 от бойците са мъртви.
В придошлата Върбица намират гибелта си - 7 бойци, двама офицери и един сержант. Жертвите са: лейтенант Илиян Попски, лейтенант Русин Самуилов, сержант Ангел Илков, ефрейтор Велин Хаджиев, ефрейтор Желязко Христов, ефрейтор Иван Янков, редови войник Красимир Канев, редови войник Николай Сандев, редови войник Петко Петков, редови войник Стефан Стефанов.
Всички те са на възраст сред 18 и 26 години. Шестима остават вечно без гробове.
Два хеликоптера идват в 12 часа, когато всичко към този момент е свършило. Cпоред следствието аргументите за нещастието са неуставно държание на командирите, липса на съответни със обстановката решения. Неопитни бойци, които не познавали реката са водели машините, в които нямало избавителни жилетки.
Според очевидци 11-те избавени бойци дължат живота си на личната си самодейност и на смелостта на локалните хора.
Военният съд в Пловдив гледа дело против отговорните командири от май 1991 до януари 1992 година Произнесени са 4 присъди. Командирите на роти Димчев и Андреев, които тръгнали за занятието с рейс, вместо да водят машините си, са наказани по на година и половина затвор, а командирът на поделението полковник Кабакчиев и командирът на батальон Лепирев получават по година и 9 месеца условно. Военният прокурор не стачкува присъдите, а писмата на почернените родители до президента Желю Желев за преразглеждане на наказванията остават без отговор.
Днес за нещастието припомнят единствено два занемарени паметника. Единият е на брега на река Върбица, а другият във към този момент закритото отделение 36050 в Момчилград.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ