Днес се навършват 26 години от 10 януари 1997 г.

Днес се навършват 26 години от 10 януари 1997 година - денят, в който недоволството против държавното управление на Жан Виденов доближава връхната си точка, стачкуващи обкръжават Народното събрание, а част от тях нахлуват в постройката. Десетки протестиращи са ранени, откакто полицията и вътрешни войски с груба мощ разпръсват късно през нощта протестиращите към Народното събрание. Зимата на 96 -97 година, остава в историята като " Виденовата зима " - тя е един от най-трудните за българите в най-новата ни история - страната банкрутира, левът се срутва, спестяванията на жителите се стопяват, хиперинфлация и опашки за самун. Николай Лефеджиев напомня. 

На 21 дек. 1996 година тогава министър-председателят Жан Виденов подава оставка, откакто страната е навлязла в инфлационна серпантина. Преди това социалистическото държавно управление замразява приватизацията, продължава държавното субсидиране на огромните промишлени предприятия, а те в това време не обслужват банковите си заеми, което води до банкрута на 15 банки. Поради неналичието на структурни промени Световната банка и Международния валутен фонд стопират финансово подкрепяне на страната, което стопява валутният запас на страната. Прекратен е и общественият разговор, избухва „ зърнената рецесия ”. 

На 3 януари 1997 година Народното събрание отхвърля препоръчаната от опозицията в лицето на Съюз на демократичните сили „ Декларация за национално избавление ” от „ националната злополука ”. В страната е оповестена национална стачка и гражданско непокорство. На 10 януари 1997 година всеобщото национално неодобрение против ръководството на Българска социалистическа партия доближава своя връх, Народното събрание е блокиран от гневни хора.
Сутринта отиваме към 9 часа в президентството и час по-късно пристигна Иван Костов, доста обезпокоен, да не кажа изплашен от обстановката. Беше почнало да се събират доста хора към Народното събрание. Той помоли Петър Стоянов, дружно със Стефан Софиянски, които бяха любимците на народа, да отида и да поуспокоят пристрастеностите. Няма да не помни фразата, която той употребява тогава „ тези лумпени ще ни пометат и нас ”. Бях шокиран!
Илия Лазаров, шеф на кабинета на президента Петър Стоянов 1997 - 2002 година

„ Аз съм с вас, тъй като ви разбирам, на всички вас ви пристигна до гуша. Всички вие желаете да бъдете ръководени от хора, които мислят повече за България, повече за българските жители, повече за всеки един от вас и по-малко за своите партийни, персонални или групови ползи. Искам обаче националното неодобрение, което е безусловно заслужено и се изля през днешния ден по софийските улици да не стартира по един неразбираем за необятната българска и интернационална общност метод. Аз имам една молба към вас. Нека да създадем път всички народни представители, в това число и тези от Българска социалистическа партия, да изоставен постройката на Народното събрание ", споделя тогава Петър Стоянов пред натрупалото се голям брой.
Нямам никакво желание да се удрям със заслужено протестиращите, още повече, когато те търсят конфликт. Правят проведени провокации, авансово замислени. Мисля, че депутатите са добре непокътнати, в случай че не напущат за известно време тази зала. И ще бъдат изведени по най-хубавия метод от постройката.
Николай Добрев, министър на вътрешните работи 1997 година

Кулминацията на националното неодобрение е щурмът на постройката на Народното събрание в следобедните часове на 10 юнуари.
Ще има единодушие, ще има единодушие върху валутния ръб, ще има единодушие върху законите за борда. Значи ще има някакво базисно единодушие, от което никой няма да се дърпа. Нали това ви предлагаме? Вие сте решили да вървите с рогата сами. Къде ще стинете? Никъде.
Иван Костов, в диалог с депутати от Българска социалистическа партия

След среднощ полицията извежда депутатите от Народното събрание и употребява груба мощ, с цел да разгони останалите протестиращи. Има и съществено ранени, измежду които и някогашният министър председател Филип Димитров. Народното неодобрение не стопира, което принуждава Българска социалистическа партия да се откаже на 4 февруари да сформира държавно управление и да се отиде към предварителни избори, извоювани от ОДС. Така България се отваря към икономическите промени и към присъединението ни към Европейски Съюз и НАТО.