Как се иска прошка на Сирни Заговезни
Днес честваме Сирница или Сирни Заговезни (Сирни поклади) - последният огромен празник на зимата съгласно старите български традиции.
Празникът не е на непрекъсната дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, постоянно в неделя. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни.
-->
На Сирни заговезни всички родственици се " простят ", като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, младите у кума и така нататък Самата амнистия се желае като по-младите вършат три поклона, целуват ръка на по-възрастните и споделят " Прощавай! ". Затова празникът се назовава още и Прощални заговезни. При това вървене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се " сладки заговезни " и " леки пости ". Денят е прочут още и като " Неделя на Всеопрощението " или просто " Прошка ". На този ден съгласно църковния канон се четат Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ".
Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник.
Един от главните детайли в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън.
В Библията огънят е знак на Божията святост и Божия мощен яд към всеки грях. В православието причастието се съпоставя с огъня на Бога, горящ недостойните и пречистващ достойните. Символ е на Светия Дух, изразяващ неговата укрепваща и пречистваща роля изключително във връзка с човешкото схващане.
Сутринта на Сирни Заговезни се възпламеняват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става нормално на високото място в обитаемото място. Но от време на време има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората стартират да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна мощ е водеща на този празник.
Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се прави ритуално ликвидиране на нивите. Това се прави за нивите да дадат по-добър рандеман.
Празничната софра на Срини Заговезни също е доста богата на ритуали и обреди. На нея наложително участват ястия, приготвени от млечни артикули, яйца и бяла халва. Тогава за финален път се заговява преди строгия пост.
Един от най-интересните ритуали е по този начин нареченото хамкане (амкане). На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг към тази шнур деца би трябвало да го захапят без помощта на ръцете. След като това завърши, връвта на която е стояло яйцето или халвата, се възпламенява. Тогава възрастните членове на фамилията стартират да гадаят. Тези гадания са свързани с очакванията за по-добра селскостопанска година, здраве и възможна бъдеща сватба на младите членове на фамилията.
Празникът не е на непрекъсната дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, постоянно в неделя. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни.
-->
На Сирни заговезни всички родственици се " простят ", като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, младите у кума и така нататък Самата амнистия се желае като по-младите вършат три поклона, целуват ръка на по-възрастните и споделят " Прощавай! ". Затова празникът се назовава още и Прощални заговезни. При това вървене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се " сладки заговезни " и " леки пости ". Денят е прочут още и като " Неделя на Всеопрощението " или просто " Прошка ". На този ден съгласно църковния канон се четат Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ".
Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник.
Един от главните детайли в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън.
В Библията огънят е знак на Божията святост и Божия мощен яд към всеки грях. В православието причастието се съпоставя с огъня на Бога, горящ недостойните и пречистващ достойните. Символ е на Светия Дух, изразяващ неговата укрепваща и пречистваща роля изключително във връзка с човешкото схващане.
Сутринта на Сирни Заговезни се възпламеняват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става нормално на високото място в обитаемото място. Но от време на време има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората стартират да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна мощ е водеща на този празник.
Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се прави ритуално ликвидиране на нивите. Това се прави за нивите да дадат по-добър рандеман.
Празничната софра на Срини Заговезни също е доста богата на ритуали и обреди. На нея наложително участват ястия, приготвени от млечни артикули, яйца и бяла халва. Тогава за финален път се заговява преди строгия пост.
Един от най-интересните ритуали е по този начин нареченото хамкане (амкане). На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг към тази шнур деца би трябвало да го захапят без помощта на ръцете. След като това завърши, връвта на която е стояло яйцето или халвата, се възпламенява. Тогава възрастните членове на фамилията стартират да гадаят. Тези гадания са свързани с очакванията за по-добра селскостопанска година, здраве и възможна бъдеща сватба на младите членове на фамилията.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ